ShadowDance

Съжалявам, че няма да предложа по-обстойно хвалебствие по случая, но не съм в настроение за дълги излияния - честит юбилей! Много добър брой, личи си, че е вложен повече творчески бръмбъзък от обикновено. Надявам се и занапред да имаме по-плътна програма, защото определено е приятно да има с какво да прекарам поне половин час вместо петнайсет минути. Казвам го, защото по принцип има теми, които не ме интересуват чак толкова, и не ги чета, та понякога минавам през броя за безсрамно кратко време. Може би е така, понеже напоследък редувате рубриките, които слагате, а не ги запълвате всички всеки път (или греша?), и понякога чета три-четири. Този път прочетох почти всичко и много се накефих.

Добра работа, братя и сестри. Още веднъж честит юбилей, и то не само на вас, ами и на нас, читателите!

Честит юбилей...
Интересен брой се е получил...
Да сте живи и здрави...

за спомените, които събуди!
и чудесния начин, по който го направи!


Тези издължени, замислени очи.
Охрата в едното от тях е малко по-светла. Или пък светлите точици са повече. Миглите потрепваха леко, в такт с мислите й. Не, в такт с образите зад тези очи. Танцуваща цветна река, която не виждах добре. И не исках да виждам по-ясно.
Потрепване, потрепване... Брас-секцията на син блус. Музиката на душата й.
Облегнах се на брезата срещу пейката. Паркът шумеше приглушено-есенно около нас. Момичето гледаше унесено през мен, някъде. Галейки улична котка. Майката се опитваше да скъса опаковка от пакет със сладки. Упорита жена. Опазила детето си през всичките тези години. А последните пет-шест сигурно са били ад. Не бях надничал там. Нито веднъж за ... половин век!? Не смеех. И сега нямаше да съм тук, ако не беше този проблем със сърцето. Момичето трябваше да доживее до ... Колко? След десет години скапаното й сърце нямаше да е проблем. След десет години косата й ще е сресана назад, упоритостта ще издълбае челото, а две малки бръчици от смях ще удължат още повече очите й. Очите, които можех да гледам следващите пет хиляди века. Които бях гледал последните петдесет години. Които ме бяха ненавиждали понякога. Често, всъщност.
- Торн! Идиот такъв! С какво се занимаваш? – трепнах и изгубих стаза-полето. Два чифта изумени кафяви очи. И изгърбена в ярост, проскубана котка.
- Кавило! Махай се веднага от скута й! И защо си се напъхала в тоя въшлясал помияр? Не-е ти няма да вземеш душата й! Разкарай се преди да съм те изпратил на тъпата ви Вътрешна сигурност! На пикливия ви Орден! Окована за следващия еон!
Това, последното, не трябваше да го казвам. Никой друг не ни чуваше, разбира се. Поне толкова самоконтрол ни беше останал. Но Кавило неотдавна излезе от Ямата на Ориста и се срутваше върху всеки непредпазлив Блуждаещ.
„Извънканонични манипулации на човешки души с егоистични, утежняващи вината обстоятелства” – това беше обвинението към Кавило. А присъдата – 128 години самота.
Сега се бях разкрил. Двете жени гледаха към Годзила. Котката развихри махленски бой, а Годзила се изплаши. Господи, как се изплаших!

Господи? ГОСПОДИ?!
„Самоидентификацията със светоусещането на аборигените, води до грешна преценка на мотивите им, необективна трактовка на действията им и занижена вероятност – според камбановидната крива на Франк Хърбърт – на необходимите следствия.”
„Наръчник на саботьора”, параграф 116

Майната му! На котката не мога да помогна, но имам пред себе си прекалено много хормони и първични спазми на сърдечния мускул. Изтегляне на адреналина. Още-е! По-бързо! Сега разширяване на артериите. Малко обезболяващо. Уф! Така е добре.
- ... и не можете да убивате котки по средата на парка! – май не трябва да се приближавам към разярената майка. Пулс, налягане, все по-добре. Трябва да изчезвам.



По време на симулативната верификация на горния текст в паралелна реалност, сме упълномощени да заявим, че никой не беше нагрубяван, малтретиран, усамотяван, бит, убиван или съживяван без негово съгласие.
От MPAA, RIAA, T'lann Imass

May be too much Mary Jane...

Поздравления за целия екип на "Шадоуденс"!!!!
Уникалната идея вече седем години ни радва най-вече благодарение на страхотния ентусиазъм на хората.
Благодаря ви, че все още продължавате да отделяте от свободното си време и да живеете в света на Шадоуденс!!!

Първо искам да отбележа,че коледните иконки са безумно сладурести
Прочетох целия брой с малки изключения и най-голямо впечатление ми направи разказът на Морвен,който беше много много добър и оригинален,и интересен,и да,искаме още. Ревютата на аниме сериалите бяха интересни,дори мисля да се хвана да изгледам Ayakashi. Секцията за филми също беше интересна, но все си търся по списания ревюта на филми,които не са американски/много нашумели,(дори съм чела някои много добри и в шадоуденс). Знам,че публиката на независимите проекти или примерно на испанските филми,не е голяма, но понякога имат доста добри попадения,които си заслужават да се представят. Новините са ми много интересни,все се надявам да прочета нещо за нова Песен,ама на,няма. Нищо,поне имам още 2 Малазана за четене,преди да ви настигна. Профилите винаги ги чета,помня как се радвах на онзи за Нийл Геймън И идеята всеки да си напише любимите два филма беше много свежа.

Преди малко успях да видя новата система за търсене (съдържанието) и мога само да отбележа че е изключително на мястото си и спестява усилието да скролираш старите броеве за да намериш това което ти трябва.

Приемам критиката на АлДим, макар да се е самозабравил малко в плюенето. Статията за Мас Ефект я писах "on the fly" преди тръгването за Щатите и наистина имам само 15тина часа навъртяни с играта. Следващият път обещавам да бъда по-внимателен и по-подробен.

Честит Юбилей!
Желая ви всичко хубаво и още дълго да ни радвате със стойностни и четивни статии!
А за броя-без коментар(добре де-супер е )

Честито

Старият Ал Дим wrote:Quote:
– Липса на мини-игра (което е много странно, при условие, че и в Jade Empire, и в KOTOR имаше подобно нещо).


Е, ако ТОВА си пропуснал, представям си колко въобще си играл Mass Effect-а. Мини-игра има и меко казано може да ти извади очите, ако си направиш труда да обиколиш Цитаделата като хората.
И това ако не броим decryption мини-играта.

Знам, че сега ще спомогна за месечната ти мастурбация поне малко, но this stuff keeps bugging me...

1.Очевидно не броим декрипшън играта на всеки сандък.
2.Очевидно не броим играта с панелите на core-a на планетата с инсектоидите.
3.Очевидно (поне за мен) Гугъл мълчи и де що ревю успя да намери милият не споменава нищо за друга мини-игра освен гореспоменатите.
4.Очевидно двата гайда на геймфакс, единият от който е бая развит мълчат по проблема.

Така че моля те, стари приятелю (like whoa), ДУ ЕНЛАЙТЪН МИ. Просто следващото ми преиграване на Мас Ефект май няма да е чак толкова скоро.

Мерси предварително.

Енлайтънмънт фор Муад-кун:

Във Flux-а има рулетки с игра, която напомня за силно опростен Pazaak. Трябва да нагодиш числата, така че сборът да е възможно най-близо до 21, без да го прехвърля. Даже има страничен куест, свързан с нея.
Щастлив?

Ако е само това позволи ми да възприемам псевдо-критиката ти на около 20% насериозно (не че следващия път няма да пиша отрано) и да отпиша другото като редовната ти порция здравословна отровичка;).

Иначе да, хепи. Пак е на светлинни години от Пазак, Аркомейдж, Покер Заровете от Уичър и дори скапаното самолетче с няколко вида ъпгрейди от Джейда, които аз наричам мини-игра. Най-малкото, ако има нещо само на едно място от псевдо-огромен свят, то е мини-игра по дефиницията от предходни игри точно на НАЙЦИ.

Мини-игра по дефиниция значи игра в играта. Вече КАЧЕСТВОТО на въпросната е съвсем друга тема.
Също MAKO-то доста хора го считат за по-голяма мини-игра, вкл. от Bioware.
http://palgn.com.au/article.php?title=M ... f0567dcfab

Ако вместо "ЗОМГ що нема никва мини-игра?!?" беше написал "за съжаление мини-игрите са далеч от качеството на тези в KOTOR", да речем, щеше да е далеч по-издържано като твърдение.

Въпрос на лична дефиниция на понятието "мини-игра", както сам каза.