Ето малко уроци по емпатия и състрадание:
Жена звъни на рецепцията на хотела, обясняват ѝ там за стаята ѝ, че е готова, тя казва, че ще дойде след десет минути, разправят се нещо с чернокожия рецепционист по телефона. Разговорът приключва, но преди да е изключила връзката, тя казва fucking nigger, а рецепционистът още не е затворил и го чува. Звъни на управителя на хотела, уговарят се с него как да действат. Когато жената идва да се настани, рецепционистът ѝ казва "Вие ми казахте fucking nigger, не може да се регистрирате в нашия хотел." Жената казва "Извинете ме, бях ядосана, майка ми почина днес, цялото ми семейство е в хотела, наистина съжалявам." Той се усмихва надменно и отговора "В този политически климат не можем да търпим това. Съжалявам, вече не зависи от мен." тя няколко пъти моли за извинение, обяснява се, казва, че иска да е при семейството си, онзи ѝ казва да иде в съседния хотел. Тя обяснява, че наистина е имала ужасен ден, било е шумно, когато е говорела, ядосала са е, не е трябвало, да го казва - "Ами на мен ми беше гадно чуя "фикънг нигър", вече не зависи от мен." Идва дъщеря ѝ, казва "Баба ми тъкмо почна", отговорът - "Съжалявам, не зависи от мен."
Рецепционистът горд си качва клипче как я отрязва -
https://twitter.com/craignofridayy/stat ... 9287738369
Коментарите - масов възторг, аплодисменти, гифчета с надпис white tears, възхвали, на рецепциониста. И по-долу някакъв транс-активист обяснява как този рецепционист е ужасен и показва скрийн.шотове на други постове на рецепциониста, където той обяснява, че транс хората не си знаят пола, че той като гей смята, че транс хората трябва да се изключат от LGB общността и не иска да има нищо общо с тях.
Емпатия, състрадание, човечност, разбиране, прошка.... ама не.
Това е наистина крайна форма на егоизъм, на налагане над другите, на "моята болка е по-важна от твоята". И то масово. Отвратително е. Мен лично както и да ме нарече непознат човек по телефона, ако после дойде и ми каже "Съжалявам, майка ми почина днес, не знам на кой свят съм, пуснете ме да съм със семейството си." всичко ще простя. И не че аз съм необичайно добър и прощаващ, просто за мен това е нормалната реакция. Изпсувала по телефона и казала расова обида - ок, грешно е, но все човек трябва да е по-широкоскроен, да преглътне себе си. И хайде, рецепционистът е решил да се заяде - ок, но защо всички в коментарите са така нагли? Нито един коментар, нито един, не показва убеждение тип "нека проявим разбиране към ситуацията на другия човек", всички са "защо другите не разбират
моята ситуация!". Включително на транс-активистът, който пък мрънка, че бил обиден той/неговите хора, иначе няма проблем същият рецепционист да се държи безчувствено към жена, загубила майка си същия/предния ден.