"Shogun's Samurai".
http://www.imdb.com/title/tt0078513/
Съмнявам се някой от форума да се засили да го гледа, но все пак да предупредя. Не гледайте този филм, освен ако не сте толкова закъсали за самурайски екшън, че дори и Уве Бол да го е снимал, пак да ви дойде като манна небесна. Напълно съм сериозен. Не че точно това е най-лошият такъв филм, който съм гледал, но все пак наистина не го препоръчвам. Историята е неприятно сложна, но напълно недоизведена. Появяват се цял куп персонажи, които обаче не получават абсолютно никакво развите. Зрителят така и не се запознава с героите, не може да им съчувтва и когато някой умре в локва кръв - а това се случва доволно често - зрителят не изпитва нищо, освен отвращение, понеже сцената в общия случай е доста гнусна. Филмът е пълен с безсмислена смърт. Цял куп мъже, жени и деца умират и така и не се разбира нито защо се случва това, нито защо е показано. Не че съм против подобни сцени, ако са необходими, но тук просто не са. Пък и като екшън не струва кой знае колко. Част от битките са с прилична хореография, но са заснети изцяло от рамо, камерата се клати като във филм на Пол Грийнграс, снима от толкова близо, че практически нищо не се вижда, а монтажът съвсем разваля всичко. Има и добри екшън-сцени, но са относително малко на фона на цялото. Жалкото е, че идеята всъщност е доста интересна, актьорите са много добри и главният герой е доста, хм, правилно противен. В ръцете на по-добър сценарист и режисьор като Куросава или Окамото този филм можеше да е шедьовър. Само че потенциалът му е напълно пропилян. 5/10 заради идеята и актьорите.
"Рапунцел и разбойникът".
Мразя приказката за Рапунцел. Много я мразя, при това още откакто я прочетох за първи път преди двайсетина години. Съответно доста се дърпах от новата анимация на "Дисни" и ако не беше настояването на сестра ми да я гледам, вероятно щях да я пропусна. И щях да сбъркам. Филмът е прекрасен. Понеже да пиша похвали ми е доста по-трудно, отколкото да плюя, тук ще кажа само, че го оценявам на 10/10.
"Социалната мрежа". Няма смисъл да повтарям суперлативите, изписани от останалите. 10/10. Искам Джеси Айзенберг да спечели "Оскар".
"Лабиринт". За първи път го гледах преди близо двайсет години. Да съм бил на четири или пет годинки, не повече. Тогава ми направи толкова силно впечатление, че го запомних завинаги. Снощи си съсипах детския спомен. Гледах филма отново. Не че не ми хареса, точно обратното, но грандиозната приказка, която помнех, просто я нямаше. Картините, които се бяха врязали в паметта ми по такъв начин, че вечно да помня филма, си бяха там и бяха прекрасни, но филмът вече не беше толкова зашеметяващ. Дали защото аз съм пораснал? Едва ли - няколко дена преди това гледах още по-детски филм и му се радвах като петгодишен. Не знам... Филмът си е много хубав. Може би ако го нямаше детския ми спомен, сега нямаше да съм леко разочарован. 7/10. Бтв, Дженифър Конъли се е усъвършенствала адски много като актриса в последствие. В "Лабиринт" мимиките, езикът на тялото и т.н. са на шест, но само до момента, в който започне да говори - тогава нещо не й се получава.