Преди малко я минах за пръв път
34 часа и 53 минути игрално време, 50 левъл. Голяма краста - минах и изчетох всичко възможно, не съм скипвал реплика.
При все че обективно ако тръгна да анализирам мога да посоча много недомислици и поблеми, то съвсем субективно всички тези неща ми бяха пренебрежимо нищожни за кефа от играта.
Неща които набиват на очи - ачийвмънтите преебават и малкото баланс с опциите които отключват. Особено този за един милион пари който дава достъп до най-хубавите оръжия. Като реших да тръгвам по централната мисия след като ожънах страничните така се бях освинил че все едно вървях с кода за безмъсртие (на нормал почнах, после пуснах на хардкор но не стана по трудно).
Не знам кой в Биоваре е гледал за баланса но определено си е направо експлойт да имаш умение за 90% имунизация на щети за почти постоянно. А Автомата на Спектърите с Умението да стреляш за 20 секунди перфектно точно и без да ти загрява просто премахва нуждата от всякакви помпи, снайпери и жалки пистолетчета.
И дума не може да става за сравнение . Имаше моменти в които сам стоя в коридора и посичам вълни от врази с автоматичен огън. Доста бъгаво беше като цяло. А като си помисля че до цитаделата и на мисията за спасяване на Лиара ме мачкаха както си искат и ми се струваше много трудна играта.
Иначе гледах да си въртя отряда в страничните мисии (което ми прееба ачийвмънтите за 75% мисии с един човек) но всички централни ги минах с Тали + Лиара.
Почвам втора част и се надявам решенията да ми се запазят (защото играх тотален парагон) и да ми даде някъкъв бонус за това че съм 50 левъл. За 60 левъл честно казано нещо не виждам смисъл да преигравам цялата игра при положение че няма какво да развивам като точки и предмети. По скоро бих почнал нов персонаж за да водя точно по- обратния начин разговорите.
Нещо което най-ми хареса (като изключим Сетинга и тъй наречения Lore ) беше изследователската атмосфера - винаги съм се кефил на фантастики за разни пионери - изоставени планети, необитаеми светове , скафандри, колонии с малко населени на враждебни планети. Имаше доста руски фантастики с такава тематикакоито съм чел навремето. Заплахата от неизвестното. Затова се накефих и на Мако изследването - планетите и вариантите им бяха страшнп много, не ми омръзнаха изобщо - кефа ми там беше да бръмча из чукарите а това че някъде из полето имаше повтарящи се бази от три стаи ми беше досадна, но твърде малка част от екплорейшъна. Иначе страничните мисии бяха тип Фолаут 3 -много придвижване докъдето стигнеш, вътре еднообразен бой и накрая интерсни идеи и мини истории.
Макото ме изкефи тотално като му свикнах (свикнах му след точно първа мисия с мего), недоумявам обаче защо не са му сложили няколко ъпгрейда за разнообразие, нямаше да навреди.
Не знам защо всички се оплакват - аз го владея хирургически и без да си давам зор - не могат да ме барнат него. Перфектно му е управлението - същото на на джипките в Halo, само че с мерник.
Цитаделата изобщо не ме изкефи - за тотален провал я смятам (там бях се отказал преди като се мъчих да играя)- уж най-голямата станция на галактиката а посолството на хората е една стая с бели стени, финансовия дистрикт беше медуза в една стаичка по-малка от гараж в която всички хора стоят на едно място. Супер стерилно и безжизнено. 5-6 жалки стаички не ми влизат в представата за епика. Някакви дебили стоят като вдървени като дървени статуи. Биоваре явно живота им да зависи от това не могат да направят убедителен гъсто населен град от рода на GTA или Ассасин Крийс. Да не говоря за безумните асансьори - зареждането от транзитната система става за някакви секунди, а ако взема асансьора отнема минути! Баси логиката. А най-смотаното решение че до кораба се стига само с асансьор.
Виж самите централни мисии са на правилните места - екзотични, изолирани платени и места в които се чувстваш неканен гост - чуството за експлорейшън е силно застъпено, за очакване на неочакваното. А Гетовете прочее, много ми допаднаха като основни противици - имаха голямо разнообразие и много ме радват като дизайн и концепция.
На бъгове и падане на кадри не попаднах - пачнах някакви пачове които явно оправят проблеми, та дори и в най-голямата виелица не ми сечеше.
А и да не забравя - инвентара е такава тояга че с най-голяма радост приветствам решението да го махнат в двойката. Просто си личи когато нещо е правено само за отбивка на номера - тоталната еднообразност и безличност на екипировката липса на елементарна подредба и живата мъка като разпределяш точки и ъпгрейди на всичките си седем човека. И на всеки пет крачки се наяждаш с още безмислен скрап който е основната причина да се дебалансира играта - просто прекалено много безмислена плячка (щот нали основно трима човека въоръжаваме с 3-4 оръжия и всичко останало е за продажба )-> бърз един милион -> достъп до спектър оръжия -> тотално обезмисляне на всички останали оръжия. Не схванах и целта на Омни гела - сигурно имах над-хиляда , а го използвах точно 1 път цялата игра да видя как се поправя Макото. Цялата работа ми навява на мисли че всичко мислено като за екшън без събиране на оръжия, но накрая са решили да сложат някакви предмети че да не ги хулят феновете че бягат от рпг канона. Не се е получило удачно. Това че всеки носи по 4 оръжия пък е тотално безмислено - без точки в дадения скил нищо не можеш да уцелиш посмъртно.
Леко ме дразни и това че няма никакъв практически смисъл да вземаш различно парти за различните мисии и може да караш само с ултиматива комбинация или че е доста глупаво да имам шест човека което да се изживяват като спасители на галактика но четирима от тях да търкат пейките в кораба без да са участвали в мисии и въпреки това да развиват теории при разговорите все едно от тях зависи всичко. Ама предвид че ми беше все тая с кого съм през 99% от времето в мисия бягат зад мен и не ги виждам , та ги възприемах всичките само чрез разговорите в кораба.