JohanVladimir wrote:.....
не смятам и че е аргумент състоянието на говоримата реч. Индийците не използват в говоримата си реч долу-горе половината английски, а пък австралийците правят ужасяващи неща с него, но никой не е седнал да реформира така с декрет и постановление на МС писмения нормативен английски, именно защото разговорна реч и книжовен език са две отделни системи, но всъщност тези аргументи Interpreter вече ги разви много надълго и е скучно да ги повтарям.
Английският е изключително неуместен пример, тъй като в него
няма централизиран (държавен) норматив за езика.
Като се абстрахираме от това, не разбрах как точно разговорната реч и книжовният български език са две отделни системи. Въпреки че и ти, и Interpreter писахте нещо по въпроса. И като е така, защо повечето опити за установяване на правописни правила у нас следват речта?
Така че ако говоримата реч не е аргумент, кое е? Кое би ни накарало да променим едно правописно правило?
Между другото, бих искал да уточня нещо много важно. Имаме известно смесване на понятията между пълния член сам по себе си и настоящото правило за неговата употреба. Надявам се, че тук всички говорим за правилото, а не за самата форма на членуване.
И втора добавка - вчера прегледах набързо кратката граматика на Петър Пашов, чието първо издание е от 1989 г. Там има следния откъс (копирам това от интернет, за да не го преписвам):
"Правописът ни задължава да употребяваме (тоест да пишем) пълния член, когато съществителното е подлог или сказуемно определение на подлога, а във всички останали случаи се пише краткият член. Това правило е изцяло изкуствено и се основава на остарялото и неправилно схващане за съществуването на падежи в българския език -- даже така е формулирано правилото в указа за правописа през 1945 г.: "в именителен падеж се пише -ът и -ят"
След известни примери и съображения идва заключение: "Би следвало нашият правопис да се освободи от това изкуствено правило, което напълно излишно усложнява правописа - за да избегнем грешки при писането, налага се да правим синтактичен разбор..." (частта след тирето е добавена в някое от следващите издания).
Бих искал да обърна внимание на две неща - първо, че утвърден езиковед още преди години се е изказал срещу това правило. И второ, че то също е въведено "отгоре", срещу което толкова роптае Interpreter, при това съвсем скоро. Не мога да проверя дали преди въпросния отечественофронтовски указ от 1945 г. е имало такова правило, защото засега нямам достъп нито до този указ, нито до по-старите правописни реформи, но все пак е показателно.
И предлагам на желаещите да си направят едно кратко упражнение, което аз изпълних вчера.
Да проверят колко пъти в поемата "Левски" (
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 09&Level=2) Иван Вазов употребява пълния и краткия член в противоречие с настоящото правило, като това не е оправдано от съображения за рима. Аз ги изкарах поне 10 (без да ги броя, на око). При това не можах да намеря някаква последователност в употребата на двете форми.
Т.е. за Вазов различните форми на членуване не са играли различна функция - или поне аз така тълкувам прочетеното. А за нас вече играят?
Понеже вече се спомена, че хипотетично можем да реформираме целия език, ако поискаме...
- е като тези със суфикса в чувствУВАМ) е недостатък ли? Много си противоречиш вече. Защо английският не си оправил правописа, ама къде сме тръгнали ние да опростяваме граматиката си? Make up your mind... Не, това, че е граматика, а не правопис, не променя ситуацията В ТОЗИ СЛУЧАЙ.
