ShadowDance

Хубавото фентъзи е когато... когато авторът в прав текст ти каже: "The black dot was looming white in the nearby distance..." Или "There was a blur, like a misty fog..." Или пък героят му бодро галопира с жребеца, след което спира и слиза от кобилата.
Срещал съм подобни неща, честна дума.

Morwen wrote:Какъв ти е примерът? Имаме някакъв магически предмет примерно, викаш, и в цялата книга се говори за него, ма никой не прави нищо с него? Ако има магия в така наречения сетинг (като "магия" ползвам много общо, може да е какво ли не), тя все някъде трябва да повлияе на действието, иначе имаме негръмнала пушка в пиеса, нали.

Ми в Ал Расан на Кай например няма нищо свръхестествено - дори в сетинга. Но се води фентъзи, защото глупакът вместо да си донаправи проучването и да си напише официален исторически роман, просто сменя (донякъде) имената на оригиналните герои, места, култури и т.н. Или пък е решил, че така ще продава повече.

Представи си разказ за Конан без магия (има си и такива) - чиста сеч. Има и колкото искаш романи на същия принцип. А Мартин, например, щеше да е много по-интересен без насила привнесените дракончета и зомбита.

Morwen wrote:Има мъже, които четат розови романи, да. Може да са малко, но съм виждала.

Стига бе!

Morwen wrote:Хм, както можеш да опишеш нещата от женска гледна точка, така можеш и от мъжка, друг е въпросът, че мъжете може и да не са толкова благодатна аудитория.

Въпросът е, че всичко, което не е от изрично женска (или детска) гледна точка (розовите романи) си е от мъжка. Логично, нали?

Преводачо, тук обсъждаме по-скоро наративната структура. Дали не можеш да дадеш аналогични примери и по тая линия?

Ясно е, че мъжете четат повече книги, интересуват се от повече неща и далеч по-смислени, а също са по-умни, по-сръчни и по-готини принципно, но това няма връзка

(е ся си го изпросих )

Мисълта ми е, че жените могат спокойно да са в армията и политиката и пак да са им скучни политтрилърите. Военните екшъни и на мен са ми скучни до болка, та ги разбирам

За Кай не се излагай - приказността е точно каквото прави от тоя роман такова страхотно преживяване, ако беше просто исторически, нямаше да е същото. Тъй че по-леко с квалификациите.

Е то тва е поредното, на което е чел само анотацията отзад, споко

shayhiri wrote:

Morwen wrote:Има мъже, които четат розови романи, да. Може да са малко, но съм виждала.

Стига бе!

Morwen wrote:Хм, както можеш да опишеш нещата от женска гледна точка, така можеш и от мъжка, друг е въпросът, че мъжете може и да не са толкова благодатна аудитория.

Въпросът е, че всичко, което не е от изрично женска (или детска) гледна точка (розовите романи) си е от мъжка. Логично, нали?

Абе не че нещо, ама... ти... т'ва... сериозно ли?! Или просто от време на време пускаш по нещо, което дори не го мислиш, ама да има нещо, да поддържа там разговор, пък било то и подклаждане на безсмислени и идиотски спорове?! Щото за такива неща из online дискусиите си има имена и термини...

Да, разбира се, че има - не много, но има - мъже, които четат розови романи и гледат филми за Бриджит Джоунс и така нататък. Да, има и жени, с които можеш да прекараш часове в задълбочени обсъждания на разликите в представянето на техническите детайли на живота и работата на подводничарите (а и на самите подводници) при Том Кланси, Клайв Къслър и Марк Джоузеф - да, ясно е, че и при тримата не е съвсем професионално, но това е съвсем друга тема

А колкото до това с "всичко, което не е изрично женска гледна точка, е мъжка" - да, сложил си някаква там усмивчица и подмигване и какво ли не, ама... мдам... *дано* наистина не го мислиш точно по този начин... ама и с изказването ти за сексизма преди два-три поста започва точно така да изглежда... и почваш много да ме шашкаш!

Moridin wrote:За Кай не се излагай - приказността е точно каквото прави от тоя роман такова страхотно преживяване, ако беше просто исторически, нямаше да е същото. Тъй че по-леко с квалификациите.

Целенасочени са. Кое точно е приказното (в смисъл фантастичното) в Лъвовете? Ми това си е баш ш*баната Реконкиста, Ел Сид, маврите, еврюхите и т.н. Все едно аз да ти разказвам точ в точ Първия кръстоносен поход, но да викам на арабите "ислямити", а на Ерусалим - "Ируселам". Адски лейм, ше извиняваш. Макар че и точно това е правено - от Бакър - но той поне има що годе оригинален сетинг.

А ако под "приказност" имаш предвид усещане, епика, мироглед, красота и поетичност, значи се разбираме идеално. Точно това твърдя (и винаги съм): за да е приказна една история, няма никаква нужда от нереален сетинг. Нашият свят е достатъчно всеобхватен. Всъщност нищо друго няма. Повечето фентъзи сетинги са просто предъвкана и изплюта реална история и география. И защо, питам?

Рол, умри. Със сигурност си чел повече боклуци от мен, но това не е голям плюс, нали?

Не, просто ти шикалкавиш

Тезата ти е, че фантастичността (доколкото я има) в Кай само наврежда на книгата. Напротив - няма нищо подобно. Именно чувството за "усещане, епика, мироглед, красота и поетичност" се ПОДСИЛВА от неща като двойни луни, сменени имена на личности, места, леко хиперболизирани герои и такива неща Без тях пак няма да е зле, но ще е по-малко добре. Това е, точка, не спорим, ЗНАМ, че се разбрахме идеално ;р

shayhiri wrote:Преводачо, тук обсъждаме по-скоро наративната структура. Дали не можеш да дадеш аналогични примери и по тая линия?

Знам. За мен просто е все едно дали наративът се води от първо, второ, трето или няколко лица едновременно. Важното е текстът да ме накара да мисля по него и да го преживявам дълго след това. Авторът да е имал какво да ми каже. Има ли драма? Стиска ли ме за гърлото докато го чета? Или ще ми пусне 1000 с. фрашкани с безсмислици (съзнателно или не), аз да се мъча да ги поочовеча и междувременно да направя други гафове, и къде отиде наративът?
С Мартин примерно нямах подобни трудности.
В смисъл, и много по-смотан преводач да го беше взел, пак нямаше да го развали.

shayhiri wrote:

Moridin wrote:За Кай не се излагай - приказността е точно каквото прави от тоя роман такова страхотно преживяване, ако беше просто исторически, нямаше да е същото. Тъй че по-леко с квалификациите.

Целенасочени са. Кое точно е приказното (в смисъл фантастичното) в Лъвовете? Ми това си е баш ш*баната Реконкиста, Ел Сид, маврите, еврюхите и т.н. Все едно аз да ти разказвам точ в точ Първия кръстоносен поход, но да викам на арабите "ислямити", а на Ерусалим - "Ируселам". Адски лейм, ше извиняваш. Макар че и точно това е правено - от Бакър - но той поне има що годе оригинален сетинг.

А ако под "приказност" имаш предвид усещане, епика, мироглед, красота и поетичност, значи се разбираме идеално. Точно това твърдя (и винаги съм): за да е приказна една история, няма никаква нужда от нереален сетинг. Нашият свят е достатъчно всеобхватен. Всъщност нищо друго няма. Повечето фентъзи сетинги са просто предъвкана и изплюта реална история и география. И защо, питам?

Рол, умри. Със сигурност си чел повече боклуци от мен, но това не е голям плюс, нали?

Не, но пък ми дава правото да ги коментирам Както и способността да оценявам доброто, която ти нямаш, защото нямаш на базата на какво да сравняваш. Както простотията ти за Бакър от последния пост примерно, която просто няма нищо общо с реалността.

А ако те вълнува приказното при Кей, което щеше да знаеш, ако си чел поне първите, ъм, пет страници от книгата - има две луни Плюс лек мистицизъм.

И най-вече книгата просто е върхово постижение в художествената литература, така че просто се скрий на МИГЪТ

Естествено, че е голяма литература. Иначе нямаше да съм я чел.

И точно заради това се дразня, че я е осрал така. Двете луни ли намери да цитираш? Е то не, че има нещо друго. Забрави епизодичния герой-момче, което можеше донякъде да предвижда бъдещето. Май имам по-добра памет, а?

Лъвовете по никакъв начин не е фентъзи. Можеше да е прекрасен и уважаван от всички исторически роман, ако Кай не беше сменил някои имена и не беше лепнал (ха-ха ) две луни. При това положение е уважаван само от фентъзи гийковете.

Тезата ти е, че фантастичността (доколкото я има) в Кай само наврежда на книгата. Напротив - няма нищо подобно. Именно чувството за "усещане, епика, мироглед, красота и поетичност" се ПОДСИЛВА от неща като двойни луни, сменени имена на личности, места, леко хиперболизирани герои и такива неща

+1.

Плюс това така книгата става по-непредвидима за хората с добри познания по история и авторът има по-голяма свобода, може да промени някои исторически факти за целите на повествованието.

shayhiri wrote:Естествено, че е голяма литература. Иначе нямаше да съм я чел.

И точно заради това се дразня, че я е осрал така. Двете луни ли намери да цитираш? Е то не, че има нещо друго. Забрави епизодичния герой-момче, което можеше донякъде да предвижда бъдещето. Май имам по-добра памет, а?

Лъвовете по никакъв начин не е фентъзи. Можеше да е прекрасен и уважаван от всички исторически роман, ако Кай не беше сменил някои имена и не беше лепнал (ха-ха ) две луни. При това положение е уважаван само от фентъзи гийковете.

"ОСРАЛ" е великолепната книга ЗАЩОТО и КАТО...?

Маскирайки я като фентъзи, без да има каквато и да е нужда от това.

Дем, авторите на исторически романи как се справят? Ако толкова им пречи историческото развитие, или ще го донатаманят (все пак никой няма как да знае какво точно се е случило и как), или ще изберат не толкова известни събития и герои. Толкова просто е. Няма нужда авторът да се прави на клоун - че и читателите си - и да пробутва реални събития, лица и култури като плод на своята фантазия.

Много си зле, братче

Както и да е, мен ми писна

Лошо е без аргументи.

Прост въпрос: защо Лъвовете трябваше да е фентъзи?