ShadowDance

Не, всъщност го има в книгата.

Кое, монологът на *, от който разбираме, че ли? Или конфронтацията, за която пише Шайхири?

Ъм... пише си в спойлера?

Roland wrote:Ъм... пише си в спойлера?

Spoiler: show

Значи конфронтацията? А каква беше тя в книгата, плз? Нямаш предвид спора между Сал и младежа, надявам се? Това hardly може да мине за конфронтация, поне доколкото разбирам написаното от Шайхири. Или?

Опа, той друго ли има предвид? Мисля ясно казах, че в книгата final showdown просто НЯМА

Roland wrote:Опа, той друго ли има предвид? Мисля ясно казах, че в книгата final showdown просто НЯМА

Ненене, говори си за сцената при каруцата. Е, нищо чудно да съм забравил тоя момент с конфронтацията или не съм я възприел като такава.

Туко-що довърших книгата и тя наистина е по-хубава от филма. Въпреки че има няколко неща по-развити във него, който са доста сполучливи. Утре ще пиша че сега ми се спи.

Roland wrote:но като изключим тоталната липса на Геймън

всъщност, филмът структурно напомня на геймън, или по-скоро на геймън/пратчет, с вмъкнатите скечови сценки.

Не бих казал, движи си се по стандартния йънг-адълт фентъзи тертип. Всъщност структурата му е доста различна от тази на книгата, но под липса на Геймън, аз имах предвид по-скоро атмосфера, хумор и стил.

Roland wrote:Не бих казал, движи си се по стандартния йънг-адълт фентъзи тертип. Всъщност структурата му е доста различна от тази на книгата, но под липса на Геймън, аз имах предвид по-скоро атмосфера, хумор и стил.

аз не говоря за книгата конкретно, нито за атмосфера, нито за сюжет, а точно за типична геймън/пратчет структура с накъсано действие и вмъкнати сцени.
пример:

Spoiler: show

- сценка: вещицата прави контрабандиста да вряка.
- сценка: идва принцът и го изкормва, докато оня му вряка насреща.

точно като извадени от тяхна книга скечове са.

И също така са стандартни за всеки филм в този и още около десет жанра

@Алекс
Тази твоя забележка защо вещицата използвала от магическата си сила да превърне младежа в съсел и мен взе да ме човърка, та прочетох пак тази сцена от книгата.

Spoiler: show

Всъщност младежът първо й предложи кокичето в замяна на превоз, без да знае колко е ценно. Тя обаче понеже знаеше, стана по-склонна на отстъпки и се закле да го достави невредим и да му осигури храна и подслон по време на пътуването, което, както припомни Роланд, в книгата трае по-дълго, отколкото във филма и аргументът за пестенето на храната става по-меродавен. Тя му каза дословно "ще спазя буквата на клетвата си" и така и направи. Така че за нея е било оправдано да изхаби малко магия, за да получи кокичето. Пък и едва ли е изхабила чак толкова много, защото използва самото кокиче, за да направи заклинанието.

Алекс мисля че ще е по-просто ако прочетеш книжката. Няма да ти отнеме много време и си заслужава.

Разбира се. Даже мисля да се попримоля за оригинала.

Въпросът ми обаче беше за съответния момент във филмовата версия, който продължава да е мътен. Накрая ще отида трети път или ще го изтегля специално, за да измисля нещо по въпроса.

shayhiri wrote:Разбира се. Даже мисля да се попримоля за оригинала.

Въпросът ми обаче беше за съответния момент във филмовата версия, който продължава да е мътен. Накрая ще отида трети път или ще го изтегля специално, за да измисля нещо по въпроса.

Мисля, че е по-важно какъв е бил мотивът на вещицата в книгата. Надявам се да съм го обяснил достатъчно ясно .
А във филма сам разбираш, че не могат да предадат всичко от книгата едно към едно.
Във всеки случай за мен поне е ясно, че Геймън е аргументирал добре решението на вещицата да използва магия над младежа. Все пак Геймън е автор на КНИГАТА, не на филма. Нали те интересуваше защо ГЕЙМЪН е предал тази сцена еди-как си?

Аз в него така или иначе нямам съмнения, веднъж видял филма, така че не му търся сметка. Просто ме е яд, че сам не мога да вържа нещата във филмовата сцена. Ма ше ги хвана, де. Даже ако се наложи да ги доизмисля.

Xellos wrote:Шайх, къде се ската за прожекцията ти?

Сори, бях съвсем близо, на една от масите в Мола. Обаче бях заобграден от десет пресни колежки и се отнесох. Иначе отидох по-късно същата вечер.