Имах абсолютно същия опит с Илион и Олимп. Такава тъпа демистификация на готините шарени сцъ фъ джиджавки от първия том ...RRSunknown wrote:Подписвам се и аз.Moridin wrote:quoted for striking and holy truthRoland wrote:Mного ме обижда това, честно. Накривява ми шапката по ужасен начин. Олимп вони на крака.
Няма книга толкова да ме е издразнила с безхаберния си завършек на буквално монументален първи том като Илион. Все едно някой му е отрязал всичките топки на Симънс в тая книга.
Илион го четох за три безсънни нощи, чаках Олимпа и накрая ми идеше да го нарежа на парчета което не направих само ми го бяха дали назаем.
/Онтопик
Фондацията е толкова епична поредица че прегорях в един момент и почнах да забравям какво съм чел преди един ден. Огромно разнообразие и идейност- всеки от романите си поема в някаква негова си посока, без връзка с предходните освен общия сетинг (който се развива).
Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
От една страна Олимп и Ендимион нямаха най-якия възможен завършек, но от друга Рол понякога попрекалява в ревютата си. И двете книги не са лоши, на мен ми харесаха. Има какво да се желае от финала на Илион особено, но не мога да разбера това да чета едно ревю в което се описва колко е жалък Симънс, колко бил зле финала и т.н и т.н. И почти нищо друго. Едно изречение накрая - "Ей деба колкото отрицателно го написах, ама кво да се прави". Много хора нямат чак толкова негативен поглед над книгите и могат да се обидят след като прочетат ревюто.
Scalpel. Sponge. Magic Wand!
Ние за т'ва го обичаме.
Иначе почнах Слепота на Жозе Сарамаго, идеята е интересна но леко ме дразни това писане стил "поток на съзнанието". Тук е още по - объркващо, защото има пунктуация но в пряката реч тя е само запетайки. Утре ще си купя втори том на Пердидо, щото не се трае. 


What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
По средата съм на "Изабел" на Гай Гавриел Кай. Като цяло добре с някои забележки: макар че се чете леко, на места прекалено краткия израз е предпоставка за объркване; тинейджърите мислят и се изразяват като хора с много по-богат житейски опит. Има съспенс; като цяло напомня мейнстрийм бестселър.
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Тънди правиш го да звучи, все едно и двете книги са някакви окей алабали, които е под достойнството на човек да хлеби активно. Работата е там, че бъркаш генерално! Именно очарованието от и силната зарибителност на Илион, които ще забележиш Симеон вероятно е оценил в ревюто си на първата книга, доведоха до АКТИВНОТО разочарование от тежката боклучавост и грозно претупани завършеци на буквално всичко в Олимп, което се демонстрира във второто ревю.thunder wrote:От една страна Олимп и Ендимион нямаха най-якия възможен завършек, но от друга Рол понякога попрекалява в ревютата си. И двете книги не са лоши, на мен ми харесаха. Има какво да се желае от финала на Илион особено, но не мога да разбера това да чета едно ревю в което се описва колко е жалък Симънс, колко бил зле финала и т.н и т.н. И почти нищо друго. Едно изречение накрая - "Ей деба колкото отрицателно го написах, ама кво да се прави". Много хора нямат чак толкова негативен поглед над книгите и могат да се обидят след като прочетат ревюто.
This is it. Ground zero.
Да споделя с две думи впечатления от трите книги, които са на нощното ми шкафче в момента. Едната е IT – няма да я коментирам, другите две са Best Served Cold на Абъркромби и Юбик на Филип Дик. Абъркромби хронологично беше първия от трите опита и в началото ми се струваше приятен, макар и малко семпъл и повтарящ се стилово и сюжетно. Когато почнах Юбик (и вече го привършвам) обаче, установих че Абъркромби на тоя фон е направо инфантилен и обратно - Дик е супер креативен, мислещ и зрял автор на фона на другия, т. е. идва ми наум да перифразирам един стар филм: Абъркромби трябва да се качи на раменете на майка си да целуне Ф. Дик по задника. Дали пък няма регрес на идеи сюжети, уважение към читателите етц от класиците насам?
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest