Абе хайде сега, сравнително рядко се ядосвам, а когато го оправя, то в 90% от случаите се дължи на родителите ми и противните им взаимотношения. Баща ми не му е просто лош ден, той принципно се държи отвратително, а хейтенето явно си му е в кръвта, щото го прави постоянно. И моето търпение си има лимитите. Mайка ми си затваря очите, угажда му и го глези, а той не го заслужава.
А под "ще ги смачкам", имам предвид вербално. Защото просто си го търсят. Не ме вбесяват толкова много простотиите на баща ми и безгръбначието на майка ми, повече ме вбесява, че не полагат нужните усилия да се държат човешки помежду си. Не може да се държим добре само когато сме на кеф. Аз не си позволявам да си изливам негативната енергия на тях, майка също се старае да не го прави и почти успява, но баща ми не полага ей тонинко усилие. А аз съм го виждал какво паленце става, като му изсъска. Могат да се вкарат в правият път, ама не им се занимава. И дори още по-лошо, майка не толкова показва безгръбначие, колкото безразличие. Все едно и е, че той и се репчи при положение, че тя му готви и слага вечеря. Whatever и е. Нека, но когато аз съм там без такива.
Btw бокс, бойни изкуства или какъвто и да е спорт, не могат да ми помогнат, като се изнервя. Да удрям не обичам, а на тенис на маса не ми върви играта, като съм изнервен. Агресия аз не изливам, а стопявам. Сядам си в креслото и скърцам със зъби 20-30 минути. Тук таме напиша някой коментар в някой от малкото форуми, които посещавам, и отминава. Демек I sit it out. Нещо което направих преди час и нещо вече.
Знам, абсурден съм понякога.