Page 3 of 6

Posted: Mon Aug 22, 2005 1:09 pm
by Morwen
Воланд, за какво ти е и чадър? Ще вземеш да го повредиш...:Р
Не, аз си мисля, че хората рядко, да не кажа никога не правят наистина опасни неща нарочно. Просто подценяват рисковете, надценяват себе си или нещо такова. И пак става по-скоро инцидент, нали...

Posted: Mon Aug 22, 2005 2:08 pm
by Elayne
Хех, както в моя случай, просто не ми стискаше. Оттогава си знам, че съм бъзла и не бих направила нещо, за което не съм ДОСТА сигурна, че няма риск.

Но пък скокът с бънджи и високоскоростните влакчета по атракционните паркове са задължителни!

Честит ми 800 пост :twisted: :twisted: :twisted:!

Posted: Mon Aug 22, 2005 2:24 pm
by Morwen
Честито:)
Това е било здрав разум, а не бъзливост, Елейн. Смелостта обикновено си има и цел, иначе е лудост.

Posted: Mon Aug 22, 2005 2:30 pm
by Marfa
Ми май, орязване края на кабел чиито друг край си е в контакта. Хуу че ножа с пластмасова дръжка та само острието получи две стопени дупки набързо.
Почти да сейм. Само че в моя случай използвах клещи... Както и да е де, получи се рядко красива високоволтова дъга, дупките по клещите могат да се видят и до ден днешен, а аз винаги изключвам нещата не само от контакта, ми направо пускам бушона. За секи случай:Р

Posted: Mon Aug 22, 2005 2:31 pm
by Elayne
Цел... или по-скоро оправдание винаги можеш да си намериш, това е най-лесното :roll:.

Еdit: По повод писанията за тока по-нагоре се присетих (не че има много общо :P) за паниката, която ме залива когато се налага да пържа нещо. То бива бива страх от горещо олио ама моето е пословично. Не мога нищо да изпържа без да съм си сложила скиорски ръкавици и очила и не седя на метър и половина от тигана, с дъъъълга бъркалка :oops: :oops: :oops:.

Posted: Tue Aug 23, 2005 5:25 pm
by Syber
Опасни неща дето съм правил - ами като малък съм се катерил по едни доста гадни и хлъзгави вълноломи по морето :P Както и няколко опита да си счупя врата с шейна :P Може би наскоро в Англия когато карах с голяма скорост по нанадолнището с колело по пътя къ Холт и на няколко пъти щях да си го отнеса от колите... Ама не успях, може би просто щото не ми пукаше 8-)
Иначе пак в Англия паднах от кола в движение с около 50-60 км в час, добре че бяхме на полето и че успях да падна първо на крака... За съжаление цайсите ми се строшиха на парчета :cry: Иначе не съм особенно рисков тип :roll:

Posted: Tue Aug 23, 2005 10:08 pm
by scion_of_storm
Elayne wrote:Цел... или по-скоро оправдание винаги можеш да си намериш, това е най-лесното :roll:.

Еdit: По повод писанията за тока по-нагоре се присетих (не че има много общо :P) за паниката, която ме залива когато се налага да пържа нещо. То бива бива страх от горещо олио ама моето е пословично. Не мога нищо да изпържа без да съм си сложила скиорски ръкавици и очила и не седя на метър и половина от тигана, с дъъъълга бъркалка :oops: :oops: :oops:.
ми то и аз съм така с бъркалката от време на време,ама без скиорските принадлежности :wink:

Posted: Sat Aug 27, 2005 8:31 pm
by Drizzt Do`Urden
Morwen wrote: Не, аз си мисля, че хората рядко, да не кажа никога не правят наистина опасни неща нарочно. Просто подценяват рисковете, надценяват себе си или нещо такова. И пак става по-скоро инцидент, нали...
е, не съвсем :)
някой ги правят нарочно точно щот са опасни. Явно им харесва да живеят на ръба :)

Posted: Sat Aug 27, 2005 10:23 pm
by Amos Trask
Най-опасното нещо? Ами на последния Панаир на книгата си изпуснах ключовете и се наведох спокойно да ги взема, забравяйки че РОЛАНД Е ЗАД МЕНЕ! :shock: :shock: :shock: Now that was a close one!

Posted: Sat Aug 27, 2005 10:34 pm
by Morwen
Амос, с риск да разбия някви илюзии, което въобще не бих искала, разбира се, водиш крайно безопасен живот, явно...
някой ги правят нарочно точно щот са опасни. Явно им харесва да живеят на ръба
О, на всички им харесва. Но само ако се смятат за добри въжеиграчи. Имам предвид, ако се мятат за по-големи от риска, един вид.

Posted: Sat Aug 27, 2005 10:40 pm
by Amos Trask
Не съди за другите по себе си. 8-)

Posted: Sun Aug 28, 2005 1:32 am
by Surfer
На Слънчев бряг има(ше) една катераческа стена, но хората които я държат ги нямаше и аз реших че мога да се изкатеря без обезопасителна техника.Стана страшно като вече бях най-горе и ръцете ми почнаха да треперят.
В залата дето тренирах гимнастика имаше батут, ама нашия не беше вкопан в земята и при една серия в последният момет се хванах за едни желяза иначе падах по глава в/у една миниятюрна греда.

Posted: Sun Aug 28, 2005 12:19 pm
by JaimeLannister
Amos Trask wrote:Най-опасното нещо? Ами на последния Панаир на книгата си изпуснах ключовете и се наведох спокойно да ги взема, забравяйки че РОЛАНД Е ЗАД МЕНЕ! :shock: :shock: :shock: Now that was a close one!
OMFG!
Boleshe li mnogo?

Posted: Sun Aug 28, 2005 2:03 pm
by Amos Trask
Не бе, нали казах, че се размина на косъм, ама като се сетя за случая още ме облива студена пот.

Опасността дебне! Дебне да поебне!

Posted: Sun Aug 28, 2005 4:45 pm
by Morwen
Амос, имам чувството, че прекаляваш с онези специализирани програми, които дават след полунощ... И що за тайтъл? :shock: