penzata
Това ти го казах преди няколко поста

Смяташ, че не съм го прочел?
Смяташ, че не знам за какво принципно служат insert песните?
Смяташ, че щом ТИ ми го кажеш, аз така ще се стресна, че незабавно ще си променя мнението, което съм формирал с години?
Отговорът на всички тези въпроси е "Не".
Не харесвам това художествено средство. Не смятам и че е толкова важна и неделима част Туин Пийкс стария или пък новия. Инструменталът на Анджело Бадаламенти за мен е по-въздействащ.
Това, че не ми харесват самите пасни си е съвсем отделен проблем.
Старият Туин Пийкс и сериалът преди него на Линч и Фрост - On The Air ми харесаха. Бяха откачени по забавен начин и в същото време казваха разни неща.
Гледал съм и филми на Линч, които ми харесват. Е, Дюн не ми хареса, колкото и правилни да са актьорите, костюмите и декорите. На Фрост пък съм чел две книги - пълни боклуци, но някак хващат вниманието и въображението.
Значи дори да се водиш най-големият ерудит на тема Линч по тези места, не мога да се съглася с вижданията ти за новия сериал, защото все пак имам някаква минимална основа и собствени разбирания.
18те серии на Туин Пийкс не са направени като обикновени епизоди на сериал с главен стори арк, а са един цял филм разделен на осемнадесет части.
Лично на мен 18 часа филм би ми дошъл прекалено.
Тук едвам изтраях първите 3 часа и за 4-тия вече нямах воля.
Моето впечатление е точно обратното, че филмите (включително и тези на Линч, включително Fire Walk With Me) имат значително по-бързо темпо и за 2-3 часа успяват да кажат доста повече неща. Дори когато са пълни с импресии или "атмосферни" моменти, тези сцени обикновено са интересни, зрелищни или пълни с някакъв смисъл.
За разлика тук имаме моменти, в които Купър върши едно и също действие отново и отново или преминава през една и съща локация отново и отново, без това да ме навежда на никакви мисли и емоции. Има и сцени, в които определени герои се събират маса време за важна дискусия и тази дискусия така и не се случва в кадър. Може би съм изтъпял с годините, но не помня стария Туин Пийкс да прилагаше такива инширети. Беше бавен и с доста повторения, но ми беше интересен.
Пък може и да е нарочна провокация - досада у зрителя да е търсен ефект, който демонстрира фрустрацията на Купър, че вече 20 години не е мръднал и милиметър към целта си, а още колко му е трудно да напусне света на духовете. Дори да е така, изпълнението ми се струва грубо и твърде разточено, мисля че схванахме идеята още първия път.