ShadowDance

RIP Ennio Morricone

https://www.youtube.com/watch?v=cCEwUFtjAr4

Много тъжно :/
А също Макс фон Сидов

AlDim wrote: ↑

Mon Jul 06, 2020 8:04 pm

RIP Ennio Morricone

https://www.youtube.com/watch?v=cCEwUFtjAr4

Ами според мен на Енио Мориконе не могат да му се намажат на малкото пръстче по-нови композитори, като Ханс Цимер примерно и прочее...

Ulcerate - Stare Into Death And Be Still
Такава масивна тресня се появява веднъж на петилетка. Сред всичкия страшно кадърен дет метъл тия пичове просто са толкова иновативни и креативни в песнопенията си, че наистина се тикат самички в собствена категория. Дрането ясно, че е бруталия, но толкова могъщи и плътни китари, барабаните са разкикерчен коловоз, през две секунди нещо ново се случва във всяка песен, басът гърми отдолу и затвърдява стената от звук още по-здраво, без обаче композициите да стават неслушаем джангър. Буквално албумът звучи така сякаш е било мъчение да свирят, всяка песен изисква страшно много концентрация къде от музикантите, къде от слушателя. Определено не е нещо да си гепиш два-три сингъла и да търчиш, ми е цялостно преживяване. Към което последния месец постоянно се връщам. Безупречен албум. От до е сила с нонстоп изненади и майсторско изпълнение. И това само от трима човека, а е с размаха на цял оркестър.

Turmion Kätilöt - Global Warning

Spoiler: show

Много им се иска да са грозната версия на рамщайн. Като се почне от голите жени на бял фон за обложка, сравнено с изчистената клечка на бял фон, каквато беше албумовата визия на рамщайн, до кретенските клипове в порнхъб, където сурови естетически издържани, но все пак порно, кадри и бесен монтаж (рамщайн) са заместени от безобразна бутафория, финландците бухат див диско индъстриъл метъл с блек метъл вокали и не им дреме. Албумът е парти звяр, минус последната песен, която е типичната за бандата мешавица на несмешаеми жанрове, останалото е само лесно смилаем хитов матриял, поне докато вокалите не откъснат главите на нормитата.


Aephanemer - Prokopton
Тва е ебаси албумът, освен това е препоръчителен, ако човек има приятелки феминистки. От 4 члена, 2 са жени, демек яко 50/50 за 100% великолепие. Подобно на Tyr много музикален, здрав, мелодичен мело дет метъл, с безупречна продукция и умения за писане на музика, че и за свиренето й. Влиза толкова лесно, въпреки че е достатъчно засукан да накара конкуренцията наистина да се стегне, щото толкова явна заявка за лидерство в жанра не сме получавали от години. Страшно изпипан, готин, енергичен, епичен, бе лудница е.

Bury Tomorrow - Cannibal
Тия май най-после си реализираха потрошващо големия потенциал. В година на метълкор отличници да се отличиш толкова ясно показва много зрялост и умение. Дори може да засрамят As I lay Dying в двугласовия метълкор. Дуото тук е на разкошно високо ниво и се раздават като за последно. Албумът е агресивен, мрачен, епичен, с могъщи чисти вокали и безкомпромисни екстремни. Китарната работа е на типичното отвинтващо ниво. Темпото е достатъчно променливо, за да не му позволи да зацикли на една честота.

Aeternam - Al Qassam

Spoiler: show

Първо е обложката на годината. От воле. А не е като да няма ебаси силната конкуренция. Включително и от самия художник досега през 2020. Второ е нещо неописуемо. Дет метъл с гюбеци и звучи масивно, красиво и паметно. Грам няма пошлост или лигня. Взели са го насериозно и доставят по правилния начин. Но въобще обобщението, което направих толкова да не отговаря и предразполага към богатството от музика тука, че повече няма накъде. Наистина употребата им на фолк елементи и атмосфера е уникална.

И за финал слушайте сингъла (съдържа 2 песни, втората е Homebound, която пуснаха в края на май месец) Jettegryta на Enslaved . Младежите са твърде напред с материала.

Преди много години я слушах в колата по някакво радио. И не успях да я намеря после. Изскочи ми незнам как наскоро. SCHILLER: „I Feel You"

Това, ако е чалга аз съм Лионел Меси. Какво правят и турци и румънци, това на Ибица ще издрънчи, ако вече не е било.
https://www.youtube.com/watch?v=rQ7tMWOCQlM
Певицата е от бившата група Кадебостани, много особен тембър има.

Малка (северозападнала) нощна музика, когато времената бяха по-гаражни, прости и безгрижни: малко фънк (Докторс Гого Бенд) и малко траш (Ciroza). И малко столичен дьет мьетъл (Coprostasis).

penzata wrote: ↑

Wed Jul 22, 2020 11:12 pm

Малка (северозападнала) нощна музика, когато времената бяха по-гаражни, прости и безгрижни: малко фънк (Докторс Гого Бенд) и малко траш (Ciroza). И малко столичен дьет мьетъл (Coprostasis).

Къ не се познаваме наживо си остава ебаси мистерията.

Инак сусам фюнеръл дуум дет метъл шампионите Convocation и страхотният им нов албум Ashes Coalesce. 4 песни, 45 минути общо, демек консвертвативна работа взимайки предвид какви са очакванията за тоя жанр. И е феноменален. Прекрасна обложка, треба си я избарам за стената.

Spoiler: show

Самата музика е не чак толкова бавна и протяжна колко човек може да очаква, има достатъчно мелодия, да не повярваш, разчита на тежка атмосфера и китари, които да ти счупят канчето. А вокалите са нема такава изродия. До момента сигурно най-впечатляващото вокално изпълнение за годината и то след толкова силни метълкор тресни, където качествените вокали са твърде важно нещо.

Тук говорим за дълги, пронизващи отиващи от гробовни до изтрещели кресни на висини, които просто няма как да са дошли от човек. Въобще тоя албум е абсолютно великолепие.

Не е баш "музика" ама Спейс хамстер квартет са гениални.
https://www.youtube.com/channel/UCw3PQj ... 9fBBAhchkg

Spirit Adrift – Divided by Darkness

Spoiler: show

Едно време какво означаваше модерен метъл (екстремна скорост, двойни каси до припадък, режещи рифове, кристална продукция), днес какво е, особено ако идва от америка. Много дуум, тежки китари, мелодични пасажи, яко груув и отдаване на почит на големите имена от миналото. И гонене на много по-органичен звук. Spirit Adrift са доста разнообразна като дискография група, освен това мега млада, а за отрицателно време извадиха ебаси дискографията.

Този албум е страхотен и въобще не бяга от влиянието на металика, блек сабат, ози и който там са се кефили на младини (ако обложката не е достатъчна улика какъв тип ще е албумът). Но по южняшки американско тежък с именно тия зверски груув рифове в умерено темпо. С разнообразна композиция на песните, като често ги чупят и отиват в дива музикантщина, където се пръскат от креативност, а на моменти счупват с атмосфера, но приятна такава. Не е тягостно чувството тука. Купонджийско е, на моменти си бие на деветесетарски рок направо, само тежките китари напонят, че все пак е метъл банда.

А за мега кеф препоръчвам човек да чуе Born Into Fire и Angel & Abyss особено финалните им 2-3 минути. Просто е абсолютно удуволствие за слушане.

За малко почивка от дет метълеца, ви пускам ей тоя разкош!

https://youtu.be/bE5UF_lX9IA?t=263

Heaven Shall Burn мачкат в момента на Wacken World Wide 2020. Вчера Body Count разбиха направо.
Евала, че е безплатен стрийма за всички.

Yan wrote: ↑

Thu Jul 30, 2020 9:37 pm

Heaven Shall Burn мачкат в момента на Wacken World Wide 2020. Вчера Body Count разбиха направо.
Евала, че е безплатен стрийма за всички.

не можех, уно пандемия, они сакат да им радиш по никое време... поне ся викенда ше мога да фана нещо, плюс че идва перфектно след формула 1. Ама хевън... много ме заболя

В момента са Beyond the Black.
В 22.30 почват Blind Guardian.

Гардиъните ме пръснаха от криндж с тва епик клипче преди свирнята и после беше юбер лол га половината банда се кефи, че най-после свири, докато другите трима мрат у кофа. И някой е добре да каже на Ханси, че тия негови пози са само 2 пръста далеч от нацистки поздрав. И как след всяка песен плачеше къ стоят нещата, ама като джангърят са ебаси чутовните. Радвам се, че нямаше ебаванье и всичко беше юруш на маслините и резанье. Много доволно. От вчера си набелязах и Alligatoah с колегите му по халати.

Beyond the Black ми беха като поп банда, събрана от лейбъл. И е от ония редките, дека мъжете изглеждат по-добре от вокалистката. Татуираният мускулатуряга на китарата, дето мязаше на правилната генетична версия на ед шийрън доста празни чакрите, и въобще цялата банда напомня по-скоро на събрани достатъчно лицеприятни люде, които могат да свирят, отколкото на колектив, оти толкова безхаберна и клиширана кочина, отдавна не ми беше попадала.

Днеска пак е лудница.
като се почне с архив на powerwolf, па през присйт и се стигне до тия живи концерти на сабатон и креатър, които много блазнят душицата.