Page 169 of 241
Posted: Thu Jul 05, 2012 4:36 pm
by Snusmumrik
А, Лари също има своите весели моменти:
'It was lucky that there was only one gun in Belgrade castle. This was manned by Comrade Popovic and a scratch team of Albanian Shiptars clad in skull caps of white wool and goatskin breeches. (Fearsome to look at because of his huge moustache and shapeless physique the Shiptar is really a peaceable animal, about as quarrelsome as a Labrador and with the personality of a goldfish.) Usually it took the team about a week to load the Gun, which was a relic left behind them by the departing Visigoths or Ostrogoths — I forget which. Strictly speaking, too, it was not an offensive weapon as such but a Saluting Gun. Every evening during Ramadan it would give a hoarse boom at sunset, while a pair of blue underpants, which had been used from time immemorial as wadding for the blank charge, would stiffen themselves out on the sky.
Posted: Thu Jul 05, 2012 5:08 pm
by Lubimetz13
Morin wrote:Lubimetz13 wrote:Чета The Alexandria Quartet на Лорънс Даръл, големия брат на Джералд Даръл. Няма нищо общо между двамата като стил и тематика.
The Alexandria Quartet е тетралогия, която разглежда едни сапунени събития, които се случват на едни колониални особи в Александрия преди и около Втората световна война. Целта на книгите не е толкова да разкажат някаква завързана любовна история със самосъжаляващи се действащи лица - такива бол - ами да покажат колко различна може да бъде тази история от гледната точка на различни участници.
Стилът на книгите е прекрасен и макар че би трябвало да ми доскучаят, не са ми скучни. Местата, за които се разказва, наистина оживяват пред очите ти. Четенето върви бавно, обаче.
Мда, като че ли от двете братчета по-малкото е излязло по-даровито. Спомням си смеха, който ме напушваше, докато четях "Гончетата на бафут".
О, не, напротив, според мен Лорънс Даръл е доста по-добрият писател. Казвам, че върви бавно, защото стилът е тежък, но книгите са много добри.
Posted: Thu Jul 05, 2012 7:32 pm
by Morin
Lubimetz13 wrote:The Alexandria Quartet е тетралогия, която разглежда едни сапунени събития, които се случват на едни колониални особи в Александрия преди и около Втората световна война.
Като стана дума за тоя тип колониална или пост-викторианска литература, обагрена с уюта на камини, край които разсъждават логични, но инак с причудлив външен вид умове, не мога да не спомена с умиление "Far Pavilions" на иначе ала-агата-кристинската M.M. Kaye (за всеки, който харесва who-donit-тите, постколониална Индия и eксцeнтрични ски-приключения в Хималаите препоръчвам "Death in Kashmir").
Posted: Thu Jul 05, 2012 8:14 pm
by Trip
Александрийският квартет има брутална репутация, но Лорънс Дърел (мисля, че така се произнася) е много writers' writer и нито е особено популярен, нито има много шансове да влезе в Канона.
Също така в квартета има доооста повече от мъдруване пред камини и е писан къде 70-80 години след пост-викторианската литература
Любимец, ти откъде научи за книгите?
Posted: Thu Jul 05, 2012 8:45 pm
by Lubimetz13
Не знам дали са извън канона... Аз отдавна им се каня точно защото немалко литературни критици ги споменават като едни от най-добрите книги на 20-и век. Иначе не си спомням къде или как чух за първи път за серията.
И наистина няма много умилително или декоративно в книгите. Авторът съвсем съзнателно ангажира някои доста сериозни философски теми в тях, с което са и известни.
Иначе казвам "Даръл" заради конвенцията, иначе произношението си е логичното ДърЕл.
Posted: Thu Jul 05, 2012 9:44 pm
by Trip
Ми аз само за Самюъл Дилейни знам от кефещите й се литературни критици (откъдето и знам за нея), но иначе не съм виждал да попада в разни списъци с класиките на 20-и век или нещо подобно.
Posted: Fri Jul 06, 2012 6:42 am
by Morin
Trip wrote:Ми аз само за Самюъл Дилейни знам от кефещите й се литературни критици (откъдето и знам за нея), но иначе не съм виждал да попада в разни списъци с класиките на 20-и век или нещо подобно.
А-а, той е мъж. Дилейни е сериозен автор, който не бива да се пропуска. Има и БГ издания.
Да не се бъркаш с чернокожата Октавия Батлър?
Posted: Fri Jul 06, 2012 7:57 am
by gal.eon
Александрийският квартет си струва всяка стотинка от цената /особено ако е закупен с отстъпка
/ и всяка минута четене.
Сюжетът не е особено важен - би могъл да е всякакъв; героите и средата - Александрия, която всъщност е още един главен герой, и преди всички техните взаимоотношения са тези, които правят романа велик. Различните гледни точки, тяхното преплитане и противопоставяне, моделират действащите лица (и читателя). Дърел е вплел много философия в изграждането на квартета, а страниците изобилстват с афоризми. Сегашният ми подпис е именно от там.
Това наистина е писателски роман. Макар да няма том "Пърсуордън", именно той е основното свързващо звено между Дарли, Мелиса, Жюстин, Балтазар, Маунтолив и Клия. Писателите обичат да пишат за писатели и за книги
Posted: Fri Jul 06, 2012 8:56 am
by Random
Абе доста признат си е Александрийският квартет, влиза във всякакви класации, аз бая често съъм го мяркал из разни престижни писания, включително в The Western Canon на Блум.
Posted: Fri Jul 06, 2012 9:00 am
by beliefcontrol
Morin wrote:А-а, той е мъж.
И аз, и аз.
Конкретно Трип коментира тетралогията Александрийски квартет, какво значение има кой е мъж и кой не - остава загадка.
Posted: Fri Jul 06, 2012 11:04 am
by Devoted of Slaanesh
Хареса ми доста квартета. Обаче аз съм израстнал с книжките на малкото братле и хич не ми е ясно, как червендалестия му по-голям брат, любител на лова и оръжието, се е превърнал в човек с такова талантливо перо.
Posted: Fri Jul 06, 2012 11:42 am
by Morin
beliefcontrol wrote:Morin wrote:А-а, той е мъж.
И аз, и аз.
Конкретно Трип коментира тетралогията Александрийски квартет, какво значение има кой е мъж и кой не - остава загадка.
Стана една бъркотия. Добре де, да изясним, Дилейни е мъж, квартетът е готин, има го в pdf формат, beliefcontrol също е мъж.
Posted: Fri Jul 06, 2012 1:25 pm
by Morwen
В интерес на истината действително звучеше като че ли говори за Дилейни в женски род, ако пропуснеш, че предшния пост става дума за серията книги...
Posted: Fri Jul 06, 2012 5:52 pm
by Snusmumrik
Devoted of Slaanesh wrote:Хареса ми доста квартета. Обаче аз съм израстнал с книжките на малкото братле и хич не ми е ясно, как червендалестия му по-голям брат, любител на лова и оръжието, се е превърнал в човек с такова талантливо перо.
Бъркаш го с Лесли. Лорънс е другият голям брат.
Със сандъците книги и ексцентричните приятели.
Posted: Fri Jul 06, 2012 6:27 pm
by Trip
Морин:
Ми аз само за Самюъл Дилейни (него) знам от кефещите й се (на поредицата) литературни критици (откъдето и знам за нея) (от него), но иначе не съм виждал да попада в разни списъци с класиките на 20-и век или нещо подобно.
Накратко - от кефещите се на поредицата критици знам само за Дилейни