ShadowDance

Съгласен - матрял за много книги има в този свят, ще видим как ще го развие автора.

"Американски богове" на Нийл Геймън

Странна книга, меко казано. Или аз не я разбрах, или тя мен...

През първата половина на книгата постоянно имах чувството че чета нещо, писано от някой само като скица, колкото да му припомня основните посоки в сценария, чийто подробности и развитие всъщност са си някъде в главата на автора и аз чета само плоската предна част, а същността на действието е скрита някъде отзад, зад кулисите... хем си викам ей тук я оставям книгата, не е за мен, хем продължавам, нищо че липсата на голяма част от сюжета ме дразни...
Някъде след половината сюжета буквално ме глътна на една хапка и така и не мога да си обясня защо не я пуснах книгата докато не стигнах до последната страница, и не знам защо.
Явно това е от книгите, които няма да прочета втори път, но няма и да забравя... и това не знам защо
И определено ще гледам филма!!

Прочетох Existence, новия роман на Дейвид Брин. Много силна твърда фантастика за близкото бъдеще (2050). Вътре е засегнато какво ли не, на всяка страница почти има уау-моменти, а книгата е доста грамадна. За съжаление, си има кусури, най-вече откъм характеризация и структура, които й пречат да изпълни целия си потенциал. И така си струва много обаче.

Доста подробно ревю в блога.

Прочетох "Гласът на Острието" на Джо Аберкромби. Впечатленията ми са, че този човек знае какво пише, знае как да го напише и знае как да го подреди. След като последните 130 страници ги прочетох в градинката пред нас, защото не исках да губя и секунда да се прибирам вкъщи... Толкова интересно, толкова увлекателно, толкова гениални образи. Влюбих се в различните му стилове на писане, когато пише за Логън, за Глотка или за Лутър. Освен това успяваше винаги да покаже най-интересните гледни точки, като така много се изглаждаше светът на книгата. ЕВАЛА на човека, при първи пари ще си взема и втората част.
Бтв след нея започнах да чета някаква В Сянката на Умелите, Империя от черно и златно и след точно 15 страници я определих като ужасната боза ор осоподобни, паякоподобни баламачи...

Чета поредицата за "Живият хаос" и вече съм на половината на втората книга. Четат се много бързо, много лесно и са много увлекателни. Супер странно е всичко и доста оригинално. Но все още не мога да кажа колко точно ми харесва.

Чета Caliban's War продължението на Leviathan Wakes. Тепърва в началото съм, но работата става дебела и нещата с протомолекулата стават интересни.

Dante wrote:Чета поредицата за "Живият хаос" и вече съм на половината на втората книга. Четат се много бързо, много лесно и са много увлекателни. Супер странно е всичко и доста оригинално. Но все още не мога да кажа колко точно ми харесва.

Best YA, което съм чел в последните пет години. Всъщност, може би е твърде сериозна за YA, но уж така я водят.

Отпочнах Пътят на кралете, чийто обем ме плашеше преди поради заетост, но сега, в спокойна обстановка на шезлонг на тих (!) плаж се реших да почета.
В тази връзка имам въпрос към съфорумниците:

Началото малко ме отчая. Тези оттласквания и отблъсквания, многовидови по списък и безкрайните скучни схватки от типа „скочи горе, приземи се отстрани, извъртя се надолу, падна отзад, удари го отпред” етц, дали продължават в същия стил нататък. Защото аз минах 30-те преди доста години, а тези описания ми напомнят за разговор на хлапета, които си разказват филм с Жан Клод Ван Дам през 90-те или някоя видео игра ако говорим за настоящето.

Един вид май не съм в целевата възрастова група.

Моля ви, осветлете ме, дали има смисъл да продължавам нататък.

По този начин се бие общо взето само един от героите, така че споко И ние в нас сме на 30+, ама се изкефихме страшно много на книгата, книгите тоест

Не се притеснявай има само две-три такива "битки" в цялата книга, като първата(която вече си минал) е най-дългата и обяснителна.

Успокоихте ме, благодаря. Перспективата да търся нещо друго за четене в това забравено от бога място беше много кофти

Първата наистина е като сториборд на някакъв fighting movie, но Сандерсън така те въвежда в механиката на магията си. Факт, че го прави тромавко обаче.

Аз пък чета Елантрис и все още не мога да разбера харесва ли ми или виждам твърде много от Мъглороден, ама не чак толкова добре развито.

Еми, тя му е първата, така че има логика.

Maлии, продължавам с Патрик Нес. Сега почвам трета книга. Първата книга може и да се води "юношеска". Втората обаче с тая психология, майндфък, брутализъм, изтезания, геноцид, убийства и сложност на образите ако е тийнейджърска, то аз съм тамвай. Много добро. А трета била два пъти по-хубава. Смятай.

п.п
От Алеята на книгата си купих "Адските машини за желания" за 5 лева. Да видим тия 20-сантиметрови клитори дали ще ми понесат.