ShadowDance

Явно сам ше си го гледам.

Изгледах Третия Борн току-що. Много съм доволен. По-готин е от втория, адски много се изкефих как ги вързаха двата във времето със сцената като говори с Ланди от покрива в Ню Йорк, която беше в края на двойката. Дейвид Стрейтърн, който ми е голям любимец след Good Night and good Luck и още навремето от Долорес Клейборн, си мачкаше, както и Албърт Фини - въобще по-як каст и от на предния.

Spoiler: show

Да не говорим, че като звънна на Воусън от офиса му адски се изкефих.

Екшънът наистина е на страхотно ниво, но не е нещо революционно. В това отношение ме размаза само сцената в Мароко с Цру-асасина, останалото беше просто на обичайното високо за серията ниво.

Много готин общо взето, като за екшън с "хепиенд".

Muad_Dib wrote:Екшънът наистина е на страхотно ниво, но не е нещо революционно. В това отношение ме размаза само сцената в Мароко с Цру-асасина, останалото беше просто на обичайното високо за серията ниво.

Първата битка в този филм е най-добре хореографираната бойна сцена в цялата трилогия. Няма да се впускам в обяснения какво я прави такава, но е така.

Това с двамата руснаци? Или това в Лондон с 5те ЦРУ-пича?

Второто от тези беше доста здраво наистина.

И уотевър наистина, екшънът винаги си е бил на ниво, няма да ставам хореограф на битки, че да се вглъбявам чак толкоз...

За мен обаче филмът на месеца си е Хеърспрей Верно, че беден месец де, но Борн определено не ми е за повече от едно леко досадено гледане, в което кефят ЕДИНСТВЕНО битките.

И на мен ми дойде добре мюзикълчето. Ти кво направи сега - два пъти дотук и трети в събота?

Глупости, Мат деймън ПОУНЗ многократно по-лошо отколкото някога съм мислел, да не говорим, че имаше и качествени "болз" моменти като обаждането от офиса на Стрейтърн...

Поредното рандъм мюзикълче, ей сега просто

За разлика от поредното рандъм екшънче? Едното барем не го гледаме по 10 пъти месечно под различно име

Алекс, да, такъв е планът

Далеч от поредното рандъм екшънче, има много повече стил и "изпипаност" от всичко подобно, което съм гледал напоследък...да не говорим, че няма никакви опити за дебилен мууви-хумор както в масата филми по принцип...

Някакво филмче с песни, ти добре ли си, ако ще да е на Ред Хот например пак няма да го взема насериозно . То просто не е филм и толкоз .

Що се излагаш? Тя и Красавицата и звяра е филмче с песни, както и Омагьосаният император и, бтв, ШРЕК. Пък Меджика е игричка с картончета, а компютърните игри са с човечета и светлинки. Схващаш ли накъде бия?

Наистина не схващам ...Анимациите аз никога не съм ги възприемал на нивото на "сериозност" (сериозност като да ми пука за тях и да имат потенциалната възможност да ми повлият по някакъв начин) на игралните филми. Меджикът и компятърните игри са съвсем други работи, нямаше защо да ги намесваш.

Мюзикълчетата не са филми, защото там няма сюжет, няма истинска актьорска игра и има ПЕЕНЕ. Ако исках да ГЛЕДАМ ПЕЕНЕ най-вероятно нямаше да си спра кабелната....

Музиката е като за фон, според МЕН просто не може да бъде основата на един филм. Един актьор, който пее ми е през центъра. Един актьор, който реди драматичен монолог или пък ме разсмива със сигурност не ми е.

Хмм, къде влизат филми като Коса, Кабаре и Чикаго тогава? Със страхотен сюжет са, великолепна актьорска игра, а първите два са и на доста сериозни теми. И това е само върхът на айсберга. Намесих игрите и меджика, щото това е също толкова дебилна генерализация, колкото квото аз казах за тях току що.

Точно на мюзикъли и анимации съм плакал и настръхвал доста повече (процентно) отколкото на обикновени драми. Никич, или не си гледал подходящите, или не се сещаш, или се навиваш.

1. Спри да ми викаш "Никич", за да не почна аз да ти викам "сашЕто"....

2. Анимациите са детски и толкоз, не мога да ги взема достатъчно навътре. Много малко са наистина сериозните анимации, които ме грабват. Може и да е тъпа логика, но си е мое усещане и не мога да го контролирам колкото и да искам....Да не говорим, че винаги има скапани хепиендове и семейни ценности. Аре няма нужда.

3. За Мюзикълите вече обясних - за МЕН те няма история и не са филми, ако ще да се занимават с приятелството между негър-гей и тайландска лезбийка, болна от Спин...Просто сюжетът за тях е един рандъм фон за музиката и песните и толкоз. Чикаго е страхотно направен, но за мен не е нищо особено, именно защото е пълен само с пеене и с малко до никакви диалози, просто ми е органично противен. Знам, че това далеч не е силен аргумент, но наистина по отношение на анимации/мюкъли не мисля, защото няма какво да се мисли, така че само усещам и то НЕхубави работи...

Нека повторя: Коса. Кабаре. Къде се вместват те в тая схема? Гледал ли си ги изобщо? А има и други.

Впрочем, Ghost in the Shell е анимация. Grave of the Fireflies също. hardly the happyend type.