ifadriana wrote:Отново не разбрах защо непознаването на един разказ е равно на непознаване на нобелистите??
Е, колко нобелиста да им пусна?
Вярно, че си мислех и за "Негърът Набо, който накара ангелите да го чакат" от Маркес, но тъй като го няма на български в мрежата, се отказах. Между другото, разказът е невероятен и го препоръчвам!
Спрях се именно на Канети и именно на "Лунната братовчедка", защото е публикуван в българския сборник "Фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария" тъкмо в годината, когато Канети получава Нобеловата награда. А и го има на български в мрежата. Изобщо - това е една от най-достъпните у нас кратки творби, излезли изпод перото на нобелист.
Жалко, че Тагор не е писал фантастика, че тогава щеше да стане тя!
А адвокатите не се боим от такива изненади в своята област, за каквито говориш. Просто защото ги срещаме почти всеки ден. Мислиш ли, че всички клиенти имат ако не "право", то поне висше образование и че сами си знаят какво точно да обяснят и какви точно документи да носят? Какво ще кажеш за "Имам дворно място от дядо ми, ама от съвета га взеха."?
RRSunknown wrote:Сега е момента да дадеш дефиницията.
Пак я давам:
Човек с придобита квалификация в съответната област на приложните или други науки, даващ мнение или заключение при разглеждане на някакъв проблем или въпрос.
Според Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България специалистите се делят на аналитични и приложни.
Добавям още нещо: Репликата на Трип за "най-великите, дето той ги бил знаел, а аз - не."
Считам, че не са кой знае колко онези, които могат да ми го кажат.
Ами дадох му един наистина велик и световнопризнат писател.
Дадох му един велик български творец, по чиято "История на изкуството" още и още се учи. Семинарист, но отлъчен заради "Между пустинята и живота"... Тук ще спра, защото по темата "Райнов" съм в състояние да защитя дисертация.
Дадох му и един от най-своеобразните български творци от началото на ХХ в. Разказът "Легенда за парите" е един от най-публикуваните български разкази изобщо. Доколкото бях чел преди години - за по-малко от 100 години е бил публикуван в над 100 издания.
Е?
Нито един.