ShadowDance

Neverwhere на Геймън - точно го завърших.

Много свежо, макар че превода е отвратителен - половината каламбури и игри на думи са оставени като таралеж на околовръсното....Въпреки това - изключително увлекателна, скоро не ми се беше случвало да чета с такава лакомия...

Господата Круп и Вандермар са бетон!
Дор ми се загуби като елемент - много ефимерно и скечирано нещо.
Ловеца - 'нашата обща еротична фантазия'
Маркиза - абе негър ли беше тоя човек или просто много тъмен?
Ангела - откъдето и да го погледнеш - просто стар педераст

Ангелът беше краднат Триас от Плейнскейп, но маркизът май беше циганин по-скоро... Иначе господата Круп и Вандемар ферева :)

Наченах "Войната на цветята" на Тад Уилямс. Засега много радва - някаква смесица между "Faery Tale " на Фийст и Геймън. След разочарованието "Спомен, Печал и Трън" доста приятна изненада...

Пък аз съм на първата една шеста от петия Малазан и напук на зложелателите ме кефи ужасно много :) В смисъл, книгата има малко общо с историята и атмосферата на поредицата дотук, но това не я прави лоша, сама за себе си е адски въздействаща засега :)

Снощи започнах сборникът с разкази на Х. Бийм Пайпър - "Паравреме". Отдавна не бях чела приключенска фантастика или поне не такава, която да ме хване за гърлото от самото начало.
...Обещах да пиша пак, след като свърша с "Гобленът на Фионавар" и ето сега ще пиша. Предварително си признавам, че ако съм заклет фен на нещо то това е научната фантастика, така че мнението ми за една фентъзи сага е ужасно субективно и предубедено, но няма какво да направя - такава съм си....
Най-после ми стана ясно защо така и не успях да си дочета "Силмарилион". Просто многото и разнообразни герои и сюжетни линии и изчистения стил, които поне лично за мен са най-силната страна в книгите на Толкин там са натоварени с много и излишни неща (прилагателни, описания, новосъздадени думи и т.н.), които правят книгата нечетивна. Поне за мен. Със същото нещо се сблъсках в първия том на Фионавар. По-нататък нещата се оправят, но докато прескоча "Лятното дърво" след всяка страница бях готова да се откажа.
В това,че някой мнооого обича да си измисля нови думички няма нищо лошо. И аз от малка съм силно привързана към житейските навици на Пипи Дългото чорапче, но в един момент ми дойде много. Сигурно не съм достатъчно "фентъзи" настроена.
Героите... - На мен Дейв Мартинюк ми стана любимец. Просто останалите в един момент взеха да стават прекалено трагични като образи; постоянно разкъсвани от разни вселенски проблеми. Докато той си стоеше здраво стъпил на земята.
Предварително се извинявам на тези, които тепърва ще четат тази книга, но не мога да се въздържа просто. Най-излишното нещо тук е Артур Пендрагон. Някакси тази сюжетна линия стоеше не на място сред всички останали. А и това, че никой не знаел името му нещо не го разбирам как става. Ама нейсе - да предположим, че не съм оценила момента.
Няма да навлизам в подробностти, че току виж съм минала към преразказ с елементи на разсъждение.
Но като цяло тази книга ми хареса. Няма да замести единствената фентъзи сага в личната ми библиотека ( за "Хрониките на Амбър" иде реч), но поне няма да я забравя веднага след като прочета финалните изречения.

А аз най сетне сбарах "Нощна стража" на Пратчет и почти я прочетох. Мрачна е, няма нищо забавно вътре, ама ми харесва!

И-ЛИ-ОН! И-ЛИ-ОН! И-ЛИ-ОН! И-ЛИ-ОН!
Атмосферата на Хиперион, но оригинална нова история, просто е жестока :)

Marfa wrote:А аз най сетне сбарах "Нощна стража" на Пратчет и почти я прочетох. Мрачна е, няма нищо забавно вътре, ама ми харесва!

Мрачна? Мм, може и така да се кажа, но моите стандарти за мрак са малко... странни, и каквото и да напише Тери Пратчет (стига да е за Диска ) не влиза в тях. Аз к'вито ги пиша... Препоръчвам на бъдещите си читатели да са готови да заемат позата "главата между коленете" (наистина помага ), или в случай че не помогне - да държат легенче наблизо Само че първо е необходимо най-сетне да седна на четрибуквието си и да напиша най-сетне нещо завършено... Тия дни ще имам време, така че... Може би за новия брой.... (Вътрешен глас:Ха-ха-ха, надеждата на бездарника умира последна...)

Напълно съгласен с Рол, Илион мачка просто.
Все още не съм я дочел, но засега е просто феноменална.

Най-излишното нещо тук е Артур Пендрагон. Някакси тази сюжетна линия стоеше не на място сред всички останали.

Напълно съгласен.

Е то и аз съм на първи 200 и нещо страници де... Обаче е супер и все по-супер става.

Реших малко да почина от Малазана, така че чета Сартр За 5 страници не мога нищо да кажа, освен че стилът е достатъчно... наситен, за да ми хареса.

Иначе артурските референции и мене ми бяха не на място, макар че доста беше изградено околко тях във Фионавар. Имаше няколко доста разувстващи момента в тая книга обаче..

Regsa wrote:Предварително се извинявам на тези, които тепърва ще четат тази книга, но не мога да се въздържа просто. Най-излишното нещо тук е Артур Пендрагон. Някакси тази сюжетна линия стоеше не на място сред всички останали. А и това, че никой не знаел името му нещо не го разбирам как става. Ама нейсе - да предположим, че не съм оценила момента.

Не знам, лично според мен точно това вмъкване на Артур в сюжета направи атмосферата на книгата незабравима.
Иначе аз чета "Землемория" в момента...

Илион FEREVER,FEREVER - явно Дан Симънс си ги може тия неща!
Маниакална, дива, необичайна и със струящ от страниците хумор.

Кво ще правя в следващата една година? Ще чакам Олимп.

Мноого лек спойлър - все пак го казвт на 3та страница.

Тук Ахил е - цитирам "леко глуповат, един безкрайно по-красив Арнолд Шварценегер"

Да, Драгън - Илион, Илион!!! Още съм в началото, но рулира

Напълно съгласен с Драгън,БТВ, кога се очаква да излезе "Олимп" в САЩ, някой да знае, че ме мързи да търся?