Става въпрос за чичо ми и семейството му. За отрочетата му, първите ми братовчеди. Все хора, които ме е срам, че са ми толкова близки по кръв. Гади ми се от това, че могат да водят толкова елементарен начин на живот. Драпайки за всичко, за всяко квадратно метърче, за всяка вересия от наша страна, за всяко левче, за всичко, до което могат да се докопат. Гади ми се, че си мислят културното ми поведение за слабост и си въобразяват, че някак си се възползват от това. Гади ми се от себе си, защото мога да ги смачкам, като червеи, но не го правя.
Продадеш земичка, вземеш многото бонки и са мили, добрички, ще се дели. Мине малко време и почват да искат да бутнат тая стеничка, да направят тая витриничка, да не си спирам колите там, да си направят 2 метра дебела изолация от едната страна на къщата с цел да ми посмалят прохода към гаража. После се продаде още някоя земя и пак добрички, пак милички, пак ще делим. Делим, мине малко време и пак същата история. Ама мързи ги да си берат гроздето, ние да им го берем, ние да правим ракията, а после да делим по-равно. Кажеш им не и се почват сръдни, дъртите реват и се тръшкат(те много си обичкат чичето ми, а баща ми го имат за работна ръка), родителите ми губят ума, дума и гръбнак пред тръшкането и сякаш само аз ми гори от вътре, и само аз съм способен да им бия шута.
Очевидно не усещат как пружината са я натегнали максимално и скоро ще се изстреля обратно. Защото дори и аз си имам лимити. Мога да им стоваря такова наказание и страдание, че и бог би ми завидял на изобретателността. Но в момента просто нямам обективна причина да го правя. Само тези малки жестове, които целят провокация. Семействата ни вече не комуникират едно с друго и е малко вероятно да се случи нещо, което да ми послужи, като извинение за да не изляза аз злодей. В такъв случай просто трябва да не се хващам на провокациите им. А на мен ми е изключително лесно да си правя пас, аз страшно много мразя конфронтациите и озлоблението, но конкретно в този случай ми е страшно трудно понякога.
Страшно много искам да му чупя Крайслера на братовчед ми. Дето до преди година не му пречех да си го паркира , а сега му преча. Нещастник. Ако си вярва, че и лятото ще ми ги прави тия номера, като имам почиващи наспирали колите си в двора ми, то много неща имат да му стават ясни.
Ааа нека и нещо положително да споделя! Тая година сезонът почва доста от рано и надушвам потенциал да се изкарат добри парички.
Освен това шефката и шефа най-сетне се взеха, което ме радва много! Също тъй вече започвам да задобрявам на билярд!
А идват и балове, което ще рече сеир и смях!
Ей как хубаво балансирах негативно/позитивно!
Edit: GZ за новото аватарче, Морви!
