Играно напоследък

[AlDim]

Tales from the Borderlands взима назаем колоритния свят на Borderlands поредицата и заменя екшън-RPG грайнда с гениална история, прекрасни персонажи и хумор от класата на Monkey Island. Крайният резултат е абсолютно отвяващ. Да, както всички други игри на Telltale Games от The Walking Dead насам, на практика това е просто сериал с куик-тайм евенти и леки елементи на нелинейност, но постига нещо наистина запомнящо се с крайно простичката формула. Бих казал, че надминава дори The Wolf Among Us.
След 4 епизода (последния излиза след седмица) й давам 9/10. Дано финалът да оправдае цялото развитие досега!

[Claymore]

Купих я и аз миналия уикенд на примоция щото от това което съм виждал в трейлърите е доста забавна и смешна, дано скоро да седна да я изиграя.

Иначе аз си купих The Evil WIthin Limited Edition за 8 паунда миналия петък и съм някъде на 4та глава. На Сървайвъл я играя и е задоволително предизвикателна. Това което не е задоволително обаче, е факта че на моменти върви доста бавно и пада фреймрейта и то при положение че текстурите са доста кьопави и като цяло е по-грозна от Alien: Isolation, която излезе по горе-долу същото време миналата година и с която не съм имал никакви проблеми с всички настройки на макс. Иначе, това ми е първата игра тип Resident Evil и ми харесват metroidvania-елементите на събиране на ключове и прочие и ъпгрейд системата. Историята и атмосферата засега са адекватни, но дотам. Визуалния дизайн на чудовищата е добър, но естетиката и локациите които са ползват са доста стереотипни, да не кажа клиширани. Но ми задържа вниманието за момента, да видим какво ще стане до края. Дано по Хелоуийн пуснат season pass-а на промоция, DLC-тата изглеждат доста интересни.

[Amikae]

Взех си Mad Max за PS4 и от няколко дни не мога да се откъсна от нея. Игрицата си има всичко. Прекрасна визия, файтинга от Батман игрите обаче много по-як, собствен muscle car, който си ъпгрейдвам през цялото време, състезания и колекциониране на коли, трепане на конвои, пустинни бури, като от филма, огромен мап пълен с неща за правене, цикъл ден и нощ... Абе кефи!

Не знам защо не се говори повече за игрицата, според мен без кой знае какви проблеми е по-добра от последните Батмани и определено ми е Топ 5 игра за годината.

[AlDim]

Еми Mad Max играта доста масово беше оплюта като посредствена и безличена. Предвид много добрата година, неизбежно беше да не й се обърне внимание.

[coldie]

Може би трябва да пусна под несъществуващата тема "неиграно напоследък".
Дръпнах си Heroes 7, обаче типично за Юбисофт тя е непосилно тежка, абсолютният минимум е двуядрен и то Intel на 3.3. Толкова колкото да можеш да пуснеш играта и да сече като за световно.... за прилична игра ти трябва нов комп за 1000 лв минимум.
п.с. Малка поправка, значи сметнах, че само за процесора и видеокартата излизат около 1100 лв.
Тия ненормалници от Юби искат GeForce GTX 670 и Intel Core i5-2400

[Martix]

King's Bounty Dark Side: Продължава традицията на 1C Softclub да правят прилични кампании с интересни идеи, и ужасно техническо изпълнение.

Това (май) ще е последния експанжън, и по-добре, защото тази поредица заслужава по-добър разработчик (Katauri, какво става с вас бе момчета, много ли ви се услади pw2 mmo жанра).

Геймплея е ясен, другото е as follows:

+writing-а е една идея по-добър от warriors of the north, както обикновено много от куестите бият на откровена пародия. Гледната точка е сменена, и вече играем с лошковец, изпълняващ заветите на духа на мрака, в резултат еднорозите са злобни, кръвожадни създания, величествените енти са трън в окото ни и като цяло света е пълен с подли "светли" неща.
+Може би най-големия до момента игрален свят, I kid you not, кампанията ми отне над 100 часа на нормал, имаме 12 големи острова, 2 джуджешки подземия + разни други dungeon-и и нивца. Много NPC-та, стотици куести. Изобщо, наливали са стабилно.
+Островите са красиви, разнооразни и разчупени, някои са даже и разголени
+има доста нови единици, няколко от които са идейни.
+музиката, макар да използва много от оригиналните теми на Lind Erebos, е всъщност още по-добра от тази на старите игри. Новите теми са достойни продължители на традицията.

-същия проблем като предните икспанжъни на softclub. Графично, новите asset-и са откровено по-грозни и зле анимирани от старите. Всички нови единици, които не са като свалени от сайт за warcraft 3 модове, са просто recolor на стари единици.
-не е точно минус, но някои острови са претрупани с doodads
-проблеми с pathing-а, на места е трудно да се провреш през някое по-тясно мостче, а летенето се появява доста късно в играта.
-куестите те разкарват по 5 пъти до различни локации, и то не по приятния начин. Backtracking-а е виновен за поне 20 часа от 100-те на играта.
-dungeon-ите са доста грозни, а най-грозен от всички е hub-а.

Препорачвам само на хора, които така или иначе ще я играят без да се налага да им я препоръчвам.
Ако сте нови за серията, започнете с Armored Princess.

6/10 (ако беше по-кратка щеше да е 7-ца, но кампанията сериозно започва да дотяга след 2/3)

[AlDim]

От край време мислех да си припомня Jedi Outcast и реших, че Force Awakens е достатъчно добър повод.
Като цяло играта е приятна, но въобще не е остаряла добре. Геймплейът е някакъв постоянен trial & error с дървена стрелба, дървено подскачане, посредствени битки с lightsaber-и, неинтуитивен левъл дизайн и едно от най-дебилните стелт нива, които съм виждал. Прогресията на force power-ите е основната зарибявка, но на практика Force Pull и Push са ползват в 99% от случаите.
Едно време мислех, че е 8-9/10. Сега и 6 й е много май.

[The Dragon]

От край време мислех да си припомня Jedi Outcast и реших, че Force Awakens е достатъчно добър повод.
Като цяло играта е приятна, но въобще не е остаряла добре. Геймплейът е някакъв постоянен trial & error с дървена стрелба, дървено подскачане, посредствени битки с lightsaber-и, неинтуитивен левъл дизайн и едно от най-дебилните стелт нива, които съм виждал. Прогресията на force power-ите е основната зарибявка, но на практика Force Pull и Push са ползват в 99% от случаите.
Едно време мислех, че е 8-9/10. Сега и 6 й е много май.

Jedi outcast се почва директно от корускант мисля и се спира преди финалната инвазия. тогава е 9-10

[penzata]

В тази връзка (point and click horror) наскоро излезе Fran Bow, която е като още по-крийпи вариант на историята на Алиса, RPS се изказаха доста ласкаво за добрия начин по който третира мотиви като загуба на родители, депресия и умствени заболявания. Някъде бях чел че жената, която я е правила с мъжа си, като малка е имала психични проблеми и не особено приятни сблъсъци със заведения за душевно болни, та сигурно това е информирало играта. http://www.rockpapershotgun.com/2015/09 ... ow-review/

На трети чаптър съм засега, но играта е умопомрачително . Стори дривън адвенчър е, с пъзели от сорта "намери този предмет, комбинирай го с друг и го използвай някъде си", които не са трудни, но и не дразнят с това. Даже са си приятни. Обаче сетинга, историята и диалога, най-вече монолога на Фран, са нещо изключително силно. Дори я хванах вчера Фран (десетгодишно момиченце преживяло огромна травма) да пуска иронични коментари, които на фона на нейния изключително инфантилен изказ, се превръщат в нещо, отвъд рамките на крийпинес. Музиката, пиано съпровод, напомнящ ми "Gloomy Sunday", също е силно попадение. За сега съм за 11/10 , просто не мога да си кривя душата. (Приятелката отказа вчера да играем играта на изгасена лампа, защото щяла да сънува кошмари, заради нещата, случващи се на екрана.)

Claymore, дюд, благодаря, че ме светна за игрицата.

[Claymore]

Няма защо, аз самият не стигнах нито до нея, нито до Stasis, нито до СОМА, поради липса на пари и време, но ще гледам поне Фран Боу да изиграя в скоро време. А ако ти харесва по-мрачната материя, пробвай The Cat Lady.

[coldie]

Играя само MMHO.

[трубадур]

Borderlands: The Pre-Sequel.

Едва ли има такава максима, но колкото по-голям ставаш, толкова по-тъп ставаш. Навремето не понасях първата игра, после някак си успях да навъртя 250 часа на двойката, след което пак се върнах при първоизточника и се оказа, че пуцането е доста по-качествено. Но досадният тъпанарски робот, дето те тормози през 3 минути за нови куестове и преебава моменти от сюжета, като прекъсва важни разговори и неадекватното усещане, че краката на сирената, с която играех баш-баш не докосват земята, върху която ходи, а потъват в нея доста сериозно чупеше удоволствието. А мазното вървене беше докарано до крайната си неприятност, след като вкараха в DLC-то със зомбита такива, дето затормозяваха вървежа ти дори още повече.

Borderlands 2 - обаче се оказа, че е играта, с която ще прекарам доста време. Първия път я минах с няква 15-годишна пикла, която има най-безумните крясъци, докато е подпалена, но сметнах, че няма нищо по-забавно от това да громиш злодеи, с размерите на катедрала, докато си във въображаемите гащите на непълнолетна (така де). За съжаление на играта не й пука с какво я гърмиш. Трябваше да излязат 3 огромни DLC-та преди да се осъзнаят и да ти вкарат някакъв диалочец. Но какво да се прави пуцането беше забавно, макар повечето пушки да действат сякаш бълват бавни заклинания, вместо куршуми, а тъпанарите, които трепеш да поемат в мутрата си повече метал, отколкото модерен руски милионер е откраднал за 20 години. А и играта е толкова малоумно извън релси на най-високо ниво на трудност, където буквално праскаш по 20 милиона щети на изстрел, което води до максимум изкъртен зъб на произволен треторазреден лошковец, че няма как да не й отдадеш почит, задето е толкова счупена и въпреки това играема.

Малко спорно е коя от двете игри има по-добра история. Първата е стегната в това отношение и не се разхищава. Освен това история и сюжетни нишки бяха страхотно написани и прочетени. Втората игра има прилично количество дебилен интернет хумор и препратки, парадоксално смесени с идиотски SJW подхвърляния, всичко това натрупано върху откровено качествен сюжет, тласкан от харизматичен психопат, който си остава една от основните сили и най-паметният персонаж в цялата поредица. Единствено Тина и Торг (преди да го изчерпят) могат да се мерят по култовост с него. Но за разлика от първата игра, тук има доста ненужен пълнеж и разтягане на локуми.

После дойде ред на Tales from the Borderlands - да покаже колко огромен потенциал има тази вселена. Страхотна история и герои, емоционален финал с Джак, най-добрите отварящи начални надписи в поредицата и то 5 поредни пъти, и макар екшънът да не струва, щото все пак Telltale, тук разрухата прави случилото се в първите 2 игри да мяза на детинщина.

И стигаме до Borderlands: The Pre-Sequel.. Доброто е, че това, с което играеш все пак се взима предвид от време на време. Имаме 4 нови персонажа, с които да грухтиш, без да броим dlc. Атина е калпав избор. По-лабава версия на Крийг (психопатът от миналата игра). Измежду новите попълнения в основната игра няма отдаден на снайперлъка катил (каквито са Мордекай и Зеро). Трябва да кихаш допълнително кинти за сестрата на гусин Хамърлок.
Самата история е чудесна. Възходът на Джак е показан като хората. НО, голямото НО, превръщането му в злодей и предателствата, които изтърпява, показват нещата, случили се във втората игра доста противоречиви, което се надявам да не е станало без да искат, а да е цел да направят персонажите по-сиви. Тъй като всичко, което изтърпяваш във втората игра е някак... оправдано, след случилото се тук.
Самата формула не е изменена и йота. Само има добавки. Липса на кислород, по-слаба гравитация, което прави екшънът доста забавен.
SJW сред населението обаче взима такъв непоносим връх, което пак се надявам да е нарочно, щото освен Атина всички останали поддръжници на Джак са изруди. Сега минавам за втори път играта с Миша и нещата стоят много по на място. За момента е кръвожадна и в същото време доста обрана, пък и обожава да борави с пищови, тъй че маса кеф. Предполагам обаче, че с Вилхелм нещата ще са най-голям сеир.
Т.е. играта макар късата си кампания (баси 15-17 часа е късо) и по-бедния си размах е достатъчно добра, за да ме накара да я видя с всички герои. Престрелките в слаба гравитация са нещо, което в предишните игри трябваше да докарваме с чийт енджина, и да се друснеш от 2 километра по гъз връз група от диваци никога не писва. Въпреки по-малкото си локации, всички са красиви, особено извънземните към края на играта. Палитрата е богата, самите кът сцени и анимацията към тях е страхотна, атмосферата на постепенно разгръщаща се космическа опера е закована, което може да отблъсне хората, харесали уестърн-лудия макс миш-маш от първата игра, но и там накрая нещата водеха към лилаво и космическо, тъй че не е като да е нещо ново.
И макар да е най-слабата от поредицата - заглавието си е качествено, при мен бъгове нямаше, изпипано е, и ако не бяха дебилните практики на разпространителя постоянно с пачове да си преебават игрите, плюс стряскащо неадекватното им поведение и обиди към клиентите, щеше да е още по-добре.

[Martix]

Излезе Hyper Light Drifter. Поцъках 1 час, засега е точно това, което се вижда на трейлърите и нищо повече - 2016's Bastion. Също така е трудна.
Ще пиша пак като я врътна до година-две.

[трубадур]

Близо 50 часа и Dark Souls край няма. Стряскащо накадърен порт, добре че имаме добри хора да модват игрите. И въпреки всичките ошлайфания за клавиатура и мишка, пак е дъска. Кадрите, заключени, отключени, нагрухтяни, минимални, все тая - като речи да хвърчи нагоре-надолу и прави ебаси амплитудата си го прави без да й дреме. От 30 до 60 до 5 до 40. Но не е толкова често. За мое учудване BlightTown се държи прилично.

Обаче има феноменален дизайн на нивата, целият свят е прекрасно обвързан и плавно преминаваш от едно място в друго, като всяко е паметно само по себе си и в същото време пасва на цялостната идея. Атмосферата е брилянтна. Има един свят в една картина, дето си е мамата отнесло от великолепие. Историята е скрита по интуитивен начин, тук решенията не се взимат по време на диалози, а чрез действия. Пък ако не ти дреме, спокойно можеш да игнорираш всичко и да си трошиш главата където ти падне. Играта не те задължава с нищо.

Обаче битките са или дърво, или най-великото нещо. За бойната система се говори доста и я хвалят мощно, но има маса неравности. И поредното ми съжаление, че Bloodborne я няма и най-вероятно няма да има за ПЦ, тъй като от видяното в нея ми се струва, че голяма част от проблемите на Dark Souls са изчистени там. Мелето в соулса е доста по-стратегическо, определено не идва до умения, в чисто технически план, а съобразяване кога точно да направиш нещо. Да не говорим колко е аматьорско да си свалиш гарда с щита, за да млатиш някой с тоягата. Но битките с човекоподобни врагове не писват, а всякаква зла, разчленена гад е извънредната мъка, като хване да ти гъделичка срамните косми с пипало, което си е извадило от кое знае кое отверстие. И определено системата е правена за единоборства. Не че не можеш да изкъртиш 4-5 тъпака, но удоволствието идва когато сте 1 на 1. Босовете са същата плява. Даже един не мога да кажа, че беше забавен. С изключение на дебелия и слабия. Стига да утрепеш единия. Като останете един срещу друг играта просто сияе.

[Amikae]

Пристигна днес Dirt Rally на PS4 и не мога да спра! От Colin McRae 2.0 не съм играл толкова добра рали игра. Особено симулацията на хендлинга и звуците на и в колите са най-добрите, които съм срещал в игра от този тип.

Ето малко геймплей с Dualshocka - https://www.youtube.com/watch?v=ch0BMhObk8o

Ще се купува хубав волан за туй чудо!