ShadowDance

Dante wrote:Струва ли си да се подхваща "Малазанската книга на мъртвите"?

Сложен въпрос.
От една страна, тук имаше поне две дълги теми, в които се обсъждаха достойнствата на оригинала и недъзите на превода. След това се появиха пък негативни мнения по стила на оригинала.
От друга, това е една от най-продаваните фентъзи поредици у нас, наред с "Колелото на времето" и "Песен за огън и лед".
От трета, смея да твърдя, че много от стихотворенията, с които започват повечето глави, в превод са концептуално по-избистрени - плод на усилието ми да изразя рационално-поетическото си "аз".

Прочетох "Повест за истинския човек" на Борис Полевой. От все сърце я препоръчвам на всеки. Има моменти, които са изключителни. Почнах я във влака на път за София и вечерта бях свършил.

Прав си, много е силна книгата.

Trip wrote:Струва си да се подхваща, но на мен лично ми е неясно доколко си струва да се довършва. Казал съм си, че ще пробвам (остават ми 2 книги)

Аз се отказах, не мога повече след два твърде мъчителни опита с шестата книга, макар че втората си остава едно от най-любимите ми неща в тая ниша.

Да, след пета, честно казано, и героите се изхабиха, и сюжетите, а в някакъв момент и писането на Ериксън се затлачи ужасно (макар че се убеждавам, препрочитайки разни неща от първите няколко книги, че и те не са чак цвете) - представата ми за тия книги вече, каквото положително е останало, е по-скоро работа на въображението ми, отколкото на книгите.

А да, то писането и в началото на места е голямо блато, просто има чудесни идеи, които успяват да компенсират. А и все още светът е много интензивен, не се е разпилял и размил така безобразно, както става после, и ти пълни главата с очаквания, затова работят добре първите книги (без най-първата, всъщност, която е сигнал според мен).

Сигнал?

Аз първата винаги съм я мислел като някакъв справочник, които помага да навлезеш в малазанския свят.

сигнал за какво ще стане след пета, аз хич не я харесвам първата

Аз лично не виждам смисъл и от четенето на пета, тъй като тя е излишна на първите пет книги. Най-добре човек да спре на четвърта, най-добрите книги са дотам и всички сюжетни линии се развързват малко или много удовлетворително. Оттам нататък почва разочарование, въпреки че пета е добра книга, но слага сетъпа за нещо, кеото не си струва да се чете.

Поредицата като цяло има добри страни - най-вече мащаба на светостроенето и въображението, но затъна в прекалена интроспективност, ама като казвам прекалена, имам предвид наистина прекалена и излишна, а намазвацията в логическата последователност и сюжетните развръзки достигна Бермудския тригълник. Да не говорим, че стилът определено не е за всеки с претруфеността на многофразието му.

едит: Между другото аз пак подхванах деветата книга и сега след като за четвърти път прочитам първите глави, е малко по-добре. Просто знам какво става и го няма факторът "айде стига глупости беее развивай го това действие", та мога да се съсредоточа върху и почти да оценя интроспекциите. Ама не много, де. Лошото е, че не ме стимулира да я изгълтам докъдето бях стигнал, а аз не мога да чета по диагонал художествена литература.

Да, малко са все тая наистина Градините, но не мисля, че споделя много черти с тия след пета - минимум сюжетът се движи доста активно в нея и размишленията за размишленията върху размишленията са в относително кратки абзаци.

Не знам, според мен най-спъващата качеството жанрова конвенция в епичното фентъзи е количеството страници на том. Досега само Мартин сякаш е успял да вкарва струващо си съдържание в подобен обем.

Едит: Жоре, пета освен да се чете като рандъм stand-alone... щото си струва четенето определено. Едит: А интроспекциите в Ериксън в 95% от случаите са ми били напълно излишни.

То един от проблемите на Ериксън е, че той се опитва да прави твърде много неща с тази поредица. Поради това и сюжетите му (или по твоята терминология синопсиси) са в джаза. Опитва се да си прави томовете завършени книги, с което вкарва толкова много ирелевантни сюжетни линии, които в най-лошите си варианти дори не развиват персонажите а БУКВАЛНО пълнят място, че четенето става безкрайно объркано. Има си стилистика на поредицата, особено когато първите книги са влезли в този коловоз, от която е глупаво да излиза, опивайки се от графоманията си. Ефектът не е ок.

Просто на фона на конфликтите в тая поредица, сюжетни линии като умиращия бог в осма, болкандото в девета, дори ХАРЛО в осма, дори - което говори много - цялата икономическа конспирация в седма и пета, са напълно излишни, ама напълно. И изглеждат не на мястото си.

E, те последните уж трябва да персонални истории, тъжно-иронични critiques на големите теми - само дето аз най-често не виждам връзката с тях...

Едит: А те и сюжетите му (по моята терминология) са в джаза с това непрестанно подскачане от гледна точка в гледна точка...

Мда, и аз съм на мнението на Моридин - имам чувството, че Ериксън буквално се опитва да набута ЦЕЛИЯ си life experience в тая поредица и просто звучи кухо на доста места. Реално почти не можеш да намериш голяма тема (че и малка също), които не получават мястото си в Малазана и въпреки че не отричам високата култура на автора, на моменти лъжицата се оказва твърде голяма за устата му. В един определен момент цялото кълбо от войни, предателства, семейни драми, политически конспирации, теории на икономиката, основи на религията и вярата, обречени любови, смисли на съществуването, пластове на съзнанието и още стотина подобни, обилно поляти с черпаци гъст катран, се затъркалват твърде бързо по склона и Ериксън така и не успява да ги обуздае.

екологичната тема също много силно присъства в поредицата - защо я пропускате?