ShadowDance

Jaar wrote:Мне, Xell, според мен любовта не можеш да я усетиш пълноценно, ако я няма болката.

абе и азис такива ги пее

Абе доколкото съм забелязал любовта кат се разкара тогава идва болката. Другото разбира се е моменти сладък мазохизъм. Болката /оная гадната/ идва накрая - от несподеленото, от големите очаквания и самозаблудата че другия е некъф ангел. А разстоянието и заетостта ускоряват нещата.
В смисъл болката те връща в реалността където ти е мястото. Кефи или не любовта е преходна макар да е илюзия. Организма просто не може да я поддържа вечно ако сичко му работи нормално. И той си иска своето

Xellos wrote:абе и азис такива ги пее

Е, нема що, мерси много.

Много ми хареса как разграничи сладкия мазохизъм на любовта и болката от загубата й.
Преходна е, да, освен ако не улегне по някакъв начин - едни чувства се превръщат в други, но ценностите в самата връзка се запазват донякъде.

Ми пее ги са, да зависи от мене нямаше
Е то партньорството е, айде да го наречем, трайното. Ма за да го има, любовта трябва да поотстъпи. То предполага съобразяване и разумни действия за да стане работата в дългосрочен план. В любовта няма планове

Хм, аз пак си мисля, че вървят заедно. Ясно, е че има някаква граници на болката, отвъд която нещо там вътре се къса, нали, и преставаш да чувстваш...
Но според мен принципно хората, които обичаш те нараняват най-лесно. Защото откъм тях си разградил онази стена, която те огражда към другите. Обаче ако наистина обичаш някого, лесно преодоляваш и забравяш болката, защото чувстото от хубавите моменти е по-силно.
Тц, май пълни и всепризнати клишета говоря, но все пак...

Ами тя любовта си е клише. Но никой няма нищо против него.

Мда, точно за партньорство говорех. То е да речем стъпка назад в любовта и две напред във взаимоотношенията с любимия човек.

Целият разговор ми напомни за един велик френски шансон на Joe Dassin - L'ete indien, в който се пееше така:


Знаеш ли, никога не съм бил по-щастлив, както през онази сутрин
Вървяхме по един плаж, който приличаше на този сега
Беше есен, топла есен
Един сезон, който съществува само в Северна Америка
Там го наричат циганско лято
Но то беше просто нашето
С дългата си рокля приличаше на картина на Мари Лоренсин
И си спомням, много добре си спомням
За онова, което ти казах онази сутрин
Преди една година, преди век, преди цяла вечност

Ще отидем там, където ти желаеш, когато ти пожелаеш
И ще се обичаме още, когато любовта е вече мъртва
Целият живот ще прилича на тази сутрин
С цветовете на циганското лято

Днес съм много далеч от онази есенна утрин
Но си представям, че съм там. Мисля за теб.
Къде си? Какво правиш? Дали все още съществувам за теб?
Наблюдавам тази вълна, която никога няма да достигне дюната
Виждаш ли, като нея аз се връщам назад
Подобно на нея лягам на пясъка
И си спомням, спомням си за приливите
За слънцето и щастието, които минаваха над морето
Преди цяла вечност, преди век, преди година

Elayne, това е прекрасно!

Jaar wrote:Ами тя любовта си е клише. Но никой няма нищо против него.

Мда, точно за партньорство говорех. То е да речем стъпка назад в любовта и две напред във взаимоотношенията с любимия човек.

анджък

ъъ нещо не ме разчувства като гол текст. може би като парче ше има ефект тва повече.

И се питам... де е.. де е Любофтаааа аахаа ааааа.

Ксели-сан, преводите не винаги са успешни с предаването на ритъма, точната емоция на точните моменти, още повече като са правени от лама като мен..., пък и това е песен , уверявам те, че на френски си звучи затрогващо.

Joe Dassin - L'été indien

Точно френският не ми звучи затрогващо. Особено, когато става дума за любовта.

Как къде е? У човека.

Elayne wrote:Ксели-сан, преводите не винаги са успешни с предаването на ритъма, точната емоция на точните моменти, още повече като са правени от лама като мен..., пък и това е песен , уверявам те, че на френски си звучи затрогващо.

Joe Dassin - L'été indien

Е тъй де, тва викам.


"тва за любофта беше цитат от песен пак бе ;р"
...но то човек като е в ''по-такова'' настроение може да слуша всичко стига да има с кой

Хм, аз със всичкия си акъл исках да започна точно такава връзка и ако не беше гадното стечение на обстоятелствата, може би щях... Сега просто се надявам на едно телефонно-мейл приятелство... което си е гадно, но какво да се прави...

Бе приятелство дет може да оцелее след 'Любов' дет е газила там, си е ценно.

Според мен подобен вид връзка може да издържи доста дълго време....моята стана на 4...години. Когато си с някого постоянно и достатъчно дълго време развиваш зависимост, която така те променя че понякога се чудиш ти ли си или не . От друга страна имам възможност да упражнявам с пълна сила вродената си женска проклетия
Мъжете имат странната склонност да се самоизмъчват зверски само защото обичат....или си мислят че обичат, понеже така им е по-удобно или пък....може да съм намерила THE ONE....кой знае.

Мила моя, според мен е точно последното... а и малко или много нещата при вас са решени.
Според мен идеята, че в един конкретен момент ще се сложи край на това положение и няма да чакаш седмици за да се видите, скрепява връзката. Сигурността има роля.
Но ако не се вижда перспективата на връзката .. е доста трудно. Даже невъзможно.