Коментари на журито за втория конкурс

[Roland]

НУЛЕВИЯТ ИГРАЧ

Чудесен разказ и безапелационно нива над всичко останало в конкурса. Пламен Глогов се доказва за втори път като изключително талантлив автор, въпреки че аз имам известни резерви към стила му. Те обаче са изцяло на ниво лични предпочитания.

Страхотен стил, чудесно развит сюжет, умение да се нагнети напрежение, качествена и убедителна кулминация и едновременно предвидим, но и желан и разбираем финал.

Ако трябва да дам някаква критика, тя би се отнасяла до прекаляването с употребата на американския спортно-военен героизъм. Ясно ми е, че хиперболата е умишлена, но лично за моите възприятия си остава една-две идеи повече от нужното.

Въпреки това и въпреки личната ми антипатия към военни истории, Нулевият играч е чудесен разказ, който определено ми хареса в пъти повече от Афузел. Поздравления

[Trip]

Общи впечатления:

Не особено добри. Липса на познания как се гради сюжет, недостатъчно добре и подробно измислени концепции за самите истории, езикови грешки и престаравания, сантименталност...

Въпреки това аз принципно винаги се възхищам искрено на всеки, способен да пише разкази и да ги излага на показ с надеждата да бъде забелязан, пък било то и на чисто любителско ниво.
Именно затова започнахме практиката с коментарите - за да може тези, които не ни се обидят на тона или съдържанието на мненията, евентуално да се поинтересуват от грешките си и да започнем да ги обсъждаме. Не претендирам за универсални познания по темата, но мисля, че и аз, и колегите от журито бихме могли да помогнем с градивни критики. Дано има такива, които се интересуват от писането си достатъчно силно, за да пожелаят да обсъдят разказите си с нас.

[Trip]

Code Factor

Според мен на разказа му куца структурата.
Твърде много време е отделено в първата половина, за да се опише ситуацията на нашия човек, особено в сравнение с това, което става във втората. Също така разказвачът описва събитията твърде безразлично, което е ок, ако просто, като се сети за случилото се с него, гледа иронично на цялата история. Някак обаче не съм сигурен, че случаят е такъв.
Във втората половина има твърде много статична информация. Огромната част от същинското съдържание на разказа е компресирана в също толкова обем, колкто е използван за кратката ситуация в началото, когато нашия осъзнава, че крио-камерата му не бачка.
Описанието на истинската причина на нашия да му откаже крио-камерата звучи като новинарска справка. Липсва директните сцени. По-голямата част от тая информация можеше да бъде предадена като интересен диалог и/или серия образи или нещо подобно. Така, както е, просто не е интересно.
Кулминацията, поне според текста, би трябвало да е била изключително тежко емоционално преживяване. Вместо това е претупана в две изречения. Какво станало, кой дошъл, какво направил, и край. Отново индиректно, отново без пряка сцена.
И последно - разказът започва като диалог или нещо от сорта. Единственият друг момент, в който това си проличава, е съвсем в края. Можеше разказвачът поне да дава намеци за това, че има събеседник срещу себе си, пък можеше и събеседникът да се пообади тук-таме. Щото така тоя похват стои изкуствено лепнат в разказа, само за да имаме изненадващия финал.

[Trip]

Исарк

Направо се втрещих като разбрах към края какво всъщност представлява разказа - Това е (поне) тритомна епична сага, наблъскана в има-няма 5000 думи. Дупките и недомислиците в сюжета са толкова големи, че бих се наел да ги изброявам само ако авторът изрично пожелае. Същото важи и за езиковите неточности, както и за характеризацията на героите. Няма какво повече да добавя.

[Trip]

Кралицата на Вампирите

Ще си призная и се извинявам предварително – не изчетох целия разказ. По-точно изчетох го, но не от начало до край, а на части. Не защото ме мързи, напротив, но този разказ просто противоречи на всичките ми лични разбирания не само за художествена литература, но и на места за свързан текст. Съжалявам.

[Trip]

Елфическите кръгове

Сравнително интересен замисъл и свързан сюжет (определено плюс сред повечето други разкази), но изпълнението куца яко. Напълно необясними са ми скоковете от минало в сегашно време. Информацията за света на феите е поднесена на големи, тежки буци (инфодъмп) в репликите на героите, вместо да е пръсната малко по-равномерно. В стила има много неясноти и езикови неточности. Няма достатъчно информация (примерно сцена-две с мацката), която да ни направи малко по-съпричастни с фанатичната обсебеност на нашия човек. Определено има нужда от доста работа.

[Trip]

Последния човек

Струва ми се, че мащабите на идеята на тоя разказ не съвпадат с ограниченията в думите, които бяха поставени. Просто му трябва повече място. Авторът е решил да мине тънко и (ъм, логично донякъде, имайки предвид заглавието ) и написал разказ с един герой в него. За съжаление, това налага по-голямата част от историята да се разкаже в под формата на гола информация, както е и направено. Само дето е направено много тромаво, почти под формата на приказка, при това точно в средата на разказа, което затлачва нещата.
Но историята определено има потенциал за нещо още повече.

[Trip]

Един прост войник

Отново разказ с добре свързан сюжет, което автоматично го вдига над голяма част от останалите. Авторът, който както разбрах е и автор на горните два разказа отново е минал малко тънко и е решил да опише развитието на битка, което принципно не изисква особено много сюжетни гимнастики, а и носи стабилен екшън-заряд. Като цяло, добро решение, начетох се в тоя конкурс на разкази с вселенско-космическо-велико-могъществени мащаби.
Тук обаче, повече отколкото в другите два разказа, си личи неправилната употреба на българския език. Не че местата са толкова много (не са и малко, де), но примерите са особено дразнещи. Някои от тях звучат като лош превод от английски.
Също така, това, че действието се развива насред битка автоматично отрязва възможността за развитие на персонажите. Потенциално трагичните смърти на разните членове на отряда просто не удрят емоционално, защото тия персонажи не ги познаваме отникъде другаде, освен от битката. Същото важи и за главния герой. А всичко това е неприятно, защото идеята уж е да се наблегне на душевността на простия войник. Вместо това, съответната душевност ни е разказана в прав текст накрая.
Eдна идея би била изтъркания похват на флаш-бека - някакви миролюбиви сцени с героите и техните взаимоотношения. Всъщност, в момента не се сещам за друг съвет освен този, в тази структура на разказа май само това е възможно.
Но като цяло един от по-добрите разкази в конкурса.

[Trip]

Сън

Изпълнението не подхожда в никакъв случай на грандиозната идея. А може би точно неправилния избор на грандиозна идея е причината разказът да бъде написан по този начин. Липсата на каквато и да е конкретност съвпада с представата за родило се божество, но в същото демонстрира неспособността на автора да изгради някаква обстановка около героите си, за която читателят да може да се хване.
Първо имаме вакуумът, сред който се събужда главния герой, после безумно репетитивните двойни описания, а след това, когато нашият човек/бог е изхвърлен в реалния свят, той удобно ослепява.
Такива измъквания единствено дразнят.

[Trip]

Спомен

Изключително несвързан разказ. Накрая наистина не разбрах къде трябва да търся логическата връзка между действията на героя и случващото се в разказа. Също така – тежка, мазна сантименталност в моментите със сестричката и изтъркан и ненужен символизъм със змията. Не ми допадна.

[Trip]

Феята от лампата

И тук, сълзлива сантименталност и като добавка, липса на сюжет. Това е в най-добрия случай епизодче. Нещо, което може да бъде вкарано като интересен елемент в нещо по-дълго, но не и само по себе си.
Толкова кратки неща обикновено разчитат на някой спец-ефект или неочакван обрат или умна, почти афористично изразена идея, никои от които обаче не присъстват в случая.

[Trip]

Самодива

Добър разказ, със стабилен сюжет, който обаче спихва от боя нататък. Деус екс Макината се задейства с пълна сила и нашият придобива свръхсили, които се крепят единствено и само на някакво едносрично обяснение, че любовта щяла да му даде сили. С нищо не ни е подсказано, че той наистина се влюбва в кралицата на самодивите, даже напротив – той (както и читателят) недоумява откъде ще й хрумне на нея нещо подобно. Аз лично веднага го приех като някаква злобна ебавка от нейна страна, за да го набута в битката с последния си мъж. То обаче се оказва истина...
Останалите ми забележки са предимно с употребата на гледната точка от първо лице, но аз принципно имам много претенции към нея. И все пак – това, че нашият разказва нещо в минало време значи, че той е преживял всичко, за което разказва. Ама той не го преживява, а се беси.
Освен това гледната точка от първо лице е възможно най-интроспективният от всички варианти да разкажеш една история и малко повече мисли и описания, изкривени през личните възприятия на героя щяха да дойдат добре. Някак твърде обективен, отдалечен и подробен ми се струва в по-голямата си част.
Но, така или иначе, заслужено второ място според мен.

[Trip]

Нулевият играч

Много ми хареса, като изпълнение. Авторът на моменти се е увлякъл от метафоричността и образността. Личи си, че малко твърде много се е радвал на собствения си език. В смисъл, не толкова, че не е на място (в крайна сметка, точно изказът създава атмосферата на разказа - най-силната му част), колкото че идва в повече от време на време.
На приповдигнатостта - и в авторовата реч, и в диалозите - също като че ли малко й е мината мярката, макар че подозирам това е била целта. Реализмът със сигурност не е бил цел.
Тематиката обаче на мен лично ми е over-the-top. Нищо против войната и кръвопролитията, обаче американизмът и героичността почти ме удавиха. Просто мощното задълбаване в кой да е културен фолклор и митология никога не ме кефело особено, ако не е балансирано с нещо друго. Тук опити за баланс има със сигурност (няколко образа ми създадоха впечатлението, че нашите хора са направени да бъдат също толкова откачени и болни, колкото и всичко останало около тях), но не са ми достатъчни.

Но, така или иначе, най-кадърно написания разказ от всички, които прочетох в конкурса.

Едит: Сега, когато разбрах кой е авторът, вече разбирам леките залитания в езиковите финтифлюшки. За щастие тук е нацелил и тона, и баланса, и сюжета (за разлика от Каменния Базилиск, където шареният език е на много места трудно търпим )

[Trip]

Честта на северните воини

Идеята и развитието на разказа са клиширани. Освен това не са нито фантастични, нито фентъзи, като изключим двете луни, които са ми крайно недостатъчни. Мелодрамата и сантименталните спомени на двамата воини, с леки промени, съм ги виждал и чел твърде често, за да са ми интересни. Сестричката, загиналият най-добър приятел…Въобще, едно пусто бойно поле никак не е плодородна почва за качествено развитие на персонажи. Авторът като че ли е бил заинтересуван повече от облеклото, снаряжението и лицевите характеристики на героите си, отколкото от характерите им. Разбира се, може би подобен разказ няма нужда от дълбоки и уникални персонажи, но можеха поне да са интересни и различни един от друг. А те не са, като изключим по един не особено интересен сантиментален спомен за двама от героите.
Цялата идея за честта и благородството е поднесена твърде тромаво и очевадно. На няколко места авторът в прав текст споменава колко всъщност са готини и свестни Риан и Кайл.
Това важи и за стила като цяло. На много места авторът сякаш ме сграбчва за главата и ми сочи с пръст, докато ми крещи в ухото “Гледай колко е епичен тоя пейзаж!”, “Гледай колко е красив и величествен тоя герой!” “Гледай колко лирична и тъжна атмосфера мога да създам!”. Прекалява се с поетизмите и епитетите. На моменти словесните финтифлюшки дори звучат нескопосано. Природните картини в най-добрия случай би трябвало да допълват на атмосферата, а не да отнемат фокуса от главните герои на разказа. Твърде много внимание им е обърнато и не виждам защо.

[Trip]

То дебне в мрака

Не твърде оригинален, но прилично написан разказ. Графичното описание на всякакви ужасии и гнусотии обаче почти успява да доскучае. За щастие, разказът е достатъчно къс и запазва баланса в това отношение.
Смесването на гледните точки на двамата герои, понякога в съседни изречения, действа объркващо на моменти. Освен това ми се струва, че бащата се държи със сина си твърде грубо и невнимателно. Ако това е било намерението на автора, не би било зле да вкара малко повече информация за взаимоотношенията между двамата, защото иначе изглежда неестествено. Въобще характерите на бащата и сина практически отсъстват, но това може би е нарочно.
Не знам дали е било плод на съзнателно намерение, но начинът, по който разказът през първата си половина изглежда просто плод на детски халюцинации, а след това се обръща в истински ужас, ми хареса.