Page 3 of 5

Posted: Wed Jun 27, 2007 3:17 pm
by dellusion
David Fincher - Боен клуб е нещо, което излиза над категорията гениален филм. А аз му харесах Паник стаята, не беше нещо особено, но определено не съжелявах

David Lynch - Аз го казвам. Дори при наличието на Марк Фрост(който е отговорен за интригите около дъскорезницата, които са излишни и непасващи), Twin Peaks е нещо гениално. Има филми, които не са интересни, да. Но не съм му гледал филм, който да е тъп. А и това е може би най-нестандартният режисьор. За пример - няма по извратен и тежък филм от Eraserhead.

Martin Scorsese - Странно, че никой не го спомена.

Posted: Mon Jul 02, 2007 6:21 pm
by tigermaster
dellusi0n wrote:Но не съм му гледал филм, който да е тъп.
Аз пък съм. Не искам да влизам в спорове, но "Дюн" е просто кошмарно зле. Е, може би нямаше да е кошмарно зле, ако преди да го гледам, не бях прочел книгата и не бях забелязал, че Кайл МакКлоклън е възможно най-лошият избор за ролята на Муад Диб. Това е само един от проблемите на филма. Другите няма да ги дискутирам сега.

Така че само това го изважда от списъка с големите режисьори.

Posted: Mon Jul 02, 2007 11:13 pm
by Roland
САМО за това? Ми недоразумението Мълхоланд Драйв? :shock:

Posted: Tue Jul 03, 2007 12:11 am
by Moridin
Мълхоланда е апогей на стила на Линч и си е лав-хейт филм, при мен приемрно първото :)

Posted: Tue Jul 03, 2007 12:15 am
by Roland
Мълхоланда е долнопробна претенциозна снобска чикия, която се опитва да имитира Изгубената Магистрала, но не го прави успешно :roll: И ти го мразеше също толкова, не разбирам кво се праиш сега.

Posted: Tue Jul 03, 2007 12:19 am
by Moridin
никога ЕВЪР не съм го мразел, кефех му се откак го гледахме и дваж повече откак го схванах, а ТИ беше тоя, който му се кефеше предпазливо, преди постепенно да развиеш линчофобия 8-)

Че е авто-рип-оф на Магистралата - така е; но е по-визуален и в известен смисъл развива темата, започната там (Магистралата си е леко постна, ако и да има гениалния пич с гърчавата бяла глава).

Posted: Tue Jul 03, 2007 1:19 am
by Demandred
Мълхоланд Драйв е гениален филм.

Anyway, ако за един слаб филм се изваждаха режисьорите от списъка на великите в професията им, то този списък щеше да е ужасно кратък.;)
Практически всеки има поне по една-две сериозни издънки.

Posted: Tue Jul 03, 2007 1:59 am
by Matrim
Roland wrote:Мълхоланда е долнопробна претенциозна снобска чикия...
+1.

Posted: Tue Jul 03, 2007 9:59 am
by Roland
Филми от типа "Вижте колко съм умен, защото съм направил нещо толкова оплетено, че никой да няма идея какво е и трябва да му се правят психологически анализи, докато аз се хиля в шепа" са ми изначално гнусни, съжалявам. Кефех му се предпазливо до средата, когато изглеждаше, че филмът ще има смисъл.

Posted: Tue Jul 03, 2007 10:17 am
by Jen
Всъщност влиянието и присъствието на Дейвид Линч в киното от последните двайсетина години е безспорно, според мен, независимо от всички противоречиви лични предпочитания. Няма негов филм, който да не е бил забелязан и от критиката и от зрителите – по един или друг начин. Почти няма големи кино фестивали, където да не е бил номиниран или награждаван. Организират се семинари за теченията, които филмите му създават. Кино-академиците пишат есета за смислите във филмографията му. Това не се случва с много режисьори в наши дни, нали? Сигурна съм, че като поизминат години, вероятно не много, ще влезе в задължителната учебна програма по режисура.
Може би е претенциозен. Не знам. /Тарковски претенциозен ли е? А Антониони?/ И на мен не ми е сред най-любимите творци, но съм се убедила, че е способен да прави неща, които нито един друг режисьор не може.

Колкото до Изгубената магистрала и Мълхоланд Драйв… Първият е изключителен, но е много повече сюреалистичен кошмар, отколкото просто филм. Бях на примиерата му в зала 1 /толкова тъпкана за кино не съм я виждала/. На финалните надписи публиката мълча няколко секунди, след което настана повсеместен смях… Много е труден за възприемане.
Мълхоланд Драйв е пак оригинален и добре направен, не е доста по-гледаем, мисля.

Roland wrote:Филми от типа "Вижте колко съм умен, защото съм направил нещо толкова оплетено, че никой да няма идея какво е и трябва да му се правят психологически анализи, докато аз се хиля в шепа" са ми изначално гнусни, съжалявам. Кефех му се предпазливо до средата, когато изглеждаше, че филмът ще има смисъл.
Добре, как тогава харесваш "Изгубената магистрала", като там този принцип можеш да го приложиш на доста по-силно основание?

Posted: Tue Jul 03, 2007 10:44 am
by Roland
Ами защото НЕ МОЖЕШ да го приложиш на по-силно основание :) Него го схванах без да се ровя из нета и да чета анализите на разни пишман-психолози кое какво символизирало.

Бтв, не е трудно да направиш противоречив филм, който да се забележи от критиката и зрителите. Особено днес, когато всичко се прави по калъп, е достатъчно просто да заснемеш нещо различно.

Posted: Tue Jul 03, 2007 11:14 am
by Jen
Ами според мен ти статистически си изключение /при мен беше също така, между другото/, защото Магистралата е масово неразбран и неусетен филм, поради което е и значително по-низвергнат от Мълхолънд по мои наблюдения.

За другото, съгласна съм, да, но в случая освен просто забелязването от критика и фенове се случват и доста други неща, които вероятно са признак, че този човек не просто е различен и скандален, а е и идеен.

Posted: Tue Jul 03, 2007 11:24 am
by Roland
Не споря, че е БИЛ. Затова и не говоря за старите му филми, а за новите.

Posted: Tue Jul 03, 2007 11:26 am
by tigermaster
Demandred wrote: Anyway, ако за един слаб филм се изваждаха режисьорите от списъка на великите в професията им, то този списък щеше да е ужасно кратък.;)
Ами не знам... Когато режисьор, известен като един от най-великите, филмира моя любима книга, очаквам да се справи задоволително. Не да направи долнопробен екшън. Не да изпусне могъщо най-важните моменти от книгата. И не да наеме възможно най-смачкания олигофрен за главната роля.
Практически всеки има поне по една-две сериозни издънки.
А че това е така, така е.

Posted: Tue Jul 03, 2007 11:33 am
by Moridin
Dream-like Movies са си някакъв жанр, който или харесваш, или не. Ако се кефиш - и режисьорът, който на практика ги е направил известни, ще те кефи. Това е.

Кайл Макклоклан все пак не е смачкан олигофрен.