ъбраха се малко представители на азиатското кино и е време да опиша впечатленията си:
The Wrath of Vajra - Xing Yu/Shi Yanneng (Kung fu hustle, Flashpoint, Shaolin) играе ролята на обучен в бойна секта тип, който успява да избяга оттам и не след дълго, поради патриотични и морални подбуди се завръща с цел да унищожи всички от сектата.
Типичен представител на Vengeance Cinema - добрия страдал през повечето време, но се завръща, за да пукне каските от бой на бившите си учители. Историята не блести с оригиналност, но компенсира в частта с бойни изкуства, когато нашето момче с доста умения и малко жици си пробива път през всички противници, за да стигне до главния виновник - напомпан японец изигран от кореец.
Нещо като "Mortal Kombat", но без фантастичните декори и ордата на Шан Цун.
През различните етапи на т.нар турнир нашето момче натупа гигианти, откачени отшелници и групово наби канчетата и на останалите второразредни бойци, ей така за спорта
Втория му бой с Лудата маймуна беше като комбинация между паркур и тупалки, които бяха доста умело вплетени едно в друго. като малък минус бих могъл да отбележа засилената употреба на забавения каданс, но така ударите ставаха по-ефектни и даваха акцент върху уменията на отделните бойци.
Иначе имаше и някакви масовки, които бяха доста зле направени, но няма как - трудно се прави хореография с повече от 4 човека, която да бъде плавна и да има усещане за ритъм - това е запазено за титани като Yuen Woo Ping, Sammo Hung, Lau Kar Leung & Donnie Yen.
Иначе за самия филм - оценката ми клони към 7/10.
The Master - абсолютен провал за иначе симпатичния ми Джет Ли - този филм е сниман в САЩ, по време на пребиваването на Джет Ли там, преди да блесне в трилогията за Wong Fei Hung - Once upon a time in China.
Голяма мъка беше тоя филм, да не говоря за тъпите американски актьорчета там, за смехотворния главен лош, който Джет може да набие с една ръка завързана на гърба и с кърпа на очите...
Направо съм потресен как такава рядка каша е излязла под режисурата на Tsui Hark, че и да треснат Yuen Wah (Eastern Condors, Dragons Forever, Kung Fu Hustle) като някакъв учител по бойни изкуства, който бива смачкан от американците като клечка за зъби.
После идва Джет като негов ученик и раздава правосъдия по толкова анемичен начин, все едно не си е изял ориза със пилешко и зеленчуци ами е карал на прясно мляко с мюсли...
Абсолютно ненужен и тъжен филм във филмографията на Джет Ли, а ако тръгна да обяснявам и за дебилните му латино ученици, ще прекося добрия тон...
1/10
Bangkok Revenge - Jon Foo (House of Fury, Tom Yum Goong) се опитва да блесне с главна роля в тайландски филм, обаче му се е получило доста вяло и неубедително.
Опита се да покаже някакви по-засукани хватки и чупки в кръста, но благодарение на тъпия монтаж и накъсаните удари, се е получило нещо като цапано дупе с тиквички - нито за ядене става, нито за гледане...
Сюжет почти няма - той тръгва да отмъщава за смъртта на родителите си, като повежда борба с няколко банди наведнъж из улиците на Банкок и по едно време филма свърши. Ми ебаси тъпотията, даже и финален бой си нямаше, ами едни кадри навързани на случаен принцип, блуждаеха в пространството.
Смотана работа - поне за достоверност беше научил малко фрази на тайландски, че ми писна през целия филм да го питат защо по дяволите говори на английски
Малко по-висока оценка, заради усърдието му в някои сцени да покаже по-интересни удари...
1.5/10
Running Man - корейска продукция, която смеси малко съспенс, правителствени организации, конспирация и индустриален шпионаж, заедно с екшън и щипка семейна драма в едно и това "нещо" ми хареса.
Даже имаше и няколко момента на смях, като главния ни герой е обикновен човек, който се оказва на грешното място в грешното време, но за да е по-интересно няма да издавам повече от сюжета. Но определено падна доста бягане в този филм, оправда си заглавието на 200%, но пък нямаше повторяемост в бягащите сцени, а бяха много добре сложени в цялостната картинка.
2 часа не ги усетих кога са минали, много плавно вървеше филма и развитието на персонажите, имаше и моменти на леко разтягане, но се преглъщат - лек и незатормозяващ, добре балансиран, с доста умело разгъване на действието и решенията на нашите обикновени хора от южнокорейския народ.
Аз лично бих го препоръчал
9/10