ShadowDance

Не ми излизай с моите аргументи, а ми дай конкретен пример Уди Алън използва комедията по сериозен начин, но като цяло не е НАЙ-дълбокият режисьор ЕВЪР, нали...

А, аз отдавна изтървах нишката на разговора и само давам акъл отстрани, don't mind me.

Elan Morin Tedronai wrote:

Morwen wrote:Елане, така не звучиш по-убедително, само малко по-крещящо...

не съм тръгнал да убеждавам никого в негативните си възгледи спрямо нещата, които не харесвам. дали ще бъдете "убедени", аз това не знам.

Чавдаре, идеята на писането в повечето форуми, не е да се "изцвъкаш" в даден топик, а да се получи някакъв диалог...

Ако нямаш намерение да водиш диалог, що си губиш времето?

яяя долу ръцете от пътеводителя, за да не се изроди темата в скубене на коси :Р

колкото до "разсейването" - то също е личностна характеристика. някои се разсейват от едно, други от друго, трети правят гениални открития докато са разсеяни : )
всъщност по тоя въпрос не виждам каква дискусия може да има, освен ако роланд не даде глобално неоспоримо определение за мисловните процеси и ступорирането им в условия на разсеяност. в общия случай ще си докара поне нобелова награда за, хм, билогия (върви с едномилионна премия, май! ^^)

а примери за сериозни забавни неща бол - като почнем от волтер, та до пратчет.

Мдам, и аз бих посочила като пример "Малки богове" на Пратчет или "Животът е прекрсен" на Бенини...

Ъъ, последното, което "Животът е прекрасен" е, е забавен А "Малки богове" е горе долу само забавна, повечето размисли вътре я правят просто гениално композирана, но сами по себе си не са нещо кой знае какво, още по-малко пък ново

Е, прощавай, ама ти в зависимост от спора винаги излизаш с точно противоположни нюанси за едно и също нещо В някакъв друг разговор Малки Богове ще я превъзнасяш до небето, ама сега в забавни вс сериозни понеже е болна тема, става "не чак толкова нещо особено". Както и навремето с Герой беше, че "голата красота сама по себе си не била нещо чак толкова дълбоко и филмът само с визуалност оставал", после в друг контекст стана "завладяващ и изтъкан от майсторски вложени в красотата идеи" (свободно цитирам).

Сега ясно е, че всичко е въпрос на сравнения и релативизъм, ама все пак това ми се струва донейде повече софистика, отколкото доводи

Герой ми трябваше второ гледане, за да го оценя. Мнението ми за "голата красота" си е непроменено, просто после открих и някои други неща във филма. За мен пак не е кой знае какъв шедьовър, но е красив не само визуално и това ми стига, за да го харесвам. И айде не ми казвай как ЩЕ превъзнасям Малки Богове. Книгата си има неоспорими качества, но си е все пак развлекателна литература, не Дълбоко Философско Четиво. Не, че няма над какво да помисли човек, но все пак пътьом...

И мен не ми е болна тема забавно/сериозно противопоставянето. Факт е, че най-великите философски, естетически и прочее произведения на изкуството, които съм гледал/чел, са били сериозни. Просто по-дълбокото гмуркане в човешката душевност и психика рядко е забавно. И ако средствата са забавни, това влиза в контраст с целта, отклонява те от нея.

Което е чисто теоретизиране, доколкото спорът тръгна от разказите, никой от които не е особено дълбок ИМО, така че не виждам кой знае какво значение да има дали ще са забавни, или сериозни..

Което е чисто теоретизиране, доколкото спорът тръгна от разказите, никой от които не е особено дълбок ИМО, така че не виждам кой знае какво значение да има дали ще са забавни, или сериозни.

Не съм съгласна с подобно генерално изказване по отношение на всички разкази накуп. Вероятно повечето от тях наистина са написани само с цел развлечение, но има няколко, които с променлив успех се опитват да прокарат някаква основна идея. Така че намирам поставянето под общ знаменател за крайно неуместно.
Засега няма да давам конкретни примери и ще изчакам решението на журито.

Значи. Ако има идея. Ще бъде оценена. Ако има хумор. Ще бъде оценен. Ако има и двете, ще бъдат оценени и двете.
Да, смятам, че една концептуална идея е по-важна от свежарски хумор принципно, но просто зависи от степента на идейност и степента на хумористичност.

Roland of Gilead wrote:Което е чисто теоретизиране, доколкото спорът тръгна от разказите, никой от които не е особено дълбок ИМО

При четенето и оценяването на разказите, никога не допускам да ми се изплъзва от ума, че конкурса е за фентъзи-разказ ерго няма начин да търсим в тях дълбочина и някакви философии за смисъла на живота, вселената и всичко останало. Не знам и на кого му хрумна да прави разделение на "сериозни" и "забавни". За мен 1 разказ или е хубав или не е, това ми е най-важния критерий.

Всъщност конкурсът е и за фантастични разкази, а при тях спокойно могат да се търсят гореспоменатите, но че разказите не трябва да се делят на сериозни забавни е ясно...

И аз, подобно на повечето от вече оспамилите тая тема, смятам, че разказите не бива да се делят на хумористични и сериозни - прични бол. На първо място, самото предложение за подобна класификация показва не особено дълбоко познаване на литературата като цяло. Множество творби са останали в световната книжнина не с размазващи лафове или с мозъкоиздълбаващи концепции, а просто защото са интересни, проникновени и добре написани. Всъщност, по-голямата част от световната книжнина може да бъде характеризирана с гореизказаното, за да бъдем точни. Къде точно бихме сложили такива разкази - при смешните или при тежките? Фактът, че повечето от четящите фантастика насочват патетичните си напъни или към въодушевеното преоткриване на топлата вода, или към плоското гъбаркане с "Колелото на времето", не означава, че случайно долетели по-нормални произведения трябва да бъдат... ами, пренебрегвани и нарочвани за едно или друго, понеже "само тия категории имаме". Но всичко това го казвам просто за кеф от полемиката, иначе добре разбирам, че този аргумент лесно може да бъде опроверган.

Втората и по-сериозна причина да съм против подобна идея вече беше изложена неколкократно из предишните три страници с пламенно помпане на пост-каунтове. А именно - добрият разказ няма жанр, той е просто добър. Това е критерият, останалото е безсмислено - възможно е един лековат разказ да е много по-добър от един по-дълбокомислен, както и обратното. Въпреки че всичко това е въпрос на личен вкус, в повечето случай хората от литературните комисии на конкурсите избират сравнително единодушно, ако някой от участниците е предложил нещо наистина качествено. С други думи, независимо от различаващите се жанрови характеристики, всички разкази с изравнен обем и степен на развитие могат да бъдат оценявани едни срещу други, съпоставяни и класирани. А след като две неща могат да бъдат сравнявани по един показател(в случая - качество), то няма нужда да ги разделяме в различни категории, поне що се отнася до този показател. Там те са наравно.

Има и много други причини да не се правят подобни простотии като разделяне на участниците в конкурсите, ама аз спирам дотук. Наистина не знам защо пиша такива вглъбени разсъждения по теми, които не вълнуват почти никого, но поне бавно напредвам към титлата Infernal Spawn of Evil, хе-хе-хе :Р

ама ти сериозно ли? ;р

Аз никога не се шегувам...