ShadowDance

каква пък може да е причината да плачеш насаме?

Ех, прозвуча така сякаш го правя по график:Р Искам да кажа, че в много редките случаи, когато ми потекат сълзите, никога не плача пред други.

Аз принципно трудно плача :/ Насаме, за което ми е малко кофти, щото показва недостатъчна емоционалност, и наживо, което все пак ме радва. Имал съм само два случая на почти разплакване пред хора. Единият беше, когато с един съученик се отнесоха зверски некоректно и гадно на един майсторски клас във Варна (съпреживител докрай, that's your Rol), а другият беше една мешавица покрай една среща с приятели, когато се почувствах зверски преебан, несправедливо и незаслужено предаден и изоставен от целия свят. Ма тва да ми е, дето се вика, проблемът...

Мен пък не ми трябва дори реална ситуация, стига ми само да си представя нещо тъжно случващо се и пак мога да заплача. Пред хора също много плачех навремето и се дразнех от което, сега повече мога да се контролирам, но пак ме фаща.. когато си струва, де :р

Аз пък не съм плакал от.... хм... мисля.... мисля... - бе около 7-8 години. А и не мисля да плача бтв. Докато заковат... опа това беше от друг текст.
Сериозно! Наистина не плача. И ми се струва смешно някакъв млад, здрав, прав мъж да реве като добиче на заколение. Може да ме разпънете на кръста за тия думи, да ме опечете жив или пък нещо още по забавно, ама на пък ако се разплача!
Не обичам да показвам чувства (освен когато са фалшиви или пък проявите на неконтролирани емоции (крещене и тичане гол по улиците))......

Мен пък любимата котка ме кефеше на макс. Защо я смени?

И аз рядко плача. И то не когато трябва - в такива моменти и нещо малко е способно да ме разчувства, сякаш много малки и дори несвързани неща (събития, чувства, настроение, ситуация и още и още) са се оказали на (не)подходящото място в (не)подходящото време.

Според мен няма нищо срамно в това, един мъж да плаче. Не да реве с глас , а да поплаче! И затова смятам, че плачът при мъжете е най-естествен и най-истински.

JaimeLannister wrote:Сериозно! Наистина не плача. И ми се струва смешно някакъв млад, здрав, прав мъж да реве като добиче на заколение. Може да ме разпънете на кръста за тия думи, да ме опечете жив или пък нещо още по забавно, ама на пък ако се разплача!
Не обичам да показвам чувства (освен когато са фалшиви или пък проявите на неконтролирани емоции (крещене и тичане гол по улиците))......
:)

Мхм, няма да те разпъваме, но никой не говори за "реване като добиче". Има много начини да плачеш, може дори да е съвсем беззвучно. Не, това, че един мъж е млад и здрав с нещо противоречи ли си с това да изпитва чуства? Ся, ако е някаква тъпотия, мен и в момичета може да ме дразни ("пък тогава аз се разплаках и баща ми веднага каза, че ме пуска" както каза една съученичка), но ако ти идва отвътре... Не, наистина мразя, когато се разплача (пък аз трябва да съм издивяла от гняв или мъка за да го направя пред хора обикновено) и съответно някой ме загледа като че ли съм извършила углавно пресъпление... просто не е адекватно отношение някак.

Аз пък не мога да плача, не че не искам или ме е срам, даже веднъж-дваж съм искал, но не успях.Просто не си спомням някога да съм го правил след съвсем невръстна детска възраст. Въпреки че често съм се чувствал съвсем близо до това да започна да плача.

Бе то плача си е хубаво нещо, промива очите. Че те мойте кат на аватара ми стават след работния ден/нощ. Особено пък като режа лук как рева не е истина, ма ко да прая обичам го. Иначе в ежедневието грам не рева на живо. Виж кат зяпам някой филм или чета книга може да се просълзя. Иначе обикновено реагирам на почти всичко емоционално смущаващо ме на живо с вълна от студен гняв.

Морвен.... хм... Ами нищо не му пречи да си изпитва чувства. Обаче плачът е външна изява на тези чувства. Съзнавам, че мнението ми е съвсем субективно и неприложимо за повечето случаи. На първо място, защото да се въздържа човек от изява на чувствата в вредно... Не искам да убеждавам никой, че не трябва да плаче. Просто си признавам, че понякога много се забавлявам на някой, който плаче. Дето имаше един израз- "Плачи, плачи, че по- малко ще пикаеш.".
Ми да, гадно е, гаден съм. Но колкото и да е тъпо, се гордея, че (поне до някаква степен умея да не показвам чувствата си). Знам че е вредно, знам че уж не е срамно да се плаче. Ама не ми пука... За мен това е важно- да не плача. Та ако ще да е за голия принцип. Защото понякога си мисля, че има повече от ядене, спане... многоточие... и смърт...

Особено пък като режа лук как рева не е истина,

Xellos, не знам как си с очите, ама да знаеш как помагат контактните лещи - не е истина просто!!! Можеш да режеш кромид до втръсване и сълза да не пророниш Освен ако нещо друго не те мъчи в това време, де .

А иначе и аз мразя да роня сълзи пред хората. Много лесно се просълзявам, ама тогава включвам самоконтрола с пълна сила. А ми се налага често, защото мога да се просълзя и докато гледам новините.

"Ривьеш, а, ривьеш! А кифтьенцата одеве по две ги бъцкаше!"

Кхъм! Така де, споко. Ок....

Ми не знам, аз все пак си мисля, че е излишно човек да се сдържа. Има такова нещо като достойнство, мисля си, да не избухваш в рев пред хора, просто този тип емоции са прайвит и няма нужда да ги правиш обществено достояние. Но някоя сълза тук-там в крайна сметка не просто не вреди, а помага, мисля си...

Така е, ама инатът е слабост човешка, присъща и на почти идеалните .

Пиша това просто за пояснение - не мисля,че сълза тук или там пречи на достойнството по някакъв начин. Напротив. Вече споменах мнението си по повод изразяването на чувства. Това мнение обхваща и сълзите - насаме или пред хора.

Обаче, да знаеш, как е правилно да се действа, уви, не е гаранция, че ще действаш правилно. Много ирационалност има на тоя свят (инатът е една от тях: )

Ами от аз нещо напоследък много чувствителна съм станала:/ Много лесно ми се насълзяват очите, пък и аз мразя да плача пред хората. Обаче вчера например ме обидиха ужасно гадно и даже не се усетиха, та аз едвам успях да се прибера до вкъщи без да се разцивря на улицата. Е, и вкъщи после се удържах, ама не е в това проблема. Нищо лошо му няма на плаченето, стига да не е прекалено и за всяко нещо, разбира се, но пък това за кое ли не важи? Нито е срамно, нито нищо подобно. Тъй като в повечето случаи плачът е израз на някаква болка - било тя душевна или физическа, да се каже, че е срамно човек да плаче е все едно да се каже, че е срамно, дето човек го боли.