Траксас и идиотските презумпции

[shayhiri]

Значи ми го препоръчваш, Рол? Добре, ще го имам предвид.

За ирония, сатира и прочие си чувал, вярвам?

Пародия, като Пратчет? И за миг не го видях в този план. Сигурно иронията е била много тънка. А може и аз да не разбирам от пародия. Сатирата пък, като изобличаване на несъвършенствата в реалния ни свят, съвсем ми е убягнала.

Както и да е, смятам да се самозатапя с факта, че първият Траксас е тафнал World Fantasy Award-а, сгазвайки конкуренцията в лицето на някой си Бийгъл и първия Малазан. Вярвам, че това е справедлива оценка и че авторът, момент да проверя... Мартин Скот... е по-велик и от автора на "Последният еднорог", и от самия св. Ериксън. Къде съм тръгнал да се оплаквам и аз!

http://www.worldfantasy.org/awards/2000.html

Сега доволни ли сте?

[Кикаха]

Вие пък взехте,че изкарахте Траксаса по-зле от...някоя-си-много-скапана-книга (не ми хрумват нещо).На мен лично ми хареса.Има ирония има хумор,главният герой радва.Какво друго му трябва на човек?

[Yan]

Що се правиш на идиот? Или не се правиш?

Наградата се дава за конкретна книга. Чел ли си Тамзин на Бийгъл? Нека да позная, не си. Е, аз пък съм и е на светлинни години от качествата на Еднорога. Жалко, но факт.

Това, че не си видял пародията и "изобличаването на несъвършенствата на реалния ни свят" показва само как четеш, ако въобще четеш книгите. Отгоре-отгоре и по диагоналната система...

[Matrim]

Не виждам някой тук да е изкарал Скот по-велик от Ериксън, а и не е това въпроса.

Пародия, като Пратчет? И за миг не го видях в този план. Сигурно иронията е била много тънка. А може и аз да не разбирам от пародия.

Май сам си си отговорил на въпроса в последното изречение.

Това, че не си видял пародията и "изобличаването на несъвършенствата на реалния ни свят" показва само как четеш, ако въобще четеш книгите. Отгоре-отгоре и по диагоналната система...

Може да е бил твърде зает да си води бележки на тема заемките в Траксас, та е забравил да види очевадното.

[shayhiri]

Не помня в Траксас да е имало заемки. Ако са били заемки, кое тогава бяха не-заемките?

Ян, както казахте, проблемът е точно в бедната ми фентъзи култура. И аз като Кикаха не мога да се сетя за по-скапано фентъзи от Траксас - не защото няма, а защото просто не съм чел такова. (Въпреки че първото Колело и Магьосникът на Фийст също са ужасни, според мен.) Докато ти явно си прочел такова количество боклуци, разгръщайки културата си, че сравнен с тях Траксас направо блести. (В смисъл, че като се чете наред, покрай стойностните неща се намъкват и не толкова стойностни.)

Всичко е субективно, както виждате. Какво съм виновен, че на фона на фентъзито, което аз съм чел (Толкин, Пратчет, Зелазни, Мартин, Кай, Хоб, Харисън, Лейбър, Бийгъл, Гемел, Пулман, Линч, ЛеГуин, Хюгарт и т.н.) Траксас се очертава в предимно отрицателна светлина?

Добре, виновен съм. Бедна... кажгоде.

Сериозно, хора, не мога да споря с критиците връчили наградата. А с вас спорихме достатъчно.

[Roland]

Магьосникът на Фийст и първото Колело са две от най-яките фентъзита, които съм чел, бтв...

[Matrim]

Ян, както казахте, проблемът е точно в бедната ми фентъзи култура.

Съвсем не е в това проблема, ако щеш харесвай Траксас, но ако ще плюеш или хвалиш нещо придържай се към фактите или поне към обосновани мнения, а не към смехории като "в Траксас няма елементи на пародия", "Мартин е най-оригиналния фентъзи автор, защото създал цял поджанр", "еди-кой си е драскач, знам го без да съм го чел, защото един глас в главата ми го каза". Защото ако ще и още по-красив списък с прочетено фентъзи да извадиш пак никой няма да те вземе насериозно ако си личи, че си го чел като дявола евангелието.

П.С. Чакам да ме светнеш какво е чак толкова оригиналното на Кай или Хоб, че тях не си ги изключил от свещения си списък.

[shayhiri]

Веднага. Хоб си има специфичен одухотворен стил и неподражаем главен герой. А и, най-малкото, не са й необходими драконо-магии и орко-елфи-джуджета, за да пише фентъзи.

За Кай сериозно ли питаш? Кай прави точно каквото трябва. Пише фентъзи без да пише фентъзи. Красотата и фентъзи усещането ги има с кофи, но клишетата ги няма. Истински човешки истории без изразните средства на Уоркрафт.

И никого не съм изключвал от списъка. Просто само това съм чел. (+ по 1 том от Джордан, Фийст и Роулинг, за да мога с чисто сърце да ги плюя, а след това спрях и по толкова аванс да давам на боклуците - в моите очи.)

[Demandred]

Е как ще ги няма клишетата при Кай? Примерно във Фионавар е заимствал страшно много от Властелина - имаме ги и елфите(с друго име), и джуджетата, а и сюжетът (особено развръзката) е подобен. И другите му книги не блестят с оригиналност. Страхотен писател е, но по собствените ти критерии за задължителна иновативност не е истински писател, а занаятчия.

[Yan]

Ян, както казахте, проблемът е точно в бедната ми фентъзи култура. И аз като Кикаха не мога да се сетя за по-скапано фентъзи от Траксас - не защото няма, а защото просто не съм чел такова. (Въпреки че първото Колело и Магьосникът на Фийст също са ужасни, според мен.) Докато ти явно си прочел такова количество боклуци, разгръщайки културата си, че сравнен с тях Траксас направо блести. (В смисъл, че като се чете наред, покрай стойностните неща се намъкват и не толкова стойностни.)

Всичко е субективно, както виждате. Какво съм виновен, че на фона на фентъзито, което аз съм чел (Толкин, Пратчет, Зелазни, Мартин, Кай, Хоб, Харисън, Лейбър, Бийгъл, Гемел, Пулман, Линч, ЛеГуин, Хюгарт и т.н.) Траксас се очертава в предимно отрицателна светлина?

Добре, виновен съм. Бедна... кажгоде.

Бедната култура в случая идва не от количеството прочетени книги, а от начина, по който ги четеш. Аз например не чета книгите, за да мога да ги оплюя
И определено не говоря за неща, които не съм чел. Нито пък слагам етикети на базата на написаното в Амазон, както ти правиш.
За едно обаче си прав, спорихме достатъчно. Просто и да говориш на стената, няма как да очакваш разумна ответна реакция...

П.С. Само за протокола и орките и елфите, та и липсата им, са просто средство. Когато имаш какво да кажеш присъствието или отсъствието им НЯМА значение. Напрегни се малко и се опитай да го разбереш.

[shayhiri]

Фионавар е толкова очеваден пример, че реших, че няма нужда да ви предупреждавам в аванс да не ме контрирате с него. Това му е първата книга. И аз съм писал "Принцът на Алкирия" като бях на 16. Не че съдържа кой знае колко клишета, де, но все пак.

"Занаятчията" пак е добър писател, разбира се - но такъв, който се затваря и усъвършенства в рамките на твърд жанр. Не знам Кай да е писал детективски или любовни романи. Ако смятам, че някой не е добър писател, го наричам, както сте забелязали, писач.

Ян, разбирам това за орките и елфите, но - ще призная - трудно. Ясно, че са средства. Въпросът е, като имам да кажа нещо, какво пречи да си подбера и средствата, така че да го кажа най-добре? Кой писател с всичкия си доброволно се вкарва в смъртоносни клишета? Не и аз.

Иначе, както и при филмите, съм свободен да използвам опита, интелекта и интуицията си, както и побрана странична информация, за да отсявам това което няма да ми хареса в аванс. Етикетите са си за лично ползване.

Някога да съм коментирал Едингс, например (тоя, дето без малко да се самозапали)? Знам колко е зле и без да съм го чел - най-малкото вие сте го казвали - но не съм и помислял да го обсъждам. Траксас просто събуди лоши спомени, затова ги споделих.

P.S.: Майко, сега се сетих, че и на Брукс и на Гудкайнд съм чел първите книги. Ужас! Вярно, че спирам при първа възможност, ама пак си е мъка.

Добре, че при Станек ми се размина само с литературното четене на Трип! Ето я ползата от списанията за художествена критика!

[Matrim]

Ами то и "Ерагон" му е първата книга на Паолини, дай да не го плюем тогава, а? Работата е там, че както вече казах, спокойно можем да определим книгите на Кай като исторически романи маскирани на фентъзи. В което лошо няма, според мен, но идва проблемът, че според теб това може, а криминале маскирано на фентъзи не може. Защо, питам пак аз, защото миналия път май не ми отговори смислено.

Ясно, че са средства. Въпросът е, като имам да кажа нещо, какво пречи да си подбера и средствата, така че да го кажа най-добре? Кой писател с всичкия си доброволно се вкарва в смъртоносни клишета?

Пратчет има съвсем класически джуджета, тролове, върколаци и т.н. Да си забелязал да има някакви проблеми при него с тези "смъртоносни клишета"? Мартин има някви лоши зомбита нападащи Вала - е това ако не е клише здраве му кажи. И дракони има даже гада - пълен hack ми се вижда. Ле Гуин и тя има дракони - некадърничка пълна. Ditto for Hobb. Схващаш ли накъде бия? Всеки писател си е решил какви средства да използва, самите средства като такива едва ли са особено мерило за талант, важното е доколко пасват в цялостната картина. Примерно Миевил е дотолкова оригинален, че понякога прекалява и се увлича в детайлно описване на фантасмагориите си, за сметка на сюжета.

[Yan]

И аз съм писал "Принцът на Алкирия" като бях на 16. Не че съдържа кой знае колко клишета, де, но все пак.

Само абсолютно всички възможни за жанра в който е. Не ставай смешен, моля те.

Ян, разбирам това за орките и елфите, но - ще призная - трудно. Ясно, че са средства. Въпросът е, като имам да кажа нещо, какво пречи да си подбера и средствата, така че да го кажа най-добре? Кой писател с всичкия си доброволно се вкарва в смъртоносни клишета? Не и аз.

Поправи ме ако греша, но за момента нямаш издадена книга (извън игрите) т.е. примерът е неуместен.

Но пък с нетърпение чакам книгата най-сетне да излезе. (Това съвсем искрено го казвам.) Може пък и да подкрепи твърдението ти, но някои твои изказвания ме карат лееекичко да се притеснявам.

[shayhiri]

Мат, вече отговарям само за яснота и от уважение, не за да защитавам позициите си.

Така или иначе ги сближихме достатъчно. Самият аз определям нещата на Кай и Мартин като "исторически романи маскирани като фентъзи", защото са точно това. И се дразня на двете луни в "Лъвовете" и на драконите и немъртвите в Песента, но няма как. Явно е трябвало поне малко да се попродадат. Но са маскирани съвсем лекичко. Докато Траксас направо е копи-пейстнат в неадекватен сетинг. Освен това историческите романи нямат жанрови ограничения и са много близки до фентъзито (Кай е чудесен пример). А детективските са крайна форма на тесен жанр - и са безкрайно далеч. Съжалявам, но за мен подобна смесица не е еклектика, а оксиморон. Като любимите ми елфи и нинджи в "Пътя на тигъра".

А ако трябва да отговарям на останалото, ще съм принуден да спелвам очевидни истини като: Пратчет е пародия, драконите на Гуин са й бащиния един вид, Миевил наистина прекалява, а ако Паолини внезапно превключи на "Кай режим", ще направя пътека до Щатите, за да му се извиня лично.

[Matrim]

Най-накрая някакъв напредък в този спор.
Но жанровите ти предразсъдъци все още ми се виждат твърде тесногръди - "Глинени Крака" на Пратчет има не по-малко елементи на криминален роман от Траксас, чудя се дали и тази книга ненавиждаш? А очевидните истини някак не са това, за което те питах. Искам да ми разясниш с думи прости защо си толкова педантичен на тема оригиналност за един автори, а не си за други. Дали не е заради личните ти предпочитания, а не поради някакви обективни фактори, както се опитваш да изкараш нещата?