ShadowDance

Според един от коментарите за книгата на сайта на Бард ( http://www.bard.bg/categories/?cid=41&BookID=1281 )

когато и в превода Верин , незнайно как забрави да спомене на Егвийн , че Месаана е в кулата просто онемях, помислих си , че нещо съм си доизмисли, че Верин й го казва, но после извадих оригинала и що да видя цял пропуснат абзац.....

Е ако въпросния редактор беше рязал скучни и ненужни неща както трябва, от предните 2 тома щяше да остане половин. Максимум.

И аз я чета сега, много добре върви, върна ми онова позабравено усещане за книга, която не ти се ще да оставиш докрая.

Обаче... Кой прекръсти Великия властелин на Великия господар? Това е все едно Преродения Дракон да стане Преродения Змей-горянин!

И Егвийн каква е, че ми е трудно да запомня - Сънна бродница (ранните томове), Сънебродница (нейде из средните томове), Съновница (11 том) или Сънуваща (12)?

Егвийн е dreamwalker и dreamer в оригинала, но и така 2 от горните са излишни.

Май превеха разлика м/у двете, едното не го ли отнасяха за преливащи, а другото за не(преливащи)?

edit ; Мда, отделни таланти се оказаха, но след толкова гънки и плитки ...

Demandred wrote:Егвийн е dreamwalker и dreamer в оригинала, но и така 2 от горните са излишни.

Благодаря. Объркването ми в тази терминология намаля наполовина.

Май едното ще да е свързано с броденето из Тел-айеран-риод, а другото с пророческите сънища.

Zee wrote:И Егвийн каква е, че ми е трудно да запомня - Сънна бродница (ранните томове), Сънебродница (нейде из средните томове), Съновница (11 том) или Сънуваща (12)?

Подобни несъответствия почти сигурно са по моя вина, както и някои разминавания в изписването на имената из томовете.
Съжалявам за което и покорно моля за извинение
@ Демандред, не съм много сигурен, обаче, дали самите автори (и техните редактори) винаги са толкова терминологично консистентни, колкото на читателите им се иска.
Отдавна се каня да започна да колекционирам такива примери

Zee wrote:И аз я чета сега, много добре върви, върна ми онова позабравено усещане за книга, която не ти се ще да оставиш докрая.

Обаче... Кой прекръсти Великия властелин на Великия господар? Това е все едно Преродения Дракон да стане Преродения Змей-горянин!

И Егвийн каква е, че ми е трудно да запомня - Сънна бродница (ранните томове), Сънебродница (нейде из средните томове), Съновница (11 том) или Сънуваща (12)?

Аз пък се сещам за мракохрътите които бяха станали на черни хрътки. Незнам дали е от превода или от самото писане на Сандерсън, но на много места в книга 12 изразите са някак си вкарани в нещо като книжовен език или и аз незнам как да го определя, но не ми допадна.

Прочетох я. Доволна съм. Сандерсън се справя добре, а Джордън заслужава поздравление, че дори и мъртъв ще успее да си довърши творбата. Не че смятам скоро да му предам лично поздравленията си, де

Spoiler: show

Силно представяне за Ранд и Егвийн. Мат разведрява обстановката и главите с него са удоволствие за четене, нищо, че не допринасят за напредъка на действието. Е, липсва обяснението как Перин среща Галад и как реагира на разкриването на Мургейз - щеше ми се да му видя физиономията, когато научи кой му е поднасял чая от месеци. Но няма място за всички и всичко в тези 800 страници.

Краят е нетипичен за книгите от поредицата, в което ми се струва, че прозира ръката на Сандерсън.

- coldie, Имаше някои модерни думи, но не биеха на очи толкова, например параноята на Ранд. А за другото - в една от главите, в рамките на 3 страници Сюан се чуди защо заседанието на Съвета не е Впечатано в пламъка, след 5 минути пита защо не е Подпечатано в пламъка, след още 5 си отдъхва: слава богу, Запечатаха го...

В последните няколко седмици Адам Робъртс чете WoT и поства коментари на блога си, които стават все по-забавни с всеки том:
http://punkadiddle.blogspot.com/

"Decor-porn" е едно чудесно описание на по-голямата част от томове 7-10.

омг колко е хилериъс

И аз изчетох 12-та на WOT. Макар че още отначало бях уверен че Сандерсън няма да се издъни останах респектиран от това което е постигнал. Разбира се само може да се гадае кое е негова заслуга и кое на Джордан но някак ме съмнява Джордан изведнъж да е сменил изцяло поведението на персонажите си както са подобрени в книгата в сравнение с предходните. Една от най-големите слабости на поредицата бяха именно неубедителните действия и поведение на ключови персонажи несъотвестващи на позицията им. Е сега вече с голям кеф четох за една действаща и решителна Егвийн, за един наистина луд и непредвидим Ранд, за една мислеща с мозък Нинив. Проявленията на последната битка също са станали доста видими и внушават дори леко хорър усещане и подтискаща атмосфера. Но най-хубавото е че поредицата е излязла от блатото на тъпченето на едно място без да се предприемат действия и е дръпнала рязко с динамика. Края също беше епичен и може би е най-качествения край на книга от поредицата изобщо.

Аз да питам нещо - как така действията на героите са станали по-мотивирани и адекватни по вина на Сандерсън, когато Джордън е този, който ги е определил предварително?

RSS каза, че някак го съмнява Джордан изведнъж да е сменил изцяло поведението на персонажите си както са подобрени в книгата в сравнение с предходните, но също така изтъква, че не знае категорично дали това е заслуга изцяло на Сандерсън. Факт е, че героите на Джордън се държаха като активистки от форума на БГМама. Сега внезапно проявиха признаци на целеустременост, поникна им гръбнак, присадиха им мозък и всъщност започнаха да действат направо като хора. Действията на героите придобиха цел, а самите герои спряха да бродят като замаяни из горите, да ядат дълго и протяжно, да си шият рокли, да си приглаждат гънките на полите и да се държат като дечурлига от първа група на детската.

Не съм употребявал думата "действия" в поста си. Смятам че действие и поведение са различни неща и е абсолютно възможно даден персонаж да извършва едно действие по два-три начина в зависимост от поведението си.
Плюс това не смятам размислите на ключови персонажи за действие и смятам че точно там се е проявил Сандерсън.

Едит: каквото каза Марфа и аз го почуствах. По дяволите - дори Кацуан има мисли и то обяснителни с които разсъждава за действията си.