ShadowDance

Изключения винаги има. Иначе щяха да са в учебниците. Но тва не им пречи да са правила.

А щом твоите 20% важат за разликата в писмените езици, тогава явно разликата в устните наистина е към 70%, колкото предположих аз отначало. Не стана ли ясно вече, че говоря на фонетично ниво? Срички и звуци! Пък ако щат да се изписват и с по 7-8 пофренчулени знака.

Английският е прекрасен за поезия га ме нема ма тва е една друга тема Част от причина за което е именно кратките му думи бтв.

Това за контекстуалността е валидна точка, но реално погледнато целта на езика е да комуникират живи интелигентни същества, които успяват да се оправят с това. Фактът, че автоматизираните системи не могат, прави средставата ни за описание на езика и за НЛП несъвършени и саката, а не езика лош.

Иначе повечето от казаното от Шайха са дивотии или в най-добрия случай субективизъм. Поне да го беше отворил тоя учебник по езикознание веднъж в осемте си филологически първи курса Фонетиката не се занимава с това колко срички образуват думи. Фонетиката е наука за звуците. Английската фонетика НЕ е по-"елегантна", "стройна" и т.н. (duh!), защото думите са по-къси. Това е лексикален въпрос. Английската фонетика, ако случайно не си забелязал в преизпълнения си с преживявания живот, е с непривична артикулация, сложна от фонографична гледна точка и на практика неусвоима правилно ДОЖИВОТ за голяма част от ЕВРОПЕЙСКИТЕ народи, с повечето от които се е сраждала неколкократно, пък какво остава за останалите. Дори американците не я използват правилно за бога!

Но това едно на ръка. Като друго на ръка идва идеята, че език с по-къси думи бил по-съвършен. Пълен болокс. Макар че, преформулирана подходящо, тази теза може да започне да звучи приемливо. По-къси думи = по-малко комбинации от срички. Елементарна математика. По-малко комбинации от срички = нужда от тежка контекстуалност. В английския уви, това е заложено и на граматическо (почти-липсата на глаголно лице напр.), а не само на лексикално ниво, което е солиден минус, но по този показател французите ги бият с осемнайсет обиколки (там всякакви произволи времена звучат еднакво все пак..), та няма да го броим.

Така че хубавото на английския не е това, че е с къси думи, а това, че е изградил приемлив компромис между стремежът към такива и тежката контекстуалност (=> трудна разбираемост в движение). Поне би трябвало да знаеш, че в японския, който на всичкото отгоре е доста по-беден фонетично и позволява примерно половината на нашите срички, стремежът ти към краткост довежда до много по-големи контекстуални проблеми, защото практически всяка дума, или поне корен на дума има омоним. В повечето случаи много омоними. Проблемът там се решава с различни четения на думата и внимаване в контекста (устно) и сложна графична система (писмено). Ако японците си падаха по игрите на думи, сигур шеше да е раят То те май си падат де, ма ние не ги вързваме, шот хуморът им...

Китайският, доколкото съм любопитствал по-него, е още по-зле и единствено малко по-богата фонетика го спасява от повсеместна омонимия, както и грозни хватки като мелодични ударения, които после нормалните хора никога не могат да овладеят Всъщност китайският сигурно е твоят език-мечта - минималистични думи, мноо викане и НИКАКВА ФЛЕКСИЯ! Риджойс

Алекс, 30% е разликата между българския и английския. И писмено, и устно. Това че на английски съкращавали, докато говорят, да не би да не е вярно и за българския? Повози се в 280 някой път да видиш половината провинциални студенти как приказват.
И да, намеквам, че не знаеш достатъчно, за да поддържаш мнението, което поддържаш, и да го подкрепиш с аргументи в малко по-продължителна дискусия.

Примерът ти беше тенденциозен, ако и неумишлено. Ей ти един от мен:

"She started to sing." - 5 срички.
"Тя запя." - 3 срички

Вид на глагола.

Още един пример:

"Аpparently, she got angry with him." - 10 срички; две от които "rent" и "ly" са наблъскани в края на първата дума като китайци на митинг; същото и с "angry"; "got", "with", "him" са едносрични думи, започващи и завършващи със съгласна.
"Била му се ядосала." - 8 срички, произнасящи се средно за 666 пъти по-малко време от горните 10.
Първия пример подлежи на същия анализ.

Преизказно наклонение.


Това с дължината на думите е вярно само и единствено за тези от англо-саксонски произход. А дължината на нашите идва от това, че доста морфологични компоненти с граматичен смисъл могат да се прикачат към една дума. Което компенсира постоянните предлози и помощни думи, с които си служи английският.


По-нататък в синтактично отношение мога да измисля и още паралели, ама после.
Двата езика са равностойни, ако ги използва човек, еднакво добър в боравенето и с единия, и с другия.

П.С.: Жоро, не зачеквай темата с поезията, че кат' та почна и тебе

Поезия без рима НЕ Е ПОЕЗИЯ, ДИКСИ!!!!!!!!!

(да, това е полусериозно, моля педантите да го скипнат!)

Готини примери иначе

Trip wrote:Двата езика са равностойни, ако ги използва човек, еднакво добър в боравенето и с единия, и с другия.

QFT. Не можах да го кажа чак толкова добре на предната страница

Е, тва е постижение вече. Да вържа Емо и Жоро "дет се кефи колко рядко ми се връзва" наведнъж.

Казахте ли нещо в постовете си, освен да повторите квото вече бях казал (и каквото очевидно знам) - и то с "обидния" "е, ти не го знайш тва" тон? Къв тон, направо черно на бяло.

Ква дикусия ше ми водите, другари мои, като не можете (а и не искате, ма на първосигнален инатец) да не се съгласите с изведената още в началото теза:

Хубавото на английския е, че е изградил приемлив компромис между стремежът към къси думи и тежката контекстуалност.

30% е разликата между българския и английския. И писмено, и устно.

"Прав си, ко*еле, ма си таковай таковата, шот мъ дразниш."

Единственото, което можехте да направите, беше да атакувате тезата. (Която наистина е субективна до степен, за Бога - не всеки се стреми към съвършения лаконичен изказ, както аз.) Но вие атакувахте МЕН, подкрепяйки тезата. Брилянтна диалектика, дюдз.

Ениуей, пийс.

Мисля, че дотолкова не знаеш български, че чак не ти е ясно значението на думата "връзвам се"

Останалото пак премина в собствената ти вселена, та ще те оставя да си се радваш сам

Phuck off, шайхче!

А не ве, намирам се на приказка само. Ти да не би да намекваш, че НЕ разбирам?

Зарежи другото, слез на чисто фонетично ниво (макар тва да не изключва морфологията, синтаксиса и граматиката). Виж колко срички са ти необходими, за да кажеш едно и също нещо. Не си ли забелязал дотук, че българският е близо ДВА ПЪТИ по-нагвъчкан?!

Това е най-хубавата книга, която съм купувала. =18
It's the best book I've bought. =6

Макар че в горния рандъм пример си е направо три пъти. Друго нужно ли ти е? Само кажи и ще нищим.

Говоря за Шайха.
It is an inconceivably tedious man by the name of Shayhiri that I am speaking of.

Друг рандъм (="произволен" на български) пример. Нищо не доказва.

Ма нямаш ни работа, ни умора. Чудя ти се просто.

Шайхири, по точки.

1) Нищо лично няма, колкото и да ти изнася. Говориш абсурди (при това различни с всеки следващ пост), отговаря ти се като на абсурд.

2)После се опитваш да се изкараш "победител" в някакъв спор, който въобще не за това, за което ти го изкарваш. Да, цитираното от теб наистина е една добра страна на английския. Но тя по никакъв начин не го прави по-висш от останалите. А всъщност това се опитваш да докажеш, а не просто че е приятен и балансиран език.

3)Във все пост процентите ти стават все по различни, то не бяха 70%, не бяха 200%, 30%, 90/150... като изредиш всички възможни стойности, сигурно ще улучиш верния, да.

4)Не върви да се връзваш толкова като ти атакуват мнението. Грозно и несъотносимо е от страна на човек с агресивни постове да се държи като обидена ученичка.

5)Целият ти последен пост е ужасно извъртане на реалността. Когато нямаш аргументи, можеш просто да си замълчиш достойно, вместо да търсиш как да доказваш, че небето е зелено.

Мерудийката?

Не, Морв, последният ми пост е поредното, петстотно поред проявление тук на изсеченото в камък правило: "Никога не атакувай лично, няма смисъл, човекът насреща е просто един от всички ни, повече или по-малко еднакви с него." И подразбиращото се допълнение: "Когато ТЕБ те атакуват лично, просто изтъквай възникналия абсурд. Няма никакъв смисъл да отговаряш другояче, вж основното правило." Би трябвало да си забелязала дотук, нали.

Ако изобщо може да се твърди, че един език е "по-добър" от друг, краткостта и простотата му (стига да не влияят съществено на другите му качества) са главен определящ фактор. Английският превъзхожда българския в това отношение. Ерго?

Всички признаха горното (цитатите) или поне не са се опитали да го оборят - и кво праим са.

По какъв начин беше атакуван лично, душо невинна?

Що се отнася до поредното "не казах това, което всички сте разбрали, а друго"

Любо, винаги може да се направи обективно сравнение. Стига да не е м/у... краставици и тиквички, нали. Щом и двата са езици, значи единият е по-добър: по отделни параграфи и, сумарно, като цяло. Тва е.

Иначе, че е безсмислено - безсмислено е. Но английският кърти - колкото и да се кефя на арабски и японски, например. Неслучайно е световният език. А българският е сред най-трудните за научаване.

Има си обективни критерии, баце. И българският се дъни по доста от тях (по други - не). Затва ми се налага непрекъснато да го оправям.

И по-нататък продължаваме с ергономичността, стройността и други телесни параметри на английския език. Прощавай, ако не сме те разбрали, но доста изглежда като да се опитваш да докажеш, че английският е по-добър език, понеже е по-кратък.

shayhiri wrote: Всички признаха горното (цитатите) или поне не са се опитали да го оборят - и кво праим са.

а ВСЪЩНОСТ го оборихме неколкократно и никой не го е признавал Всъщност 2/3 от поста ми е посветена на това. Научи ГО ТОЯ БЪЛГАРСКИ ДЕБА

ок, са вече се повързах

Абе, Алекс, да те питам. Къде точно усети и между кои два реда прочете лична нападка? Тонът ми е тонът, с който водя спор с не особено информирани хора. Виж ми другите подобни постове и спри да се виждаш като средоточието на всяка тема, в която участваш.

Това, че и двата езика са равностойни, когато с тях борави кадърен човек, не беше нападка към теб, а общ извод.

Това, че не си способен да водиш спор на лингвистична тема с мен и Жоро пък е неоспорим факт.

Иначе, прочети си собствените постове отново, Морви половината ти бисери ги е цитирала по няколко пъти, че да не се объркаш. И спри вече с хватката "губя, затова ще изкарам другите провокирани хитро от мен и ловко хванали се в логическия ми капан".
Не работи. И остаря.

Аха, ти вярваш, че сте нещо повече в лингвистично отношение, Емо. Нюз ту ми. Е значи никва нападка не е, а изтъкване на факт, нали.

Та с кое точно, Жоро, не си съгласен, че и си го и оборил:

1. Ако изобщо може да се твърди, че един език е "по-добър" от друг
2. краткостта и простотата му са главен определящ фактор
3. стига да не влияят съществено на другите му качества
4. Английският превъзхожда българския в това отношение

Емо, и ти можеш да отговориш - ако изобщо виждаш въпроса от висотата на положението си на студент АФ, превеждащ отскоро Салваторе. (За Жоро не знам, всеки път нещо ново научавам: знаех само, че е математик, преподавател и програмист - не и за лингвист.)