ShadowDance

Въпрос на лични предпочитания явно - за мен ”Гробищен свят” е много по-напред от ”Всичко живо е трева”.

От Саймък специално, винаги ми е било много приятно да препрочитам "Резерватът на таласъмите", най-вече заради доброто чувство за хумор (ех, добрата стара Октомврийска бира, да не говорим за царевичното уиски ). Иначе безспорно "Градът" е от най-сериозните му неща, макар че има доста други романи, които заслужават споменаване, на първа мисъл ми идва "Магистрала на вечността" (Highway to Eternity), с която една небезизвестна българска поредица за фантастика започна ...

Въпросната Магистрала знам че съм я чел два пъти ама не мога да се сетя даже най-бегло за какво ставаше въпрос.

Странна работа, и аз имам едно такова приятно чувство като се сетя за Саймък, пък не помня в подробности сюжети от негови книги.

Все пак помня достатъчно, за да кажа, че "Резерватът на таласъмите" (като атмосфера) и "Градът" (като идея) са ми сред любимите книги от него.

Този човек е от авторите фантасти, за които казвам, че "пишат със сърцето си" (тук бих сложил и Джон Уиндъм, особено "Какавидите" и "Чоки").
За сравнение - "пише с главата си" казвам за автор като Айзък Азимов. Чудесни идеи, много логично и стройно представени, ама сухо и студено, все едно ги е писал някой от любимите му позитронни роботи .

Това е малко като продължение на снощния разговор. Преди малко си изрових Резервата от библиотеката и само да си дочета Суперкомандос-а ще си я препрочета с кеф.

Саймък е един от малкото фантасти, които понасям. Просто фантастиката не е за мен^^
Намирам, че той прибавя и нещо като...фентъзи в книгите си. Знам ли, някакъв привкус на митология + някакво далееечно минало на хората, което завинаги си остава у тях.
Сега съм си намерила доста негови неща, които още не съм чела /само като заглавия ги открих, тръгвам на поход из библиотеки, букенисти и книжраници^^/.
Досега любими са ми 'Всичко Живо е Трева', 'Планетата на Шекспир', 'Времето е Най-Простото Нещо' и всъщност всички, които съм чела^^
Първо прочетох 'Градът' и тъй като това май ми беше първата фантастика ми беше малко трудно, а и книгата си е големичка.
Но си струваше

С риск да се повторя от по-горе, потърси си първо Резервата на таласъмите. Мисля че ще ти допадне много.

Ами...Аз съм го чела три пъти

Не си го споменала по-горе.

Иначе Саймък има и няколко фентъзита, издавани на български. Не че са нещо особено де, но са приятни (общо взето на нивото на фантастиката му са). Едното се казваше "Братството на талисмана" а за другото ще трябва да проверя вкъщи.

Точно Братството издирвам под дърво и камък.
Колкото до резервата - реших, че се подразбира, че е четено, щом съм фенка
Както и да е, и тая книга е велика. накрая сцената в музея беше брутално смешна

А "Магистралата на вечността"? В моята лична класация е на първо място.

Точно това търсих днес и не го намерих!
Но се натоварих с три книги - "Котешко Лице","Проектът" и "Царството на Злото"
Първата я преполових за по-малко от 2 часа

Отново и отново също беше добра книжка... но и на мен ми се губят подробности...

"Резерватът на таласъмите" и "Всичко живо е трева" - много ми допаднаха, четох ги доста отдавна и бих ги препрочела... Братството не я довърших. Нещо не е моя тип книга.

Всъщност "Братството на талисмана" просто е доста слаба книга...
Навремето бях луд фен на Саймък и четях всичко до което се докопам. Спомням си дори нещо наречено "Върколак", само да не бъркам името, което беше толкова клиширано, че сега едва ли бих го изтърпял, ако не ме лъжат спомените разбира се. Трябва да се разровя из книгите си и да я намеря тази за да си припомня какво точно беше.
От друга страна може би по времето, когато е била писана далеч не е била толкова клиширана...