Кой какво чете?
Moderator: Moridin
Neverwhere на Геймън - точно го завърших.
Много свежо, макар че превода е отвратителен - половината каламбури и игри на думи са оставени като таралеж на околовръсното....Въпреки това - изключително увлекателна, скоро не ми се беше случвало да чета с такава лакомия...
Господата Круп и Вандермар са бетон!
Дор ми се загуби като елемент - много ефимерно и скечирано нещо.
Ловеца - 'нашата обща еротична фантазия'
Маркиза - абе негър ли беше тоя човек или просто много тъмен?
Ангела - откъдето и да го погледнеш - просто стар педераст
Много свежо, макар че превода е отвратителен - половината каламбури и игри на думи са оставени като таралеж на околовръсното....Въпреки това - изключително увлекателна, скоро не ми се беше случвало да чета с такава лакомия...
Господата Круп и Вандермар са бетон!
Дор ми се загуби като елемент - много ефимерно и скечирано нещо.
Ловеца - 'нашата обща еротична фантазия'
Маркиза - абе негър ли беше тоя човек или просто много тъмен?
Ангела - откъдето и да го погледнеш - просто стар педераст
Хеликоптерите са душите на взривени танкове...
Наченах "Войната на цветята" на Тад Уилямс. Засега много радва - някаква смесица между "Faery Tale " на Фийст и Геймън. След разочарованието "Спомен, Печал и Трън" доста приятна изненада...
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Снощи започнах сборникът с разкази на Х. Бийм Пайпър - "Паравреме". Отдавна не бях чела приключенска фантастика или поне не такава, която да ме хване за гърлото от самото начало.
...Обещах да пиша пак, след като свърша с "Гобленът на Фионавар" и ето сега ще пиша. Предварително си признавам, че ако съм заклет фен на нещо то това е научната фантастика, така че мнението ми за една фентъзи сага е ужасно субективно и предубедено, но няма какво да направя - такава съм си....
Най-после ми стана ясно защо така и не успях да си дочета "Силмарилион". Просто многото и разнообразни герои и сюжетни линии и изчистения стил, които поне лично за мен са най-силната страна в книгите на Толкин там са натоварени с много и излишни неща (прилагателни, описания, новосъздадени думи и т.н.), които правят книгата нечетивна. Поне за мен. Със същото нещо се сблъсках в първия том на Фионавар. По-нататък нещата се оправят, но докато прескоча "Лятното дърво" след всяка страница бях готова да се откажа.
В това,че някой мнооого обича да си измисля нови думички няма нищо лошо. И аз от малка съм силно привързана към житейските навици на Пипи Дългото чорапче, но в един момент ми дойде много. Сигурно не съм достатъчно "фентъзи" настроена.
Героите... - На мен Дейв Мартинюк ми стана любимец. Просто останалите в един момент взеха да стават прекалено трагични като образи; постоянно разкъсвани от разни вселенски проблеми. Докато той си стоеше здраво стъпил на земята.
Предварително се извинявам на тези, които тепърва ще четат тази книга, но не мога да се въздържа просто. Най-излишното нещо тук е Артур Пендрагон. Някакси тази сюжетна линия стоеше не на място сред всички останали. А и това, че никой не знаел името му нещо не го разбирам как става. Ама нейсе - да предположим, че не съм оценила момента.
Няма да навлизам в подробностти, че току виж съм минала към преразказ с елементи на разсъждение.
Но като цяло тази книга ми хареса. Няма да замести единствената фентъзи сага в личната ми библиотека ( за "Хрониките на Амбър" иде реч), но поне няма да я забравя веднага след като прочета финалните изречения.
...Обещах да пиша пак, след като свърша с "Гобленът на Фионавар" и ето сега ще пиша. Предварително си признавам, че ако съм заклет фен на нещо то това е научната фантастика, така че мнението ми за една фентъзи сага е ужасно субективно и предубедено, но няма какво да направя - такава съм си....
Най-после ми стана ясно защо така и не успях да си дочета "Силмарилион". Просто многото и разнообразни герои и сюжетни линии и изчистения стил, които поне лично за мен са най-силната страна в книгите на Толкин там са натоварени с много и излишни неща (прилагателни, описания, новосъздадени думи и т.н.), които правят книгата нечетивна. Поне за мен. Със същото нещо се сблъсках в първия том на Фионавар. По-нататък нещата се оправят, но докато прескоча "Лятното дърво" след всяка страница бях готова да се откажа.
В това,че някой мнооого обича да си измисля нови думички няма нищо лошо. И аз от малка съм силно привързана към житейските навици на Пипи Дългото чорапче, но в един момент ми дойде много. Сигурно не съм достатъчно "фентъзи" настроена.
Героите... - На мен Дейв Мартинюк ми стана любимец. Просто останалите в един момент взеха да стават прекалено трагични като образи; постоянно разкъсвани от разни вселенски проблеми. Докато той си стоеше здраво стъпил на земята.
Предварително се извинявам на тези, които тепърва ще четат тази книга, но не мога да се въздържа просто. Най-излишното нещо тук е Артур Пендрагон. Някакси тази сюжетна линия стоеше не на място сред всички останали. А и това, че никой не знаел името му нещо не го разбирам как става. Ама нейсе - да предположим, че не съм оценила момента.
Няма да навлизам в подробностти, че току виж съм минала към преразказ с елементи на разсъждение.
Но като цяло тази книга ми хареса. Няма да замести единствената фентъзи сага в личната ми библиотека ( за "Хрониките на Амбър" иде реч), но поне няма да я забравя веднага след като прочета финалните изречения.
"Somewhere over the rainbow way up high
There's a land that I've heard of once in a lullaby..."
There's a land that I've heard of once in a lullaby..."
- Daggerstab
- Arcanist
- Posts: 860
- Joined: Wed Feb 04, 2004 6:31 pm
- Contact:
Мрачна?Marfa wrote:А аз най сетне сбарах "Нощна стража" на Пратчет и почти я прочетох. Мрачна е, няма нищо забавно вътре, ама ми харесва!




Дагърстаб. Точка.
Предупреждение: Имам лошия навик да споря. Освен това страдам от черен хумор и изблици на сарказъм.
Предупреждение: Имам лошия навик да споря. Освен това страдам от черен хумор и изблици на сарказъм.
Напълно съгласен с Рол, Илион мачка просто.
Все още не съм я дочел, но засега е просто феноменална.

Все още не съм я дочел, но засега е просто феноменална.
Напълно съгласен.Най-излишното нещо тук е Артур Пендрагон. Някакси тази сюжетна линия стоеше не на място сред всички останали.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Реших малко да почина от Малазана, така че чета Сартр
За 5 страници не мога нищо да кажа, освен че стилът е достатъчно... наситен, за да ми хареса.
Иначе артурските референции и мене ми бяха не на място, макар че доста беше изградено околко тях във Фионавар. Имаше няколко доста разувстващи момента в тая книга обаче..

Иначе артурските референции и мене ми бяха не на място, макар че доста беше изградено околко тях във Фионавар. Имаше няколко доста разувстващи момента в тая книга обаче..
This is it. Ground zero.
Не знам, лично според мен точно това вмъкване на Артур в сюжета направи атмосферата на книгата незабравима.Regsa wrote:Предварително се извинявам на тези, които тепърва ще четат тази книга, но не мога да се въздържа просто. Най-излишното нещо тук е Артур Пендрагон. Някакси тази сюжетна линия стоеше не на място сред всички останали. А и това, че никой не знаел името му нещо не го разбирам как става. Ама нейсе - да предположим, че не съм оценила момента.
Иначе аз чета "Землемория" в момента...
"Сърцето ми е мрачен леден храм -
и боговете кървави не моля...
Изгубих всичко,за да го създам -
железен и студен по моя воля..." Дара
и боговете кървави не моля...
Изгубих всичко,за да го създам -
железен и студен по моя воля..." Дара
- The Dragon
- Elder God
- Posts: 9061
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Илион FEREVER,FEREVER - явно Дан Симънс си ги може тия неща!
Маниакална, дива, необичайна и със струящ от страниците хумор.
Кво ще правя в следващата една година? Ще чакам Олимп.
Мноого лек спойлър - все пак го казвт на 3та страница.
Тук Ахил е - цитирам "леко глуповат, един безкрайно по-красив Арнолд Шварценегер"
Маниакална, дива, необичайна и със струящ от страниците хумор.
Кво ще правя в следващата една година? Ще чакам Олимп.
Мноого лек спойлър - все пак го казвт на 3та страница.
Тук Ахил е - цитирам "леко глуповат, един безкрайно по-красив Арнолд Шварценегер"
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 9 guests