ShadowDance

...и въпреки всичко Дон Чийдъл в "Хотел Руанда" не може да стъпи на 1/6 от нокътя на малкия пръст на Форест Уитакър. А тук си говорим за актьори в главни роли и не сраняваме целите филми - аз поне де;).

Алекс, ако правилно съм те разбрал Амин от филма не ти е бил достатъчно брутален:

Spoiler: show

Човекът заповяда да СМЕНЯТ местата на краката и ръцете на жена му по дяволите и после каза нещо от сорта на "Трябваше да го направя" с побъркания глас...

Съгласен. Имах предвид по-скоро, че показаха много малко от бруталната му страна, за сметка на "веселата". Уитакър няма в какво да го обвиня, размазва. Само съжалих, че филмът, чрез който взе Оскар за главна мъжка, не е по-впечатляващ и въздействащ.

Този тип филми за мен са почти и единствено правени (:)), за да демоснтрират "величието" на даден актьор и като филми са нищо особено, ако извадиш въпросния от уравнението. Пресен пример беше Капоти.

Иначе за веселата и лошата страна на Амин - сценарият беше класическо холивудско клише - дайте да покажем колко му е хубаво и забавно на главния герой и после да го СМАЧКАМЕ от гадории и разочарования от един момент натам, за да има контраст...

Шейхири, за този филм просто няма как да си замълча и подмина типичните ти генерализации! Затова само да ти кажа - не бутай всички в общият сак! Не съм никак съгласна с твоето мнение относно филма. И с туй на Муад-Диб не съвпадам съвсем (но много по-малко от с теб).
Че ти не виждаш и не чувстваш болезнената жестокост на този Амин Дада не значи че я няма. За мен точно противопоставянето на постоянното празнично настроение на Дада с постъпките и лудостта му много ми подействаха!! Помня истинският Амин Дада (по онова време майка ми вече ми разрешаваше да чета Пари Мач дори), така че недей да почваш и ти с жълтите сензационни кометари от рода дали бил човекоядец и дрън дрън та пляс!!! Бъркаш Бокаса Първи и Амин Дада!!
Относно вмъкването на нереален персонаж в исторически факти, мисля аз че не е първият път когато в киното се ползва такъв похват за да се преразкажат реални събития! Но може да греша; не искам да се мешам на специалистите-разбирачи!! И никак не почувствах главният герой като добър, напротив. Припомни ми колко лесно е човек мечтател и идеалист, да се претърколи по наклонена плоскост и да стане съмишленик на голям престъпник!!
А относно Уитакер, хич няма да оспорвам факта че можеби този филм е от тези които казва Муад-Диб -

Този тип филми за мен са почти и единствено правени (), за да демоснтрират "величието" на даден актьор

Може би е така. Факта е че все пак успя да ме накара да намразя (отново) човек с психическа болест, държал се със себеподобните като гаден звяр! Припомни ми го!

Тааа, още един път - стига ни бута всички на една или друга страна с обобщителните си мнения!! Благодаря!

Гледах Проклятието на златното цвете и очаквано останах много доволен. Прекрасна визия, която ме омагьоса още от първите секунди, (цветовете не са прекалено шарени и ярки, защото всичко в филма е замислено да е over the top и в този смисъл пасват перфектно на останалото), чудесна актьорска игра от Гонг Ли и Чоу Юн Фат, хубави и мащабни екшън сцени. Дори и историята бива, макар да си е доста клиширана.

Demandred wrote:защото всичко в филма е замислено да е over the top

едва вторият човек, дето забелязва, че филмът не се взима много насериозно. аферим, бабо, машалах.

Хм, тук ма-алко се разтеглят понятията. Трагедия, която не се взима насериозно, вече дори сапунка не е, а пародия. Няма такъв звяр - хем едното, хем другото - така че си избери едно от двете, Scourge. Друг е въпросът, че сюжетът си беше адска сапунка поначало, но това съвсем не означава, че е било нарочно. Дем всъщност каза, че е оувър дъ топ и с това вече съм напълно съгласен. Ако си имал това предвид, бива.

Радвам се, че ти е харесал, Дем - знаеш, че на мен ми трябваха три гледания в рамките на седмица, за да му се наситя. Но предполагам и вече си наясно, защо толкова ме беше издразнил отначало. Образът на Императрицата не е от най-симпатичните на първо гледане.

bender: comedy is a dead art form. now tragedy - that's funny!

ако искаш да кажеш, че не може да има трагедии, дето да не се взимат съвсем насериозно без да са пародия, ми не, не съм съгласен.

Ми получава се оксиморон, най-малкото. Това, за което говориш ти - макар че още не си дал никакъв пример - вече няма да е трагедия. Сапунка, оперета, водевил, трагикомедия - но не и трагедия.

А Цветето си е трагедия, макар и пресилена - а съм и сигурен, че на жълтурите хич даже не им стои пресилено. Културни различия.

очевидно нищо не разбираш от жълтури
по-принцип последните филми на имоу се оценяват доста по-високо на запад, отколкото в мейнленда и хонконг. а бтв, там се смеят доста повече на неща, в които тук се търси скрит смисъл и символика.

пък семантичните анализи и номиналистиката ще ги пропусна.