Page 194 of 241
Posted: Wed Jan 30, 2013 5:50 pm
by Томек
"Краткият чуден живот на Оскар Уао" на Джуно Диас. Много добре написана и преведена. До средата съм и е истинско удоволствие четенето.
Единствената ми забележка е срещу описаната "нърдовщина" на главния герои като антипод на истинския живот. Затварянето в книгите/филмите/игрите и тн. не би трябвало да се възприема като противоположност, а като алтернатива на израстването на улицата. Отчуждеността, затлъстяването, очилата и неугледния външен вид са някои стандартни или поне общоприети придобивки на избралите този път, но това изобщо не е задължително. В книгата се пропуска цялата красота на полета на въображението, като се свежда единствено до "спасяване на девици" и бой с извънземни. Това е нелепо, когато се описва момче на 18 години, прекарало последните 9 в четене и гледане.
Posted: Fri Feb 01, 2013 1:08 pm
by cordelia
Играта на ангела на Сафон.
Послушах
Dante и изчаках да си взема изпита, преди да я започна след Сянката на вятъра. По-трудно ми върви, не знам защо. Липсва ми онази магичност от Сянката, с която бях свикнала. Давид Мартин ме дразни от време на време и ми е леко помпозен. Надявам се сега като напълно му се скапа живота да набере скорост.

Posted: Fri Feb 01, 2013 8:35 pm
by Dante
Е, не е на нивото на "Сянката на вятъра", но пак е много добра. Нататък набира скорост, споко. Само дето има някои неща в края, които адски много ме издразниха, ще ги видиш и ти.
А аз най-сетне изчетох "Шантарам". Пффф, такова зацикляне - НЕМА. Месец и 1 седмица, но те не бяха празници, то не е сесия. И не, че не ми харесваше и не е добро, но ми вървеше доста бавно.
Днес ще изгледам пак "Интервю с вампир" и ще започна "Вампирът Лестат". Водят я като най-добрата вампирска книга, след Дракула, пък да видим.
Posted: Thu Feb 07, 2013 12:26 am
by Random
Захванах
Quicksilver, първата част на Бароковия цикъл на Нийл Стивънсъм. Началото е страхотно, начинът на разказване си е типично завъртян в стила на автора, описанията са един път, историята обещава да е много интересна и пълна с исторически любопитности. Изобщо, много се хайпнах, най-вече защото
Cryptonomicon ми е една от любимите книги. Единственият минус е, че ще ми трябва сигурно една година, за да завърша трилогията

Posted: Thu Feb 07, 2013 1:29 am
by Dante
Вампирът Лестат ме кефи...ама не съвсем. Толкова много си личи, че писана от жена, че не е истина. Не съм хомофоб, но бива ли АБСОЛЮТНО ВСЕКИ ВАМПИР да иска да е*е:
а) други вампири от мъжки пол
б) майка си.................
Posted: Thu Feb 07, 2013 7:11 am
by Roland
Бива. Вампирите на Райс съвсем умишлено са над-полови и отвъд семейните връзки.
Posted: Thu Feb 07, 2013 9:12 am
by Dante
Защо?
п.п
Специално в Лестат са си такива и преди да станат вампири.
Posted: Thu Feb 07, 2013 9:44 am
by Aravala
Ан Райс си е чудесна не-типична жена авторка. Типичните жени авторки можеш да ги познаеш по чуводищното отплесване в нелогични романтични връзки и комплексирана главна героиня.

Posted: Thu Feb 07, 2013 10:08 am
by Томек
Типичните жени авторки можеш да ги познаеш по чуводищното отплесване в нелогични романтични връзки и комплексирана главна героиня.
Това са стереотипни глупости в стил "типичните жени шофьори".
Posted: Thu Feb 07, 2013 10:34 am
by Aravala
Всъщност Ан Райс, Урсула ле Гуин и Джоан Роулинг са ми много любими автори. Но статистически погледнато много голям процент от книгите писани от жени, на които съм попадала са точно гореописаното.
Posted: Thu Feb 07, 2013 12:18 pm
by Trip
На мен драмата с Райс ми е друга...
Posted: Thu Feb 07, 2013 12:35 pm
by portugal
Снощи приключих Cloud Atlas, изданието на Прозорец. Искам само да споделя, че отдавна не съм чел нещо толкова обсебващо и с такъв тотален кеф. Както казва Jen в ревюто си, може би Д Мичъл наистина е гениален. Нямам толкова богат читателски опит като Jen и ми е трудно да сравнявам текста с Олдъс Хъксли, Маргарет Атууд, Ръсел Хобан, Итало Калвино етц.
Но се сетих за Хиперион в един момент. Не че има нещо общо сюжетно, освен различните истории, които там са вкарани в обща сюжетна рамка, а тук в някаква сюрреалистична такава. По скоро в усещането за виртуозно писане и писателска ерудиция, което много рядко идва при мене, но в тия два случая го има – масивно и от началото до края.

Posted: Sat Feb 09, 2013 2:26 pm
by Xellos
Изгълтах The Lies of Locke Lamora за два дни с небивал ентусиазъм, определено си заслужава. btw люпопитно ми е как са превеле bondsmage в българското издание?
Posted: Sat Feb 09, 2013 3:11 pm
by Claymore
Вързомаг. Не звучи добре, но то малко преводи на термини звучат.
Posted: Sat Feb 09, 2013 6:43 pm
by Xellos
Мех, ще си подкарам нощес и Red Seas Under Red Skies на английски, някак по-добре ми звучат просто, не че лош превода или нещо.