ShadowDance

Ам, ако сериозно го мислиш, изпускаш адски много от живота...

Дризт, се на слабо време се цепиш :р

Морв, думичката "опетни" не съм я използвал и е МНОГО различна от "слага бариери и пречки пред". Обясних, чини ми се, защо. А моментът със "след" също сигурно го има, макар че трябва до изключително братско-сестрински отношения да достигнеш с един човек от противоположния пол, за да не забелязваш изобщо факта, че има цици (респективно, нали...). Аз не знам да съм успял досега, а продължавам да смятам, че влияе, при това негативно, поне що се отнася до "Истинското Приятелство®". Просто това състояние, което аз познавам и дефинирам като истинско приятелство, предполага повече близост, отколкото мога да си позволя с момиче. Ся, както каза Ланис, и при еднополовите приятелства го има леееко (или тежко, тва вече е до хромозоми :р) сексуалният елемент, но както знаем, човекът си е бисексуален природно, така че това едва ли може да се брои за проблем... Ако не е, де ;)

Леле... Ама тя теорията ми била вярна. Пак се потвърждава.... И в този дух... Цялата работа до тук ми напоня на оня виц за великите еврей- спорили си хората кое е водещо в човешкия живот и накрая дошъл Айнщайн и им казал- "Абе момчета, всичко е относиително".
Та така... или с други думи както е казал Юнг- "За всеки пациент създавам нова теория."
Всеки човек е индивидуалност и както е видно и от форума, много е трудно хората да бъдат поставени в някакви общи рамки. Всеки има различно разбиране по въпроса, а следователно това влияе и на поведението му. С други думи- онзи, който смята, че може да е приятел с момиче, може да е приятел с момиче.
Лично моето мнение е, че чичко Фройд за сужаление май е бил доста прав с онова за секса (макар повечето хора изобщо да си нямат представа за какво става дума). Едно е да има сексуално привличане, съвсем друго е ние да знаем, че има сексуално привличане. Опита ми в това отношение завърши с една връзка и последвали неизяснени "приятелски" отношения. Освен това познавам много малко момчета, които да имат приятелки момичета (и обратното). Макар да допускам, че е възможно пълноценно приятелство мвжду момче и момиче без нищо повече, фактите говорят друго...
Естествено възможно е и да греша....

... дефиниции, истинско приятелство, има, нема, няма ... Аз за това започнах да пиша разни лични примери (смятам, че не са чак толкова лични, че да не мога да ги споделя), за да стане малко по-разбираема "сухата теория", която си повтаряме през всеки трети пост.

Това, че може да не осъзнавам сексуалното привличане, е напълно възможно. То колко неща остават незабелязани и неосъзнати ...

Не знам, Рол, имам чуството, че ти имаш предвдид някакво такова приятелство, което на много хора не им се случва цял живот... пък е тъжно да си мислиш, че цял живот нямаш истински приятели... хм, зависи от дефиницията, нали...

Това, което имам в съзнанието си като дефиниция, наистина малко хора изобщо имат късмета да се докоснат до него. I consider myself blessed. Виж, това, което имам предвид, не е кой знае колко извънземно, просто не е стандартното "дружки за по чашка", а малко по-сериозно.

Хехе, време е Клио да дообясни май ;р.
Ми откровенно казано до ся не съм уцелил човек дет да го приема за everlast and ultimate grea-to friendо. Не че сменям приятелите като носни кърпички, но съм на принципа "Да освободим другите от очакванията си, означава че наистина ги обичаме". Живея ден за ден, и не си позволявам да игнорирам хоратам които не ме кефат в момента. В този 'ред" на мисли,... бе нема за кой да обяснявам. Кой как се уреди, стига да е щастлив и да прави околните такива.

Хех, еле па точно тая философия колко ми е противна. Измислена основно от тези, дето искат да ги оставят намира...
Ако не ми пука за някого, тогава го освобождавам от очакванията си. Колкото по-близък и ценен ми е някого, толкова повече очаквания имам към него и очаквам той също да има към мен. Другото е "некви там променливи елементи, дето не ме бърка мноу кви са и кво праят". Така де, преувеличавам, ама така го усещам принципно.

Xellos, това за освобождаването от очакванията наистина е така, но и много зависи как точно го прилагаш. (ами пак до "теорията за относителността" опряхме ). Понякога липсата на очаквания понякога наистина си е и липса на интерес към съответния човек.

Роланд, ти също си прав за това, че колкото по-близък ти става един човек, толкова по-големи са ти и очакванията спрямо него. Мисля, че винаги става така. Но друг е въпросът доколко е реално това, а и големите очаквания рано или късно ограничават другия човек в някаква рамка. Именно поради това е проява на обич и приятелство да разчупиш тая рамка, да се опиташ да разбереш това, което не ти харесва. Хората сме твърде различни един от друг и опасността да се разочароваме винаги я има. Ако не допускаме възможността да не отговорят на очакванията ни или, иначе казано, не освобождаваме донякъде човек от очакванията си, рискуваме да започнем да затръшваме врати пред всеки, а никой не печели от това. Но както стана дума и по-рано - всичко зависи от това, доколко държите един на друг.

Не, не, не, не, не, момееееент!
"Очаквания" е мнооого разтегливо понятие. Нямам предвид така да го стресираш с изисквания, че да не може си каже името от страх да не сбърка, по-скоро съм против обратната страна - да не искаш и да не очакваш нищо от него. Това не е обич, а незаинтересованост и няма НИЩО общо с истинското приятелство.

My point exactly, Lannis. Всъщност е от изключителна важност да си дадеш сметка докъде трябва да стигат очакванията ти, иначе рискуваш да изгубиш всичко, което имаш, колкото и да е много и колкото и близки да сте. Истинската обич, ама истинско истинската (добре, няма повече "истинска", тва е за последно ), която много хора, аз включително, така и не постигат, според мен е способността.. не, не способността, а желанието - да даваш, без да искаш. Тъй като даването те прави достатъчно щастлив, че да искаш и още. А обратно към темата, личната свобода си остава най-неотменимата ценност, both relationship and social-wise.

Моридин, не се подценявай така, де. Да обичаш така, че да даваш, без да искаш е само идеален вариант - цел. Е, Божествена работа . Ние все пак сме само хора - въпросът е да приемем и другите и себе си с недостатъците си и да се опитаме да живеем с тях. Обичта си върви с умението да прощаваш - на себе си и на околните . Което се връзва с очакванията и разочарованието, когато не им са отговори.

Роланд, "очакванията" са наистина разтегливо понятие, както и повечето абстракции, като приятелство, обич и т.н. Винаги има опасност от разминаване:). Но като цяло май сме на едно мнение по въпроса за очакванията - поне донякъде

Всъщност е от изключителна важност да си дадеш сметка докъде трябва да стигат очакванията ти, иначе рискуваш да изгубиш всичко, което имаш, колкото и да е много и колкото и близки да сте.

I have this feeling, че в случая "докъде" трябва да се разбира като "доникъде", а? А помисляли ли сте от обратната страна? Лесно е да мислиш от гледната точка на жертвата, от която искат твърде много (чисто теоретизираме естествено), но не смятате ли, че може да я има другата страна? Човекът, който има нужда да знае, че от него някой очаква нещо, че някой близък човек очаква нещо от него? Защо трябва да няма такъв? И истински щастлив ли е според вас този човек, когато Божествено Даващият Без да Иска Нищо Приятел® няма очаквания към него? Нещата рядко са толкова едностранни всъщност. Всичко е въпрос на начин на мислене, обаче аз продължавам да твърдя, че това с "Нищо не искай, не ме пипай, нищо не очаквай и знаеш кви добри приятелчета ще сме" не е единствената гледна точка и не всички искат да ги оставят на мира.

Роланд, никой не противоречи на това, което казваш в случая .... да де, поне аз няма да седна да противореча на това. Т.е. не става дума за това очакванията съвсем да отпаднат. Както вече казах - те са нещо съсвсем естествено - пораждат се независимо от желанието ни най-малкото. Въпросът наистина опира до това как точно разбираш принципа в поста на Кселос (именно защото е абстрактен). А и ти сам каза, че големите очаквания могат да стресират другия човек. Т.е. "докъде"-то си е съвсем на място.

Ах да, и докато сме на темата, какво мислите за момента, в който осъзнаеш, че отсреща не искат нищо и не очакват нищо от теб, но не заради извратени алтруистични подбуди, а просто защото са твърде разочаровани от нежеланието ти да дадеш каквото и да е и са вдигнали ръце?

Edit: Ланис, факт е, че трябва да уцелиш мярката. Ей на, аз още не я целя, не е ясно дали някога ще успея. Но е опасно да се пазиш от изискванията, които можеш даимаш към другите. Да, слагай им някаква спирачка, давай сисметка какво, колко и защо, но да те е страх, да се дърпаш да изискваш и очакваш, води до поредната стена в общуването и приятелството. Кому, пита се, е нужно?