ShadowDance

Не мога да си едитна поста и трябваше да трия стария, за да редактирам.

Сянката на вятъра ме отвя, не знам защо ме докосна толкова много, но се влюбих в нея. Страхотна е. На когото му е интересно, по-подробно мнението ми в блога:
http://lastargument.wordpress.com/2012/11/05/sqnkata/

"Децата на Хурин" на Толкин
Прекрасна като тъжна приказка... Изчетох я на един дъх, "Недовършени предания" ще я последва.

"Орфеус слиза в ада" и "Да пробудиш драконче". Първата много ми допада, не мога да я оставя, с мъка се откъсвам, защото имам много малко време за четене, а нали чета и дракончето. За втората съм малко раздвоена. Много добре пише авторът, интересна е, но някак си не мога да "повярвам" на това което чета. Не знам защо се получава това, не мога да го обясня. Случва се само на определени места, но ми разваля удоволствието от книгата. Въпреки това мисля, че историята има потенциал, писателят е много добър и в следващите части от поредицата е напълно възможно това усещане да не се повтори. Като цяло обаче не съжалявам, че започнах да чета български фантастични автори. Оказва се, че има и много добри!

Трябва да си призная, че с лека ръка отхвърлих ревюто на Дантича за Кръчмата на Калахан, за което горко съжалих. Едва ли ще прочета и половината от тая тояга. Имам чувството, че мога да пиша по-добре и от този чукундур.

От друга страна Световна Война Z се чете доста леко и бързо. От време на време буксува, просто оставам апатичен към повечето от историите вътре, но като цяло е страхотна.

"чукундура" има 3 Хюго, 1 Небюла и награда за най-добър нов писател и награда на цялостни постижения.

Ти чел ли си "Кръчмата на Калахан" на български?

RRSunknown wrote:"чукундура" има 3 Хюго, 1 Небюла и награда за най-добър нов писател и награда на цялостни постижения.

Едва ли ги е получил точно за тази си творба. Явно имам доста по-различна представа за фантастиката. Книгата трудно се чете. Хуморът просто не го разбирам, хумор от друга държава, от друга епоха... ми не.

Да - и ми беше много забавна както и на 90% от състудентите о познатите ми .

Според мен книгата е около 120 пъти по-добра, ако я четеш на английски и ако си американец. Общо-взето целият хумор е невероятна игра на думи, която е непреводима на български и звучи изключително дебилно на нашия език. Затова и като усвоя по-добре английския ще я прочета в оригинал. Другото което е, че наистина има адски много американска фактология и е писана за друго време и има много неща, които не са особено актуални днес. Аз съм си го казал вече всичко тук.

Влизаме в излишен спор, който не исках да разпалвам. Нека се върнем на темата. В момента чета:

- Синът на Нептун
- Дванайсет странстващи разказа .
- World War Z

Току що завърших Легенди за руническият жезъл и съм хо-хо, Hawkmoon, Hawkmoon

Аз в момента чета 2-рата част от поредицата на Сафон. Книгите може да са наивни до някаква степен, но ме разтапят и размазват от всякъде. По принцип много обичам да чета, но не чета повече от 1-2 книжки на седмица. Сега обаче, като седнах с "Играта на ангела" и няма спирачка. Искам да се накарам да чета по-бавно, за да осмислям повече, но просто не мога да се спра. Уникално. За една вечер 250 страници голям формат. Някой друг от форума чел ли я е?

Аз помня само мъчително газене през лепкав петмез от зле скроени и зле написани дивотии. А, помня също и че имаше дявол! И през цялото време си мислех за Мики Рурк. Първата обаче ми хареса много, едно такова мило, ангажиращо олд-скуул разказване беше и плътна барселонска атмосфера.
Трети път мисля да не се пробвам.

Хванал съм се да чета боклучави книжки на Киндъла за Vampire:The Masquerade и WoD като цяло, защото макар че не съм играл игрите вселената е уникално яка и не мога да си начеша крастата. Та в момента съм на трилогията Masquerade of the Red Death, която всъщност е сравнително добре написана като за спиноф романи, ниво ранен Салваторе може би. Авторът е някакъв дето иначе пише хорър, Робърт Уайнбърг. Прочетох и първият Dark Ages Clan Novel - Носферату. Много по-зле от от Уайнбърг, но нещо ме караше да чета докрая. Вторият, Assamite почва доста по-добре. Но на някои места има грешки, като това във втория роман от трилогията Unholy Allies, че Асамитите не могат да пият кръв от други вампири, а само от хора, при положение че е обратното. Сега съм пуснал да се тегли един торент и с романи за Werewolf:The Apocalypse и Mage: The Ascension, ама няма сийд. Много бих искал да си поръчам ревизираното издание Vampire: The Requiem и да играя с някой, но се съмнявам че бих намерил дори втори човек.
Инаме прочетох и първия Анита Блейк роман, Guilty Pleasures. Бива, ако и мистерията да не е кой знае каква. Парадоксалното е че тук вампирите са доста по - хладнокръвни от сетинга на V:TM. Николаос затова кефи, а на Анита сарказма не е достатъчно силен, за да е забавен.

Дай да се разпиша в темата, че напоследък изчетох трийсе' купа книги, пък не ми се споделяше.

The Terror - Dan Simmons

Spoiler: show

Изгубената експедиция на Франклин - на 19 Май 1845г. два кораба на Нейно Величество - HMS Erebus и HMS Terror, потеглят в търсене на Northwest Passage в арктическите води. 129-те моряка от експедицията са видяни последно от китоловни кораби през август същата година. Корабите попадат в капан на леда, на стотици мили от предните постове на цивилизацията, и екипажите отчаяно опитват да се спасят прекосявайки разстоянието по суша. Никой не оцелява, а Терор и Ереб не са намерени.

Шедъовър. Отвратително брутален, но шедъовър. Симънс разказва историята на тази злощастна експедиция през погледа на няколко от членовете на екипажа. А повярвайте ми, историята е ужасяваща - за вечния студ, за вечния мрак, за непрекъснатия глад, за границите на човешката издръжливост и за един безумно интелигентен хищник, чиято задача е хората от двата кораба да останат погребани в ледовете над Канада.

Авторът очевидно е прочел тонове литература както за експедицията, така и за плаването, ориентирането и оцеляването в снежната пустош, детайлността на моменти е побъркваща. Като пирон, който твърдо приковава почти историческия реализъм към тялото на романа. Единственият фантастичен момент е именно ужасът, който дебне в тъмнината и избива моряците, тласкан от неизвестни мотиви.

Това не е роман за подвизи или пък за израстване. Това е роман за човеци, които просто искат да оцелеят, да продължат да дишат поне още ден. Зимата иде, и ако желаете четиво, с което да потръпвате в топличкия си дом, докато вън бие виелицата, едва ли ще намерите по-подходящо от The Terror.

Присъединявам се към казаното в това силно ревю на напрягащата книга на Дан Симънс. Романът е тежък във всеки смисъл на думата.