ShadowDance

Как да ти кажа. Прочети "Пощоряване" и "Дядо Прас" ще ти се види цвете. Така де, на него само някви страници му липсват.

"Стоманеният плъх спасява света"- Хари Харисън
Не мога да разбера как тоя човек успява всеки път да ме увлече без да ме подразни с абсурдните неща, които се случват на героя му

Marfa wrote:Как да ти кажа. Прочети "Пощоряване" и "Дядо Прас" ще ти се види цвете. Така де, на него само някви страници му липсват.

И аз като не мога да чета Пратчет на английски духам супата...

Обаче като изключим тези двете книжки съм чувал, че останалото им е на ниво... Някой знае ли дали ще изкарат последните му 4-5, които не са превели?

Всъщност има само две непреведени май... Unseen Academicals & Snuff. Е, и всичките за Tiffany Aching де, ма те не се броят.

Не е толкова труден на английски

Dante wrote:Защо Дядо Прас на български е със сто страници по-кратък от оригинала?

Форматиране на текста предимно. Липсват не повече от 10-тина страници, доколкото съм чувал, а така и не си го взех на английски да го прочета целия.

преди пет-шест години имаше едно сравнително масово преиздаване на Пратчет от вузев. И тези нови издания всичките изглеждаха по-обемни от старите/първите издания които аз си имах отпреди, включително и Дядо Прас. Сега вече е друг въпроса на какво се дължи това, на пръв поглед форматите бяха еднакви...

Moridin wrote:Е, и всичките за Tiffany Aching де, ма те не се броят.

Това са му сред най-хубавите книги според мен (заедно с Малки Богове). А според Лина са най-хубавите въобще.

Пратчет използва игри на думи, които е невъзможно да се хванат от човек, който не е наред с английския (и в повечето случаи са непреводими). Да не говорим, че често намесва и други езици -- Silver plate, Grassy ass... Лафът за полисман (човек на града) и политик (кърлеж на града) е сред любимите ми. Но просто няма как да го хванеш ако не знаеш английски.

Moridin wrote:Всъщност има само две непреведени май... Unseen Academicals & Snuff. Е, и всичките за Tiffany Aching де, ма те не се броят.

Не е толкова труден на английски

Подкрепям Моридин тук. Да съм чел сигурно 12 книги максимум на английски и за 370 страници на Пратчет имам по малко непознати думи от 230 странички Оруел.

Dante wrote: Искам да ви попитам нещо - като хванете Пратчет четете ли му по няколко книжки наведнъж? Защото на мен ми идва в повечеко ако прочета дори две една след друга.

Аз мога да ги чета една след друга, че и да ги препрочитам една след друга. Пратчет ми е любимият автор все пак.

Колко е яка "Илион", д'еба! Започвам сега "Олимп".

И ще стигнеш до края му...

Да, да, вие така казахте и за "Ендимион" и "Триумфът на Ендимион", ама мен ме изкефиха на макс.
Вече съм се подготвил, че няма да науча нищо за постчовеците и т.н, така че не мисля, че ще се разочаровам. :Д

Не разбирам как можеш да четеш при положение, че знаеш тежката съдба на историята с постчовеците

Достигнах до станица 300. Добре де, наясно съм вече, че много неща няма да станат ясни и че краят явно е безумно тъп. Обаче, честна дума, засега "Олимп" е по-брутална и от "Илион". Явно това се дължи на факта, че преди да я започна се подготвих за минусите, които всички споменават и наблягам на другите страни на книгата.

Dante wrote:Достигнах до станица 300. Добре де, наясно съм вече, че много неща няма да станат ясни и че краят явно е безумно тъп. Обаче, честна дума, засега "Олимп" е по-брутална и от "Илион". Явно това се дължи на факта, че преди да я започна се подготвих за минусите, които всички споменават и наблягам на другите страни на книгата.

Проблема е че когато стигнеш до края ще остане едно горчиво чувство на нещо недовършено, претрупано, което разваля цялото удоволствие от книгата. Инъче сама по себе си Олимп е приятна просто последните 100ина страници изглеждат ръшнати. Сякаш Симънс е гонел краен срок и вече не му се е занимавало