ShadowDance

Ще се обиждаме ли сега... Там не стана ли ясно ква е работата преди време?

Просто има разни подмятания там.... За ролята на хомосексуалността на оня от Дракончето в сюжета на филма, за странните режисьорски умелости на оня от Due Date и Запоя, разни такива работи. Освен ако просто не си участвал в повече от едно ревю там?

По едно време почти дадох списък къде съм имал пръст - да, за Дракончето е мое, за Дю Дейт също... общо към десетина са, но естествено всичко е адаптирано като за тъпанарски блог, нека не се излагаме все пак. Иначе този има възможно най-далечния вкус от моя.

Аха, ясно. Явно почти всички, които съм чел, са били твои

И Марфа има блог, при това доста четен, още доста хора тук имат блогове, дори да не се знае.
Бтв, мисля, че насолихме човека вече твърде много.
Извинявам се е ако се е получила ситуация тип "всички да скочим дружно на новия", просто всеки имаше с какво активно да не се съгласи чисто логически и се натрупа някаква критична маса.

Тотално офтопик - първия път като аз докопах форум, успях да отегча ужасно половината форум, поствайки отделна тема с един чаршаф анализи на книгата и филма по Властелина, който те точно бях обсъждали в друга тема. Много беше жално, но...

Morwen wrote:Бтв, мисля, че насолихме човека вече твърде много.
Извинявам се е ако се е получила ситуация тип "всички да скочим дружно на новия"

Не е незаслужено. Извинявам се и аз

Админът е виновен! Stone him!

"Season of the Witch"
Предвид факта, че очаквах абсолютен боклук, всъщност останах сравнително приятно изненадан. Не че филмът беше добър - не беше. Хич даже. Просто имаше и добри страни. Рон Пърлман, примерно. Никълъс Кейдж също. А и една-две нелоши каскади. Останалото... Историята е зле, сценарият - също, ефектите са прекалено евтини и т.н. 5/10.

Два странни филма.
Първият е супер андърграунд клонинговата драма Womb, която отдавна исках да гледам и много се зарадвах, като дойде сега на феста. Темата е крайно интересна – жена клонира загиналия си любим и го отглежда като син – а атмосферата е много плътна и крийпи и дори само затова си заслужава. Но за съжаление всичко останало ми се видя прекалено елементарно, много първосигнално набутани идеи, бях в пълна безтегловност откъм мотивация на героите и събитията и въобще, едно ученическо ми беше, особено във втората половина. Ева Грийн е все така с интензивно-тревожния си поглед и цялостен апиърънс, което за ролята й работи добре, но се опасявам, че вече много сериозно заорава в коловоз.

Of Gods and Men пък е най-отегчителният филм на милениума – малко е за терористи и много за група монаси, които трябва да решат чрез гласуване дали да напуснат манастира си в Северна Африка заради терористите, после пеят, после се молят, после пак гласуват. Нещо средно между 12 разгневени мъже и събранието на Ентите от Властелина, с по-голям уклон към второто. Спечелил е Кан, Сезар и разни други награди, така че е вероятно във всичко това да има смисъл и потенциал за въздействие. Аз лично проведох жестока борба със себе си а) да не се откажа насредата и б) да не заспя.

Womb го чакам едновременно с нетърпение - заради Ева, и с ужас - заради това, че потвърждаваш едно от опасенията ми (ученическото). Освен това, за 69-ти път срещу нея поставят накякво типче, което да се загуби между погледите й. Досега само Крейг не е бил изяден с парцалките, и мисля, че единственото същество в м.р., което би могло да излезе с непокътнати топки от сцена с нея е някаква версия на млад Ръсел Кроу със самочувствието на дърт Ръсел Кроу.

За съжаление, обаче, не знам кога ще го гледам. Изтеклият рип се оказа на руски.

Английският момък тук няма много общо с Орландо Блум или с онзи, дето е все един изтърбушен милият, забравих го какъв беше, от Контрол, които не знам с коя читава актриса биха изнесли филм в двойка, без да изглеждат все едно са ги наплескали.
Този е преди всичко... странен. Тая му ексцентричност - и физически, и като маниери - отнася Ева по unsettling усещане (о, чудо) и пълни екрана с шантава енергия. Което е най-правилният противовес на нейната инертна налудност в случая (идеята на героинята е такава, но тя е вече условен рефлекс за точно този тип изпълнения и на мен почва да ми става досадно).

Иначе имам чувството, че тоя филм са го гледали общо сто души на света и то все по ей такива фестивали, толкова е апокрифен.

Момъкът бтв е Мат Смит, най-новият Доктор в Doctor Who. Така че шантавостта я е отработил

Mean Girls - един от големите ми тийн-пропуски. ТОЛКОВА е як!

Пол.
Пег и Фрост са скучни и като писачи и като главни. При това, Кристен Уиг и Бил Хедър може да къртят в СНЛ, но като стане дума за филм издишат сериозно.

"The Warrior's Way". Всъщност ми хареса доста, но сега вероятно ще пиша повече за недостатъците му. Първото, което ми направи впечатление, е, съжалявам за капслока, ИДИОТСКОТО, МАЛОУМНО, КРЕТЕНСКО ЗАГЛАВИЕ, КОЕТО ИДИОТСКИТЕ НИ МАЛОУМНИ КРЕТЕНСКИ ПРЕВОДАЧИ СА МУ СЛОЖИЛИ... "Пътят на самурая". Така де... Всъщност не знам защо му се вбесих толкова. Филмът е новозеландски уестърн с каубои и корейски нинджи. Дори не са нинджи, ами просто някакви убийци там, обаче както и да е... Няма абсолютно нищо, което да е дори бегло свързано със самураите или дори Япония. Нищо. Абсолютно нищо. Дори думата "самурай" не се споменава през целия филм. Подобно нещо трябва да е подсъдно, мен ако питате.
Второто, което ми направи впечатление, беше фактът, че главният герой през цялото време, буквално, не си промени физиономията въобще. Хич. Независимо дали трябваше да е разгневен, съсредоточен или романтичен. С една и съща безизразна физиономия през цялото време. Не знам това режисьорско решение ли беше или просто актьорът е некадърен, но дразни.
Третото, което може да е проблем, е, че практически целият екшън е в последния половин час. Но пък какъв екшън само...
Филмът може да се приеме като кръстоска между "300", "Нинджа убиец" и "Десперадо". Има си визуалистична визуалност, забавен кадър, кръв на корем, страхотна хореография на битките, грубо анимационни ефекти и т.н. Все неща, които радват, ако подходиш правилно към тях. Въпреки кървищата спокойно бих го пуснал на всяко дете над десет години, бтв - ако го бях гледал на дванайсет или тринайсет, вероятно щеше да ми е любим филм. Жалко, че съм малко по-голям...