ShadowDance

Преди около седмица довърших Лъвкрафтовия сборник, напълно си заслужаваше парите и времето. Като единствен негатив може да се счита наличието на някои слаби разкази ("The statement of Randolph Carter", "The horror at Red Hook", "Herbert West - Reanimator", "Cool Air", "The thing on the doorstep" и дори "The Shadow Over Innsmouth") за сметка на други, може би по-добри ( всичко от Dream Cycle-a ).

Сега се боря с разкази на Кафка, дали психиката ми ще ги понесе остава под въпрос.

Разказите на Кафка са чудесни, макар и леко трудни за четене.
Аз пък поря вълните на "Смъртта на Вергилий" от Херман Брох - текстът е на ръба между поезията и прозата, наистина великолепен. Със сигурност е сред най-добрите неща в световната литература.

Прочетох Коприна - нямам думи, това е книгата, която винаги съм искал да напиша. Поне една от тях, де. Не че няма своите малки дефекти, но.. абе уау

И филм има вече, Жоро

Moridin wrote:Прочетох Коприна - нямам думи, това е книгата, която винаги съм искал да напиша. Поне една от тях, де. Не че няма своите малки дефекти, но.. абе уау

Чак сега ли бе Жоре. Ако искаш още нещо от същия автор имам всичко излязло на български и мога да ти дам. Обаче всичките му книги са много различни. И нито една не е на нивото на Коприна поне според мен.

Чак сега ;р
еми ще ги чета постепенно
Филмът излезе ли? Май няма да го пускат тук, но по арената/замундата поне?

Аз чета "Времетръс" на Вонегът...
Нещо не схващам идеята още, ама е приятна.

DELgado wrote:

Moridin wrote:Прочетох Коприна - нямам думи, това е книгата, която винаги съм искал да напиша. Поне една от тях, де. Не че няма своите малки дефекти, но.. абе уау

Чак сега ли бе Жоре. Ако искаш още нещо от същия автор имам всичко излязло на български и мога да ти дам. Обаче всичките му книги са много различни. И нито една не е на нивото на Коприна поне според мен.

Аз пък дочитам „Океан море”. Уникален стил има тоя Барико. Изреченията му приличат на словесни халюцинации. Макар че на места тук сякаш не преценя правилно пределите на нормалното въображение – метафори и сравнения, вътре в други метафори и сравнения и така – изречения от по една страница, които от един момент нататък просто не успяваш да визуализираш напълно…(„Коприна” e доста по-стегнат и минималистичен). Ама пак се чете много леко, за две вечери буквално, и пак има ужасно красиви неща. И нещо в полза на "Океан море" за сметка на „Коприна”– първо сюреалистичността и второ, при цялата сериозност, имаше толкова абсурдно забавни сцени, че съм се смяла с глас.

Не съм гледала екранизацията на "Коприна", но отзивите май не са много добри. Въпреки че аз, за разлика от всички хора на света, го харесвам тоя младеж, дето са го избрали за Ерве.

Прочетох "Дамата с ренгеновите очи".Много тъп разказ,много безсмислен или може би с прекалено дълбока мисъл за да повлияе.Абе не ми хареса.Стигнах до 320-тата страница на колелото.МНого ме мъчи то.

Довърших Мистериум-а на Уилсън и много ми хареса. Съвсем заслужена наград Филип К. Дик. Също се порбвах отново с един Пратчет - Цветът на Магията и ми харесва невероятно много. Затова награбих още една на Пратчет която имам в къщи, The Вromeliad Trilogy. Та тази проклета трилогия не ме остави да мигна до 4 сутринтаааа!! Не успях да мигна докато на изчетох около 3/4 от книгата. Тaaa, това е една страхотна, прекрасна книга!! Т.е. - 3 книги в една.

Stoly wrote:Прочетох "Дамата с ренгеновите очи".Много тъп разказ,много безсмислен или може би с прекалено дълбока мисъл за да повлияе.

На мен пък ми хареса, когато го четох, макар че не може да се сложат под общ знаменател всички от висшата класа... Приятен е, пък и името на хирурга беше убийствено Едва ли ще ти се иска, но защо не пробваш някой друг по-"сатанински" разказ на Минков? Те са доста по-въздействащи.

По темата - чета "Star Wars: A New Hope"

Хах, Байита, как е успяла да ти хареса тая пуста трилогия, просто не знам Това май е единственото на Пратчет, което тотално ме измъчи като го четох
Иначе аз прочетох "Загадката на Марголия", при това мноого бързо (като е болен човек и шефа забрани да се явявам на работа, така се получава ), та интересно ми беше

Бромелиадата (или Номите както е известна тук) не е лоша, но е сред най-слабите неща на Пратчет. Ако тя те е изкефила, Бая, другите ще те разбият отвсякъде

JaimeLannister wrote:Аз чета "Времетръс" на Вонегът...
Нещо не схващам идеята още, ама е приятна.

Времетръс май беше сглобена от няколко негови разказа. Основна идея нямаше доколкото си спомням. Обаче беше много яка за четене. А разказите на неговия герой - писателя (все му забравям името ) владеят просто.

Идеята, доколкото си спомням, е, че в следствие на времетръс времето се е върнало с десет години назад, в началото на 90-те и хората преживяват всяко свое действие наново, без да могат променят нищо и против волята си. Имаше и доста автобиографични части. От Вонегът като че ли досега най ми е харесала "Точния мерник".

Писателят е Килгор Траут, който е много голям