ShadowDance

TTFT. Но и на консулта май има синопсис в амазон по мои спомени.

С повечето имена се оправям, но как по дяволите се произнася Xijoser, както и един от генералите на Падиражаха, Cengenjehoi ли беше, не помня точно. Като йехой или джехой?

X в началото на дума на английски се произнася "з".

Кинканджехой ми се върти - но честно казано, просто си хващам някакво произношение в главата да върви, пък как се предполага да е - все тая. Бях даже леко разочарован да науча че моят ръбест "Кнаиур" е всъщност "Наюр"

C в началото на думата се чете "с". Това име не ми звучи познато точно в този си вид, ще го видя по-натам как беше точно.

Roland wrote:X в началото на дума на английски се произнася "з".

Да, аз за повечето герои от първа книга гледам твоите транскрипции, но специално Xijoser е... Зийосер? Зижосер? Wracu си е Враку, предполагам.
Иначе, дочетох втората. Когато Акеймиън избяга от

Spoiler: show

Йотиа

направо цвилех от кеф, изкефи ме и как през всички изпитания армията на инритяните деградира все повече и повече. Мноооого се радвам че утрепаха

Spoiler: show

Серуей

, сега ако можеше и

Spoiler: show

Езменет

...
Наюр продължава да е един от най - кефещите герои, заедно с Друсас, когато е ядосан. А за Келхус и

Spoiler: show

разпъването му на колело

изобщо не ми пукаше и то не защото е несимпатичен, а защото няма suspension of disbelief. Примерно, гледам 3-ти епизод на Шерлок сериала, който следва разказите дословно. Знам че Шерлок

Spoiler: show

не умира реално

, но когато го прави в епизода, все пак вярвам. При Келхус този фактор го няма.
Краят на втора книга беше маса гнусен. Само не разбрах това нещо с крилата по - голяма форма на Синтеза в гарваново тяло ли беше или нещо съвсем друго?
След това веднага почнах трета. Надявам се

Spoiler: show

Зинемус да стане Кишуарим

и да научим повече за тях.

По принцип, ако се следват английските фонетични правила, Wracu би трябвало да е "Раку" с малко особено "р" като при "wrong" или "wrap".

Точно, ма Враку по немската система ми звучи по - заплашително от Ураку със глътнато у в началото.

За Раку подкрепям - има си особено трептене на гласа при произнасяне.

То по немската система като се замисля, Старките от Зимех Хребет трябва да са Щарки - някак не звучи...

И аз го чета Раку с вибрация. Иначе за края на втора споделям сентиментите ти ние сме писали по-назад, но предполагам не искаш да се спойлиш.

Drigan wrote:За Раку подкрепям - има си особено трептене на гласа при произнасяне.

Вярно, но точно на фона на другите думи с такова произношение Враку с твърдо р звучи още по - чуждо и странно, поне за мен.

Moridin wrote:едит: втф е идеята бтв с тия МЪЖЕ на кориците на книгите?

Верно и аз не схващам. В смисъл този на корицата на TTFT май е Мьоенгус, защото изглежда дърт, но за другите двама нямам и идея. Бих казал че на втората е Келхус, ама той е синеок.
А за спойлерите е късно. Върнах се на по - старите страници където обсъждате втора книга и отворих на Роланд спойлера. Втората точка брат...

Прочетох я. All is awesome and all, само някои неща ме дразнят. Някой разбра ли защо е Икурей Конфас и защо му беше отделено толкова време? Както и защо Консулта убиха

Spoiler: show

Зерий

и позволиха

Spoiler: show

Конфас

да заеме мястото му, при положение че той искаше унищожението на Свещената Война?
И някой схвана ли какво точно е Хилядократната мисъл, защото на мен по някакво причина ми звучеше като нещо свързано с боговете след разговора между Ака и Келхус за "тук" и "там"? И последно има ли автономни богове наблюдаващи всичко или принципът е Clap Your Hands If You Believe като магията в Сянката на Умелите? И мотивацията на Инчороите и Консулта леко ми издиша. Защо трябва да им пука, че са

Spoiler: show

прокълнати

? За толкова напреднали съшества ми се струва дребнаво някакси, не знам.
Иначе магията, битките, откаченият Наюр (

Spoiler: show

който не разбрах умира ли...

), телепортацията, Кишуаримите и бедесс финала с Акамиан кефеха много, въпреки че очаквах малко повече от разговора Келхус/Мьоенгус. И бтв се надявам като почне войната хора/Консулт да има някои нови гадинки, щото Раку, Башрагите и Сранките са ми леко оскъдни.
Друг проблем, който е по - скоро субективен е че може би съм чел/гледал прекалено много неща с кървища и не ми направи никакво впечатление нищо от гадориите на Инритяните, освен наказанието с Циркумфикса до някаква степен. Надявах се ра разберем нещо по - конкретно за Псюке, ама нейсе... Като цяло трилогията си струва абсолютно и отвсякъде парите. А глосарито отзад е безценно. Като прочетох историята на Куно-Инчоройските Войни и на Апокалипсиса цвилех от кеф. Weapons of light! Не - Богът е бил унищожен с

Spoiler: show

лазерна пушка/оръдие

брат!
Сега се чудя да си купя ли направо и двете книги от следващата трилогия или само The Judging Eye и нещо друго за разнообразие?

Вземи и двете, Окото само по себе си беше основно build-up, и някои от героите разцъфнаха чак във втората част, която беше много по-брутална, груба и епична - особено в края.

По въпросите ти:

За Икурей Конфас

Spoiler: show

Той беше единственият реален конкурент на Келхус, и в друга ера щеше да стане Александър Македонски - всъщност, сега се усещам че е моделиран по Александър. Той беше луд и затова Келхус не можеше да го контролира, и трябваше да се бори срещу него - и в крайна сметка, да го унищожи.
Консултът в един момент май реши че Свещената война е твърде опасна, понеже Келхус я превърна от тяхно оръжие в свое - те искаха унищожението на Кишауримите, и Келхус стори това за тях. Още в края на втора част обаче той започна да се превръща в твърде могъща неизвестна.

За боговете:

Spoiler: show

Чак в следващите книги започва да се разбира, че ИМА и други сили в играта, и ситуацията е доста по-сложна. Това е една от основните сюжетни нишки. Ако изчетеш следващите книги, ще говорим пак. Това потвърждава и защо напреднала раса като Инкорой са толкова ужасени от проклятието - защото има вечност, и тя ги очаква след смъртта, както и повечето от жителите на света всъщност. Огнена вечност, явно. Малко ми е мътно и на мен, но се разкрива повечко в следващите части... Особено с окото, което намеирха близо до Бездната (тръпки.. тръпи и зловещи спомени)

The Thousandfold Thought е общо взето

Spoiler: show

всичко. Бакър не си дава много зор да влиза в детайли, но впечатлението е за "концепцията за света, хората и бъдещето, съчетана в една мисъл"