ShadowDance

Аз вече направо се хайпнах за тея книги
Като ги прочета задължително ще споделя мнение.

Естествено, че Здрач смуче. Ся, кво съм писал някога си, няма значение.

То проблемът е, че ако с такава лекота се отмяташ от нещата, които си писал преди, това, което пишеш сега може да стане с една идея по-малко авторитетно. Принципно казвам, не е нападка това.

Осма > Единайста > Девета > Десета

А дори Осма още е дъно - факт.

Но това да прочетеш толкова томове води до... абе, нали знаеш как обичаш семейството си, щото са те отгледали и са били винаги до теб - ми подобно е, когато си минал хиляди страници в компанията на едни и същи герои и ги познаеш до там, че да им запомниш цвета на бельото и вкусовете за напитки, ще креташ с тях до края, независимо колко оглупяват и почват да дразнят.

Освен това има още две неща, които поне мен ме накараха да продължа - няма цикличност както в много други книги - т.е. липса изкуственото връщане в положение А след като си минал през Б, В, Г, Д и Е. Историята върви напред, може да е бавно, може на моменти дори да заковава на място, но след това винаги има прогрес, героите се катерят все по-нависоко в йерархията и си поставят все по-смели цели и т.н. А аз се сещам за няколко саги, които те изправят пред вселенско зло, което сритваш набързо, само за да се окаже, че то не е било най-вселенското и имаш да риташ още

Освен това тоя пусти свят съм му се начел толкова на описанията, че отварянето на поредната книга е буквално като да се прибереш вкъщи. Може да е досадно, след като си бил вече на по-интересни места, както и само мисълта за глупавите роднини да те кара да си повърнеш в устата, но... home sweet home, все пак. Нещо такова.

Изобщо тая поредица с дължината си огъва всички правила и поне на мен успява да ми притъпи непоносимостта към глупости. Но най-вече от привързаност и носталгия.

Е ти му викаш "отмятане", аз му викам "израстване" ^_^

И не знам, аз си бях фенбой години наред, но тия последните части са много часове, които никога няма да си върна..

Дем, ти верно ли?
Не съм чел 11-та, но 9 и 10 са в гъза.

Хванах се да чета Вещера и доста се зарибих, на четвъртата книга съм в момента - опънал съм си картата на бюрото да си правя справки къде се развива действието.

На мен лично вещера ми се стори супер постна. Малко описания, много действия, малък брой запомнящи се персонажи. Успях да стигна до 2рата книга и дотам.

Това е щото не си играл играта

Пък изгледах и сериала на полски.

Това което ме кефи във Вещера е диалога - много ми пасва като почнат да си разменят лафове.

Не си първият, който ми го казва хДДД.

Чета първия брой на българската "Гранта". Радващо е, че го има, трябва си качествена периодика. Има добри попадения, но цялостното ниво е под очакванията ми, които, все пак да отбележа, си бяха доста високи, предвид английската версия на списанието. Освен това темата "Бъдеще?" някак не я виждам особено силно застъпена в повечето разкази, връзките са твърде хлабави. Но все пак съм доволен, надявам се да качват нивото и да не спуснат кепенците скоропостижно, има нужда от такова издание, даже няколко.

Какво е точно представлява Българската "Гранта"? Ще можеш ли да дадеш повече информация?

Гранта е най-старото списание за литература на английски (поне активно такова, доколкото знам). От скоро и с Българско издание, от Сиела.

http://granta.bg/

ProxyFantasy wrote:На мен лично вещера ми се стори супер постна. Малко описания, много действия, малък брой запомнящи се персонажи. Успях да стигна до 2рата книга и дотам.

Ми, романите (трета до седма книга включително) са доста различни от разказите, акцентът се измества изцяло от локалните похождения на Гералт и нещата спират да се въртят около него, намесват се всякакви съдбовни събития, Realpolitik и прочее патос, тонът и даже структурата на повествованието се променят изцяло, има много нови герои, някои от които са повече от интересни, "описания" дал господ... Та можеш да им дадеш шанс.

Аз пък много обичам първите две томчета и недолюбвам "пълнометражките".

Захванах "Тъмните му материи" на Пулман. Не знам защо не ги прочетох по-рано, честно казано.
Мисля, че е защото филмът "Златният компас", колкото и красив да беше, всъщност не ми допадна много. Сега доста съжалявам, че съм го гледал.

Не се притеснявай, филмът свършва преди края на първата книга, така че не си видял всичко
Пък и следващите две книги са още по-хубави. Цялата трилогия е страхотна, обожавам я.