The End of the F***ing World е удивително страхотен, крайно обезпокоителен, суров, мрачен, смразяващо-великолепен сериал (филм). Казах филм, защото общото времетраене на осемте му епизода е около 2 часа и четиридесет минути.
Сериалът е екранизиран по комикса на Чарлс Форсман TEOTFW (The End of the Fucking World) и спокойно са можели да го направят като пълнометражен филм, но щяха да отнемат от
чара му. Първоначално, преди да бъде обединен в графична новела, TEOFTW е излизал под формата на микро комикси - всеки комикс е отделна глава (чаптър) от по 8 страници, с редуващи се гледни точки на двамата главни герои. И, докато като филм, спокойно може да бъде разчупен на 8 глави (подобно Kill Bill), в текущия си формат, екранизираната история е много по-силна като усещане и внушение, защото тези накъсани, но взаимносвързани осем парчета работят като силна метафора за темите в сериала. Всеки от осемте епизоди е с дължината на ситкомски и при директно сравнение (което е неизбежно, заради самата дължина), форматът на неангажиращи двадесетина минути ярко контрастира на изложените теми и бруталната графичност в тях. Този търсен контраст допълнително изостря и оголва от всичко ненужно фабулата, превръщайки я в светкавично препускащ бръснач от начало до край.
Трейлърът е приковаващ и веднага грабва вниманието, но той по никакъв начин не те подготвя за това, което ще последва при разгръщането на самата история. Началото на сериала е с тона на самия трейлър - черна комедия, в която социопатичният 17-годишен Джеймс и наперената 17-годишна Алиса тръгват на пътуване, в което тя е решена да намери истинския си баща, а той - да я убие. Обещаващо
романтично начало, чието развитие придобива по-сериoзен, мрачен, безнадежден и трагичен тон.
Сериалът е калейдоскоп от жанрове - road trip, coming-of-age история, наподобяваща "Спасителят в ръжта", с трагичната романтика на Badlands, Bonnie and Clyde, Thelma & Louise и Natural Born Killers, и насилие, присъщо за книгите на Хънтър Томпсън. The End of the F***ing World е като христоматия за всичко лошо, свързано със съзряването - отчаянието и безнадежността на порастването, неудовлетворението и страха от безсмислието и неизвестността на бъдещето; самота от дистанцираността на семейството; разтройването и неразбирането на назряващата сексуалност, която на фона на сблъсъка със сексуален тормоз и малтретиране става още по-неразбираема, объркваща и разтройваща; неразбиране на чувствата, които те заливат и на любовта като цяло, защото никога не си я изпитвал; опустошеното детство от безрасъдните родители, от безхаберието им и затваряне на очите пред реалността; слепите мечти и суровата действителснот. Това е
the end of the fucking world за всички тези тинейджъри, застанали на прага на съзряването, притискани от всички и от всичко. Този сбъркан свят ражда и обърканата любовна история между Джеймс и Алиса, които взаимно се опитват да намерят мястото си точно в този свят.
Джесика Бардън (изпълняваща Алиса) и Алекс Лоутнър (изграещ Джеймс) са удивителни. Химията и актьорската им игра са помитащи. И двамата са толкова страхотни и приковаващи, че някак успяват по-леко да те преведат през смазващата история. Колкото и суперлативи да се изкажат по техен адрес ще са малко. Великолепно изживяване е да се наблюдава играта им.
Сериалът притежава един от най-добре подбраните саундтраци, които съм слушал. Всяка една песен е изключително прецизно избрана и по великолепен начин или допълва дадена сцена или рязко контрастира на гротескността ѝ, съумявайки за миг да затвори в собствен невинен инкубатор дори и някои от по-смущаващите сцени.
The End of the F***ing World е задължителен.
