ShadowDance

Demandred wrote:

както и безумните философии от пета насам с които ни залива Ериксън. Как пък и най-долния кръчмар в тая книга вихри философски мисли.....

QFT. То бива, бива, ама това вече сериозно пречи на достоверността, да не говорим колко досадно е. И става все по-зле във всяка следваща книга.

Как па не го видех кой е тоа кръчмар дето "вихри безумни философии". Една сервитьорка се сещам от последната книга, която вихри философии на два параграфа(при това изключително на място и дава много интересен поглед) и тва е. И изобщо, на кръчмарите забранихме ли им вече да мислят? А на писателите да ни пробутват философията на героите и световете си? А войниците от всички армии, много долни били, а пък мислели по един и същ възвишен начин- и това го прочетох нагоре. Идеи като тези, че често от двете страни на фронта седят едни и същи хора с едни и същи съдби и желания е стара и позната даже сред ветераните на планетата Земя, какво лошо, че я споделят и героите на Ериксън (и това май беше едно от нещата, заради, които я харесахме таа поредица в началото, йес?). Изобщо това е свързващата нишка в книгите досега- имаме толкова много герои и сюжети, че всичките са по-скоро фон на идеи като тази, а не на Карса или Икариум.

Spoiler: show

А без да разбера какво движи някои от героите в последните книги, техните действия щяха да са ми много нелогични - Мурилио и Крокус веднага ми идват на ум. Преживяха много и се промениха, постъпиха по начини, по които не биха постъпили преди.

Истина е, че Ериксън предава вътрешните монолози на героите малко по-разтеглено и ни хвърля дълбоко в някакви тъмни дебри на съзнанията и подсъзнанията им- ами ние и това много харесвахме- много герои и всичките дълбоки, дълбоки. И всичко е едно такова епично- епично е, щото Ериксън ползва огромен речник, постоянно товари текста с изразни средства и нови и нови думички (и това беше cool в началото). Още много може да се спори и сигурно ще се спори, но пък за недоволните има и автори като Ротфъс, а най-добре Хемингуей.

Не е проблемът в разсъжденията, а че те превръщат последните книги в блато, през което трябва да газиш, за да стигнеш до края. Прекалено много са, прекалено сходни, от прекалено много различни източници. Осма книга е просто непростимо затлачена вече. Има смяна на гледната точка на всеки 4-6 страници и ВСЯКА смяна на гледната точка започва с ПОНЕ страница монологизъм и мрачна обречена и нихилистична интроспективност. Еми сори, не се трае от един момент нататък...

това само ми доказва хипотезата че не е възможно да се направи многотомна фентъзи поредица с добро начало без автора да изтърве собствената си идея от един момент нататък.

А аз се чувствам по-малко гузна, че запецнах след четвъртата (или май беше петата?)

Няма начин да запецнеш там Първите пет са много добри, шестата я изкарваш по инерция и може да запецнеш чак на седмата, но аз като фен на Ледер бях разочарован чак на осмата....

Истина е, че Ериксън предава вътрешните монолози на героите малко по-разтеглено

The understatement of the week.

Това само по себе си не прави героите по-дълбоки по никакъв начин, а от друга страна в последните книги всичките от тях взеха да ми стават еднакви точно защото всеки праска безкрайни вътрешни монолози на тема "futility of existence", които са много подобни и им липсва индивидуалност. Никой не е забранил на кръчмарите или другите по-необразовани герои да мислят, обаче поне аз искам поне малко реализъм в начина на изразяване и мислене на героите и повече индивидуалност от всеки от тях.

добре, явно мойте критерии са ниски и не съм напълно обективен- тва си ми е любимата поредица (нямаше да пиша тук, ако не беше така) @demandred: от тебе чакам името на кръчмаря, дето се вихри

Spoiler: show

като сме почнали с критиките и аз да си кажа болката- новият пролог е най-тъпия досега с изключение на дългоочакваната (всъщност поредна) поява на (поредните) измрели преди хилядолетия същества и (поредното) полуобяснение за jade-овете, дето идват

Ммм не бих казал, предният пролог беше доста по-заспал, както и примерно четвъртият, шестият... вторият...

RRSunknown wrote:това само ми доказва хипотезата че не е възможно да се направи многотомна фентъзи поредица с добро начало без автора да изтърве собствената си идея от един момент нататък.

Не е така всъщност, но със селекцията на Бард няма как да го разбереш. Между другото...

Забавен фактоид: Toll the Hounds в оригинал е с пет лева по-евтин от превода.

Lubimetz13 wrote:Не е така всъщност, но със селекцията на Бард няма как да го разбереш. Между другото...

Дай предложения по селекцията, няма проблем

Забавен фактоид: Toll the Hounds в оригинал е с пет лева по-евтин от превода.

А какво учудващо има тук?

МИ, ъм, факта, че бг-читателят е принуден да НЕ си купи книгата в превод, ако знае достатъчно добре английски?

Иначе предложения много, ама няма кой да ги слуша, както добре знаеш с тия твои женски орки

Interpreter wrote:Дай предложения по селекцията, няма проблем :)

Бих с удоволствие, но по някаква причина има една камара автори, от които българските издатели изглежда се страхуват, което ме навежда над мисълта, че те просто не се продават. Писатели като Пол Кърни (който има една книга, издадена от Прозорец, ако не се лъжа, голям пробив), Иън Маклауд, Грег Кийс (също една книга от Прозорец, колкото да ме зарибят в далечната праистория и да чакам пет години, за да си намеря поредицата в оригинал) и т.н. според мен пишат много стабилно в жанра, но не фигурират на българския пазар (изброих тези имена, защото наскоро съм чел техни книги, но във форума има хора с далеч по-обширни списъци с добри неиздавани на български автори, които може би трябва да отговорят вместо мен).

Обяснението, което си давам, е, че издателствата на фентъзи в България разчитат главно на 14-годишни самотници в черно, за да си правят оборота, а на Hammerfall в три през нощта най вървят Фийст и Едингс. Е, всички бяхме тъпи на тази възраст, но мащабите...

А какво учудващо има тук?

Изпреварвайки този мъчителен разговор, ще отбележа, че не казах нищо за учудване, а само за забавление.

Roland wrote:МИ, ъм, факта, че бг-читателят е принуден да НЕ си купи книгата в превод, ако знае достатъчно добре английски?

Роланд, мога само да съжаля въпросния читател заради тази принуда
Любимец, казал си го. Уви. Скромният ми опит като съветник в репертоарната политика сочи, че в повечето случаи качеството на текстовете (по моя субективна оценка, естествено) е обратно пропорционално на тиража. Но за това не са виновни издателствата, нали.
И все пак, една или друга битка може да е изгубена, но не и войната

Гледам голяма тема има за Малазана
Да ви питам нещо,защото мисля да я почна сега като свърша уцилище,на вас специално коя ви допада повече тя или колелото?И българският превод наистина ли е толкова зле помня някъде го пишеше тук,че не го бивал много много,чак толкова,че по добре да не се мъча?

Ако по една или друга причина не смяташ да я четеш на английски, българският превод си е достатъчно добър. Ако решиш, че поредицата не ти допада, вината няма да е в превода.