ShadowDance

Прочетох 4-те книги за Ендър - харесаха ми всичките, макар 2рата и 3тата да бяха по-слаби според мен. Сега ще започна нещо на Пелевин, най-вероятно Поколение П.

Бтв краят на Олимп за мен е доста по-слаб от края на Триумфът на Ендимион.

Добре бе, хора. То един край книга не прави. Както и не я разваля. Аз и до днес не мога да разбера защо не харесвате "Ендимион" и "Триумфът".
Прочее, засега "Олимп" наистина ми харесва повече от "Илион". Поне като действие, като сюжетна линия и като развитие на героите. Да не говорим, че атмосферата и стилът са на типичното за Симънс колосално ниво. Единственото гадно е, че всичко е бая миш-маш и тия Просперо, Ариел, многоръкия бог и т.н са супер абстрактни. Втф, откъде са се появили, какво представляват, как са се създали? Какво са тия две Земи? Какъв е смисълът от пресъздаването на троянската война на Марс? Какви са войниксите, откъде идват? Най-вече - за какъв чеп, за бога, Одисей е на Земята? Какъв е смисълът от това всички хора да се кодират в синия лъч?
Знам защо толкова много я хулите - защото повечето неща са супер абстрактни и остават адски много въпроси на които сякаш и Симънс не знае отговора.
Като изключим това обаче книгата е една от най-добрите фантастики, които съм се докоснал.

Е да... "като изключим това"... ;Р

иначе част от въпросите по-горе все пак се отговарят, част от отговорите уви са незадоволителни за създадените от Илион очаквания.

Приключих тия дни The Heroes на Абъркромби - тоя човек отново ме накара да се вълнувам за хора, които в реалния живот не бих и заплюл.

Малко за вдигане на настроението след мрачната касапница подхванах Wyrd Sisters на Пратчет, която незнайно защо беше останала последната Discworld книга, която не съм чел (не броя двете илюстровани, де).

По тоя повод и едно музикално поздравче на относително любима фолк банда: Omnia - Wytches' Brew

Проблемът е, че книга като Илион/Олимп или Ендимион/Триумфът са базирани на разгръщащ се сюжет и разкриване на мистерии. И когато разгръщането вони, а мистериите са ясни от предната книга, всичко се срива. Финалът не може да направи една книга, но може да я развали

Захванах "Четири истории от утре" на Зелазни. Четох ги преди време и даже ми бяха харесали много, но, честно казано, установих, че съм забравил разказите почти напълно. А това е жалко, понеже първият разказ поне е просто смазващ. Теодор Стърджън - съставителят на сборника - твърди, че ги е подредил по нарастването на качеството, което може да означава само че към края ще е нещо грандиозно.

Прочетох Страхът на мъдреца част 1 от Патрик Ротфус.Честно незнам как го прави този човек ,почти никакво развитие в сюжета,обаче не я оставих докато не я прочетох.Евала на пича, отдавна не ми се беше случвало да седна и за няколко часа да прочета 620 страници,особено при липсата на почти никакво свободно време!Дано Прозорец да не се мотат много с втората част,че тъкмо на интересното свърши.

Започнах "The forever war". От толкова време чета за тая книга и и се каня, че направо ще се изненадам ако не ме разочарова.

Има на предвид Вечната война на Джо Холдеман?
Ако да, страхотна е

Аз пък се зачетох в Дракула на английски. Толкова модерни вариация на тази вампирски история съм виждал, но все пак това е оригинала. Всъщност е хубава.

Нийл Геймън е велик писател

Американски Богове, Момчетата на Ананси, Никога, Никъде, Никой, Книга за гробището, каква серия Единственото ми оплакване е, че създава светове, достойни за по - голям обем произведения и по - детайлно разработване

Ти виж в такъв случай SANDMAN-ите ако не си

Mного искам да си ги взема, ама ги НЕМА в България никъде :/
Някой знае ли откъде мога да си ги поръчам всичките на оферта? :Д

Едва ли, доста скъпо излизат навсякъде.

Ако не четеш комикси, обаче, бих те посъветвал да ги тестваш с някой рийдър от сканирано копие преди да се хвърлиш на книжно тяло, че аз едва добутах до третия брой преди да ги зарежа.
Не е моят формат това просто, колкото и да е качествено.

По темата - прочетох Duma Key на Кинг. Отдавна не бях чел негови неща, определено ми хареса много повече, отколкото очаквах.

В момента - American Gods, уж разширено издание с "the author's preferred text". Минал съм към 200 страници, прилично се движат нещата.
У нас кой вариант е преведен, разширеният английски или щатския?

Скъпички са си, и тежат яко, ама си заслужават . Хм, изданието на Американски Богове, което имам е от 2004 и БАРД не са си направили труда да споменат друго освен името на книгата и автора на английски и 2001ва. Щатския трябва да е.

Нещо съм се присетил тия дни за Дийн Кунц и наваксвам с Единственият Оцелял, нещо далеч не е на нивото на Пазители или Драконови сълзи.