ShadowDance

Стигаме неизбежно до извода, че най-хубавият сезон е добрия климатик.

Да бе...
24???
20 ?
10 ?
Е, добре де, 10 може....
Ама ако няма един хубав студ, за какво, по дяволите, живеем тогава?

В прекрасните и екзотични тропици?:Р

Има твърде много комари, а и всякакви други отвратни гадинки . С много увещаване може и да се навия обаче .

Morwen wrote:В прекрасните и екзотични тропици?:Р

Да бе... Да ме ядат некви мутирали врабчета дето претендират, че са комари, да се потя като прасе и да ме пече слънце... Брр
Бе то не, че лятото е чак толкова лошо нещо, но е хубаво, че свършва и че има разнообразие...

най-хубавият сезон е този, в който мога да бъда сам - лятото.

Най-хубавият сезон си е точно есента, много ви се моля. Ако и през есента не можеш да се усамотиш, значи си Парис Хилтън...

Аз лично много обичам онзи момент в годината, когато мъглите за първи път плъзват между полите на планината, а боровете и елите, през цялото лято само спотаени сенки между избуялите слънчеви растения, изведнъж се разгръщат и сякаш добиват плътност и тежест, които са им липсвали през горещите дни. Стават по-осезаеми и дори по-големи, а усойният им жив цвят внезапно изпъква пред повяхващата охра на тревите и брезите, които на свой ред безшумно напускат сцената, подготвяйки я за внушителното пристигане на зимата. Харесвам този момент, в него ми се струва, че веселият и безметежен дух на лятото бавно се изпарява от земята, в която се вселява светлата и дълбока зима. Но още повече ми харесва есента по-късно, когато между добилите осезаемост борове и ели избухнат жълти, червени и дори лилави фойерверки. Все едно някаква златно-пурпурна река се излива от сивото небе, станало направо безкрайно с идването на октомври, и наводнява горите, покривайки скованите клони на дърветата със странните си течения. Тогава вече наистина се чувствам добре, седнал на някоя пейка с книга в ръка, докато вятърът шуми наоколо и носи шарени листа между хората.

Не се обиждайте, но направо не разбирам как може някой да не харесва есента... Марфа, разкажи им пак за златистите ритривъри, може да ги вразумиш някак си...

Те не поемат:( И цял ден ме убеждават, че ритривърите не живеят по дърветата:( Дай им на тях 40 градуса и топлинен удар и не ги търси - ей за т'ва живеят!

Moridin wrote:Виждай ги в ума си

С удоволствие - някъде из тропиците ще си ги представям съвсем живо, че даже може и да ме вдъхновят. Та, Морви, Бали или Карибите казваш, че ни беше дестинацията?

Любимецо, покърти ме с тази лирика! Почти ме накара да заобичам есента!

Елейн, вдъхновението още преди година ме споходи:

*****
Смълчани дървета във мъглата,
по ниските хълмове сенчести бдят.
Тихи стъпки бавно по земята
редят се, в миналото, в тишина кънтят.

В тясната уличка запалените фенери
светят с пламък студен в нощния мрак.
Сред старите къщи път не ще се намери,
из пустия град чужди се скитаме пак.


Въпреки че е много есенно, отразява точно състоянието ми от въпросните есенни мъгли...

Есента е много красиво и вълшебно време и след пролетта ми е втория любим сезон. Имам един любим момент и това е когато някоя сутрин изляза и за пръв път усетя, че мирише на есен - една особена хладна нотка във въздуха, аромат на треви, дъжд и мъх, който действа толкова освежаващо след месеците жега... Есенно време в гората е най-красиво, може да се ходи за гъби и други неща, а може и просто да се наслаждаваш на красивите гледки и да си представяш, че някъде сред чукарите няма как да не живеят тролове.
Обречеността на есенната красота те кара да усещаш по-ясно момента. Когато видя нещо красиво (представете си как в късния следобед слънцето огрява пожълтелите треви с онази мека златисто-оранжева светлина, сякаш залива всичко с мед), мисълта, че няма да е така вечно, ме кара да усещам този момент по-пълно и да го ценя още повече. А казват, че така трябва да се живее, да се усещат красивите мигове :)
Освен това свързвам есента с чаканата промяна. Лятото е хубаво, но е изтощително и все някога омръзва. Когато есенно време завали (след сухо лято, не в години като тази), си казвам - най-сетне :)
Есента ми носи хлад и спокойствие. Да, това е - спокойствие и самота, падащи листа, поетично настроение, здравословна меланхолия... И студът през есента не е онзи гадният зимен студ, от който не можеш да си подадеш носа навън без да замръзне, а е мек и почти гостоприемен хлад :) От друга страна, има го оживлението от започването на училище - въпреки че вече не уча, пак го усещам, размърдването на заспалия през лятото ум :Р Тъй че - твърдо "за" есента, локвите също могат да са прелрасни, а тъгата дори е здравословна понякога.

Моето оживление за изпита по анатомия е възпрепятствано отчасти от невъзможността да уча по бански край реката...

Есента по принцип си е готин сезон, ако и да предразполага (поне мен лично) към депресии, меланхолии и други душевни гадости:-))) Обаче любимият ми сезон винаги ще си остане зимата - за предпочитане студена и с големи преспи сняг, направо си откачам от кеф, най-щастлив съм си когато всичко е бяло, радвам се като малко лапе

Що за ненормално време. До преди 1 минута беше слънчево и топло, топла мека есен и изведнъж, просто така заваля порой, започна да гърми, даже се появи дъга!

Чувствам се почти като във вълшебна приказка с леприкони и феи .

Едит: Сега заваля град...

Ей при мен няма никакви такива неща, не е честно!

Искаш градушка?!