Кой какво чете, part IV

Razaelski · Post by **Razaelski** » Fri Dec 21, 2012 9:37 pm

Хиперион. Бахти скуката. Събират се некви миндили в некъв дървен кораб и оп, без никва реална причина почват да си разказват истории.

Dante · Post by **Dante** » Fri Dec 21, 2012 10:44 pm

Разиеле, човек, няма да ти казвам какво трябва да ядеш за горния си пост, че да не ме баннат.

Razaelski · Post by **Razaelski** » Fri Dec 21, 2012 10:53 pm

Dante wrote:Разиеле, човек, няма да ти казвам какво трябва да ядеш за горния си пост, че да не ме баннат.

Не е реално колко си първо сигнален просто

Trip · Post by **Trip** » Fri Dec 21, 2012 11:05 pm

А твоите провокации са като от детската градина. Просиш ли си наказанието, не разбирам, нещо със Сашето Драганов да не сте се обзаложили колко ще изтраеш? Щото не ти е добра прогнозата.

Post by **Roland** » Fri Dec 21, 2012 11:45 pm

Ей кат каза Сашо, тва момче кам аутна ли вече, или още чакаме?

Dante · Post by **Dante** » Sat Dec 22, 2012 3:20 am

Аре, аре, имаме си много по-големи дразнители у форума. Просто да не се прави на тъп...

Trip · Post by **Trip** » Sat Dec 22, 2012 10:31 am

Бе кво да ти кажа.

Dante · Post by **Dante** » Sun Dec 23, 2012 6:46 pm

На път съм да оставя Пердидо и то на последните 200-300 страници. Страстен фен съм на подобен тип фантастика и в началото бях много впечатлен, но книгата продължава да ме дразни с всяка изминала страница. Авторът явно си е наложил някаква фикс идея да натоварва читателя с все повече и повече информация и всякакви новости. По-жив свят и голямо въображение отдавна не бях виждал. Но по-безлична история и по-неубедителни герои - също. На всичкото отгоре ми върви страшно трудно.

Matrim · Post by **Matrim** » Sun Dec 23, 2012 9:55 pm

По-жив свят и голямо въображение отдавна не бях виждал. Но по-безлична история и по-неубедителни герои - също.

В "The Scar" героите са много по-интересни, така, че ако се престрашиш да пробваш пак Миевил ти препоръчвам да го сториш с тази книга.

Аз се мъча с най-новата книга на Бюджолд - "Сделката на капитан Ворпатрил". Отначало беше много интересна, към средата обаче заби в едни рандъм камеота на половината герои от поредицата. Лошковците са някакви неизвестни типчета, които е от ясно по-ясно, че нямат никакъв шанс да навредят на някой от важните герои. Дано да има подобрение по-нататък, не че е лоша книжката, но от Бюджолд очаквам повече.

Claymore · Post by **Claymore** » Sun Dec 23, 2012 10:09 pm

Бе и аз му се точа на Миевил, ма още нямам кураж да го чета на английски, въпреки че The City & The City и Embassytown звучат изключително яки. Ще се упражнявам с Вандърмиър май, след като изчета книгите които си поръчах за Коледа.

Razaelski · Post by **Razaelski** » Mon Dec 24, 2012 2:01 pm

Dante wrote:На път съм да оставя Пердидо и то на последните 200-300 страници. Страстен фен съм на подобен тип фантастика и в началото бях много впечатлен, но книгата продължава да ме дразни с всяка изминала страница. Авторът явно си е наложил някаква фикс идея да натоварва читателя с все повече и повече информация и всякакви новости. По-жив свят и голямо въображение отдавна не бях виждал. Но по-безлична история и по-неубедителни герои - също. На всичкото отгоре ми върви страшно трудно.

На това мисля, че му се викаше info dump. Но е фатално когато е в началото на книгата. Така че чети...

Random · Post by **Random** » Mon Dec 24, 2012 4:02 pm

Със сигурност не му се вика info dump обаче.

Данте, на Миевил това му е често използван похват - да те задуши с подробности за света; в Пердидо специално според мен е много умишлено използван, за да бъде превърнат самият град в, айде не герой, ама поне обект, около който се гради всичко. Като такава (бягаща от повечето клишета и болезнено реалистична в представянето на weird света) книгата се явява една от първите постигнали по-масова популярност във фентъзи жанровете, затова и се води нещо като флагман на new weird-a. Прав си, че не разчита много на история и герои, даже хич не разчита, но и това до някаква степен според мен е част от замисъла. Мат също добре те е насочил към The Scar - там сетингът е също толкова подробно развит, със същото въображение и отдаденост, но главната героиня е доста по-важна, а и историята като цяло.

Claymore · Post by **Claymore** » Mon Dec 24, 2012 4:07 pm

А има ли някоя по - лежерна и простичка за четене на Миевил? Нямам предвид буквално popcorn book, но да не изисква по - голямо езиково и читателско усилие, защото и аз бях така като я четох, при това на български. Струва ми се че Un Lun Dun е подходяща за целта. Или не?

Random · Post by **Random** » Mon Dec 24, 2012 5:16 pm

Un Lun Dun не съм я чел. King Rat е доста лека, не мисля, че разчита на особено сложен език; и като тематика е лека. Embassytown също бтв е доста по-олекотена откъм лексика и езикови конструкции, там се набляга повече на настроенията и сай-фай идеите. Railsea и тя е окейна в това отношение, но честно казано, ако ще се зарибява човек по Миевил, да се хвърля направо в дълбокото и каквото сабя покаже

Голяма част от кефът в Perdido/Тhe Scar, например, идва от множеството странни думи и изречения, и начина им на използане. Верно си е леко мъка, трябва да си речник от време на време дори да си с доста добър английски, но пък си струва усилието.

Demandred · Post by **Demandred** » Mon Dec 24, 2012 5:45 pm

Un Lun Dun така и не я дочетох, но определено беше много по-лека от другите му книги, и си оправдава Young Adult класификацията. Railsea от друга страна хич не ми се видя Young Adult като лексика, поне докъдето стигнах, което ми напомня, че трябва да я дочета някой хубав ден...

Кой какво чете, part IV

Who is online