Прочетох трилогията и въпреки, че въобще не е лоша ми се стори остро надценена и доста по-зле от други "различни" фентъзита като на Мартин, Линч и Ричард Морган.
Героите. Аберкромби измисля добри концепции, но не успява да ги покаже и развие по интересен и убедителен начин. Всички главни герои имат по една-две характеристики, които авторът повтаря и напомня непрекъснато, но никога не излиза или задълбочава по тях. Най-много ме издразни Феро, не само защото е най-праволинейна, но и ми омръзна trope-a "нахакана, ама само защото са я насилвали в миналото," което важи и за Арди.
- Spoiler: show
- Сериозно, Аберкромбри има някакъв проблем с жените. Начинът, по който показва кралица Терез е ужасен. Една ли не се очаква от читателя да се радва, че я изнасилват накрая.
Някои второстепенни герои са не просто плоски, ами пълни карикатури като двамата генерала, Султ и Маровия, или Терез. Такива опити да се предизвика директно реакция от читателя са ужасно досадни.
Северната дружинка са скучни взаимозаменяеми Корави Пичове. На един му се пикае непрекъснато, друг не говори много, трети е уж много лош, but not really.
Единственият, който ми хареса и ме изненада до някаква степен беше Баяз и е може би най-големият плюс на поредицата.
Светът. Ясно ми е, че идеята е да не е водещ елемент и дори да се подиграе с някои прекалени опити в тази насока. Но това не е оправдание, че е като енциклопедия на най-големите фентъзи клишета. Северът, където мъжете са от стомана и явно ги ражда калта, тъй като нито една жена не е спомената (освен онази вещица). Злата ориенталска империя на изток. И Европа по средата. Разбирам, че Аберкромби е искал да направи някаква деконструкция на тези идеи, но ми се струва, че по някое време е забравил за това и просто ги е ползвал директно. ОK, ама после защо трябва да ми пука, че Generic Kingdom 1 се сбива с Generic Kingdom 2?
Стилът е зле. Описанията са с много обобщения, а сетивните детайли най-често се появяват, за подчертаят нещо, за което си мислят героите. От типа - "Съюзът беше жестоко място за живеене. И тогава гладен, мръсен сирак мина покрай него." Сериозно, има цяла война в Севера, а единственото, което се знае за него са камънаци, сняг, дървета и един град.
И ето кое е основният проблем. Книгата наистина променя и се гаври с някои от най-дразнещите клишета на жанра. Няма положителни герои, изкуплението не става лесно и най-често е невъзможно, светът е жесток и хората трябва да правят ужасни неща, за да оцелеят. Но тези идеи са показани по директен, очевиден и банален начин. Лошите
ритат кучето, за да покажат, че са лоши. Добрите се дърпат, но накрая и те му правят един ритник.
Нормално за first draft на нов писател и след сериозно пренаписване книгите наистина биха могли да си отговорят на хайпа. Но така са просто nice try.