1.
Зарежи другото, слез на чисто фонетично ниво (макар тва да не изключва морфологията, синтаксиса и граматиката).
Фонетичното (всъщност фонологията, както ти обясни Жоро по-нататък), морфологичното и синтактичното ниво СА граматиката. А защо да зарежем другото? А всъщност пример за "друго" дал ли си въобще вече три страници? Не си. Просто отбелязвам.
2.
She didn't have to, as far as the fans jamming the walls of the hall were concerned. The very overture, involving 'The Trolley Song' and 'Over the Rainbow,' was drowned in applause and when Miss Garland appeared she got a standing ovation that went on and on and on and on. Hers was a personal triumph right there. And then she sang.
And she sang, let it be reported, as she hasn't in years -- not at the Palace and not at the Met; she sang with all the heart that has been her hallmark, but added to it is a happy self-confidence that gives new quality and depth to her performance. It's a performance that deserves all the pre-commitment her very name evokes.
Последователността от събития в края на първия параграф е "she appeared and then she sang". Последователност от събития, от които първото е в свършен вид

на ниво кохерентност, читателят очаква второто също да е такова.

ако нямаш лексикален маркер за вид (she started to...), грамотният английски читател ще си преведе в главата изречението като "И тя ПЯ." И за да ти извадя дълбоката структура (Ноам Чомски, генеративна граматика, учи се в първи курс, тамън трябва да си я минал два пъти), "Тя (вършителят) произведе (ефект) пеене", сиреч "Те я чуха как пее (и се изумиха, както сочи стилистическия избор на пишещия да започне изречението си със съюз и да го сложи след дълго, сложно съставно изречение.)
Допълнителна подкрепа на горната аргументация - вторият параграф започва с изречение, от което става пределно ясно, че авторът в него е използвал думата "sing" в свършен вид. Връзката с предния параграф е подсилена с паралелизъм (Аnd she sang, let it be reported...) и започване със съюз. При липса на пълна непосредственост на комуникационния акт (пишещия да стои пред теб и да ти обясни точно какво значи първото "sing"), и с оглед на текстуалните И контекстуални маркери, които ни предлага текста, смисълът на "sing" и в двата случая е ПЕЕ, а не ЗАПЯВА.
Ако ще ме контрааргументираш по тая точка, очаквам да си поне толкова изчерпателен, колкото бях аз. Иначе си замълчи и се учи как се мисли за езика (ако и невинаги да имам търпението да предлагам удачни примери). Който и да е език.
3. Ще коментирам разсъжденията ти за преизказното наклонение, като ще си позволя да направя една-две бележки за преводаческите ти способности, които, извинявам се предварително, може да не са твърде ласкави на места.
Примерите, и преводите ми, всъщност са доста по-близко еквивалентни от твоите.
- Аве Мица що така крещеше на мъжа си снощи, кво ти каза?
- Ми била му се ядосала за кенефа. "(she said) she got angry with him"
Два елемента, на които явно не си обърнал внимание. "Била" е излишна дума в цялата конструкция. Маркерът, указващ преизказно наклонение е окончанието "-л". В случая то е добавено на две места, което е може да е умишлено или неумишлено нарушаване на една отмаксимите на комуникационната ефективност на Грайс, а именно "Не казвай каквото казваш с повече думи отколкото ти трябват". Характеристиката "опосредственост" е предадена и само с едно окончание "-л". Защо второто тогава? Ако е използвано неумишлено, като в твоя пример, то указва простоватостта на говорещия, сиреч селянина.
Тогава обаче в преводът ти трябва да съдържа компенсиращ елемент, който да маркира характеристиката "селянщина". Защото си бил увлечен от силата и грацията на аргумента си и си го пропуснал, или защото не си го знаел поначало, ти не си предоставил такъв. Следователно смятам аргументът ти за компрометиран и невалиден.
Подсилващ аргумент към предния ми: Ако излишното маркиране на преизказността е използвано умишлено, тогава то предполага скептицизъм/ирония от страна на говорещия/пишещия за информацията, която е получил опосредствено. На английски лексикалният компонент, който най-добре според мен предава това, е "apparently", защото сигнализира опосредственост, защото честотата на употребата му е най-висока именно, когато човек коментира думите на друг (Collins Cobuild English Corpus, съставен от милиони примери записана разговорна и писмена реч, с който разполагам вкъщи и с който се консултирах снощи, за да потвърдя интуитивния си избор), и сигнализира недоверие/скептицизъм/ирония/отявлен сарказъм.
It seems дори в този ограничен контекст може да значи много неща, а именно - "Гледам потрошените чинии на пода, МАЙ му се е ядосала снощи, като й е казал, че клати съседката". Или "Гледам я омърлушена днес на работа, а той със сурова пържола на физиономията, МАЙ (една сричка, бтв) му се е ядосала снощи."
It looks like още по-отявлено носи смисъл на "Като гледам, струва ми се, че...." и още по-отчаяно се нуждае от недвусмислен контекст
"Била му се ядосала", от своя страна абсолютно недвусмислено сочи, че информацията е получена, в устен или писмен вид, от трети човек. Което в един добър превод трябва да се укаже лексикално на английски. И то не с "It seems" или "looks like". "Apparently" може да не е перфектно, но твоите са още по-долу в класацията.
Аpparently, she got angry with him.", нека преводът си е "Както изглежда, тя му се била ядосала."
Превеждаш, много, много, меко казано некоректно. Демонстрираш, меко казано, невнимание към езика.
"Както изглежда" не е коректен, да не говорим, че е тромав и превзет превод на "apparently", която всъщност е сравнително емотивна, as opposed to тежкарска и превзета дума в англйския. "Както изглежда" не значи "научих от очевидец". Това едно на ръка.
Още повече, добавяйки тоя израз, ти изземаш в голяма степен характеристиката "преизказност" от "била" и "ядосала" и караш внимателният читател, който търси кохерентност, да интерпретира изречението като извършващо се в минало предварително време. За да съм по-ясен, читателят, търсещ кохерентност мисли по следния начин - "Хубу де, "както изглежда" вече значи някаква опосредственост, тоя автор/преводач не може да е
толкова тъп, че да ми сложи преизказно време и след това...затва изречението би трябвало да е в минало предварително. Ама миналото предварително върви така - "тя му се БЕШЕ ядосала", - тъй че е възможно точно толкова да е тъп, да."
Подозренията на клетия читател щяха да се потвърдят, ако беше сложил "била" в началото, което е един доста сигурен маркер за стандартно преизказно наклонение (Граматика на българския език на Петър Пашов, служещ си при написването й с българският корпус от текстове на БАН).
Като ше вкарваш "ever" в "It's the best book I've ever bought.", вкарваш и "някога" в "Тя е най-добрата книга, която съм купувала."
Всъщност най-отявленото значение на "купувала съм" е "купувала съм въобще". Следователно "Тя е най-красивата жена, която съм виждал." "Най-хубавия мач, който съм гледал". Ако не е изрично указан някакъв период от време, тези изречения значат недвусмислено "това е най-доброто нещо, което съм правил въобще".
От друга страна, в английския пример разбираме, че става дума за "The best book I've
ever bought" единствено от фразата "the best book".
Да вземем друг пример? "I've bought many books..."
Какво значи това? "Купил съм много книги..." или "Купувал съм много книги..." или "Купих много книги" ???
Точно английският перфект и вид са толкова мъгляви и се карат толкова на усет, че не нагазвай в тях. Достатъчно си я загазил и така.
БТВ, "тя" вместо "тва" за неодушевен предмет в случая звучи... смешно. Ше се фофтите ли с таа книга, че й говориш толкоз нежно? Или ше кажеш, че привнасям правила от английския?
"Нейната корица/подвързия". "Страниците й". Предпочиташ ли "корицата на книгата"? "Страниците на книгата"? Че да не звучи твърде женствено? Единственото, което кара това конкретно изречение да ти звучи "нежно" е контекстът. А той е изключение. Още едно доказателство, че навярно не си достатъчно чувствителен към езика, за да забележиш, че изтъкваш едно изключение като аргумент, да не говорим, че за да добие той някакво подобие на стабилност, развързваш язвителното куче от устата си с надеждата "съперникът" ти да изпита смущението, което си изпитал ти, хванат по бели гащи и да сте по-наравно.
За да не съм голословен, ето ти граматически идентичен пример. "Статуята на свободата се намира на The Island of Liberty до Ню Йорк. Тя е най-красивият и ярък символ на свободата и равенството, който опърпаните китайски емигранти, натъпкани в пробити дървени шлепове, някога са виждали." "Фреската "Денят на Страшния съд" е на Микеланджело Буонароти. Тя е несравнимо красива и въздействаща." "Седнах на тревата. Тя беше мека и тучна"
Женското местоимение да ти стои не намясто тук?
А всъщност на английски местоимението "It" e back-referential, сиреч използва се за нещо, което вече е споменато. "Това" - думата, която си избрал - може да се използва и за неща, които човек вижда и за пръв път. И за да сме хем, точни, хем да пестим място, сме напълно в правото си да използваме "тя" и дори "Най-добрата книга е, която съм купувала".
Какво се случва с неоспоримото сричково превъзходство на английския при една елементарна перифраза?
"Не съм купувала по-добра книга." - 11 ср.
"I've never bought a better book." - 8 ср. + нещо, което в стилистични анализи сме отбелязвали като "infelicitous alliteration". B,b,b,b,b,b,....
И всъщност, на този сричковия "критерий" (баси) ли ще си стоим?
Като се замисля, може, доста неща за теб като познавач на езици излязоха на бял свят вече...
Но в случай, че си пропуснал един мой преден аргумент, поирай си малко и виж какво е средното разпределение на гласни и съгласни в българските и английските срички и си произнеси няколко от тях. Английският има дифтонги, дълги и къси гласни и съгласни, от които може да си изкълчиш езика. И които драматично променят правописа и изговора на отделните думи. Лесно за научаване, дрънки. Тъй де, ако искаш да говориш като чичо Траян Тираджията, дето е изръчкал цяла Европа и знае английски пьерфектно, ок.
"Живият" език е точно никакъв аргумент, затова не съм си модифицирал примерите спрямо него.
Ти ми казваш, че разговорният английски е много живо и гъвкаво животно. Аз ти казвам същото за българския. Аз имам корпус на английски, съставен от стотици хиляди примери истинска реч, писмена и устна, и граматика, съставена използвайки стотици хиляди примери българска реч, писмена и устна. Ти какво имаш?
Тъй че сме на изходната точка. А тя е - колко знаеш ти за езика като система, след като е ясно, че ако въобще има смисъл да се правим, че сравняваме двата езика (според мен няма), трябва да ги сравняваме като системи.
Тезата ми е, че ти не знаеш достатъчно за езика като система, и следователно не можеш да пълноценно да водиш дискусия като тази, която водим сега. В поста ми има достатъчно доказателства, които я доказват.
Ти използваш аргумента, че си комуникираш писмено с native speaker-и на английски език. Не си прави труда.
Симеон прави същото от поне половин година. Аз съм го правил в продължение на повече от година, правя го и в момента, макар и не толкова често. Не бие книжките отникъде, оказва се. Честно, сериозно ли мислиш, че НЕ СИ говорим с хора, на които това им е родния език. Че АЗ не го правя??? Изумен съм.
Неведнъж съм получавал комплименти, че говоря (говоря, устно) английски по-добре от native-speaker. Получавал съм го от native speaker-и. Мои колеги са го получавали също, когато са ходили по чужбините. И Симеон ги е получавал. Това идва единствено на покаже, че досатъчно съм абсорбирал тоя език, за да нямам проблеми във всякакви видове комуникация на него в най-сложната и коварната му форма, а именно, устната.
Не мога да те откажа от всепоглъщащия чат, разбира се, но просто го имай предвид, когато ми вееш някакви свои credentials пред лицето, ок?