ShadowDance

Пълният член е най-малкия проблем.
Я вижте тая статия на Любослава Русева (може би е по-скоро за Абсурдистана, но по-общата тема и тук май стана войнстващото невежество на народонаселението):

http://www.reduta.bg/?p=2776

[quote="passer-by"]Пълният член е най-малкия проблем.


Аз пък бих написала - пълният член е най-малкиЯТ проблем.

По интуиция само, а и правописен речник нямам.

Да, и двете са пълен член.

Не. Пълният член е какво? - най-малкия проблем (определение). Членът изпълнява действието, а не проблемът.

А най-малкият проблем е какво? -пълния член.

И двете са с пълен член.

Най-малкия проблем е КОЙ? - пълният член.

Пробвай с промяна на лицето - аз съм най-малкия проблем.

При всяко положение си трябва пълен член, инаме се объркваме още повече.

Минувачо, с цялото ми уважение към теб, опита ти и професията ти, в случая ми се струва, че не си прав. Според мен и подложното сказуемно определение би трябвало да получи пълен член.

В момента нямам достъп до българска граматика (най-малкото защото в момента не съм в България), но ето малко информация по темата, макар и не нормативна и определяща: "Определителен член в българския език" от Уикипедия и "Пълният член се употребява не само при подлога" от източник, на когото сравнително имам доверие.

Естествено, че сказуемното определение е с пълен член.
Въпросът за проверка не е кой/какво, а винителният падеж, независимо, че може да става въпрос за неодушевен предмет. Другата проверка, както писа Йоан Владимир преди някакви страници, е съгласуването при промяна на числото. Ако е неизбежно, имаме пълен член.

Значи трябва да се пише "Най-малкияТ проблем съм/си аз/ти"?

А какво беше това за промяната на числото?

Мъжът е най-прекрасният.
Мъжете са най-прекрасните.

Неизбежно съгласуване.

Мъжът написа най-прекрасния роман.
Мъжете написаха най-прекрасния роман.

Може и без съгласуване.

Едит: Ъхъ, няма значение словоредът.

Явно се обърквам от френския, защото ме тегли да пиша "Най-малкия проблем съм аз / си ти", а не "Най-малкияТ проблем..." и съответно приемам някаквото определение на подлога като недостойно за пълен член, ориентирайки се по това с коя дума се скланя сказуемото. (Подлог - с пълен член, всичко друго - с непълен.)

По принцип формите на "съм" и "ставам" - как се казваха тия глаголи, дето се отнасят обратно към подлога? - обвързват здраво определението.

Благодаря на отзовалите се за разясненията, макар и да ме хвърлят в потрес (разясненията, не отзовалите се :р).

Извод: френската граматика ми е по-лесна от българската.

По тоя повод:
Да вземем да го махнем, а?

Картаген трябва да бъде разрушен.

Trip wrote:как се казваха тия глаголи

Възвратни?
Нещо такова беше...