Първо, седемте смъртни гряха май са част от Стария завет, така че като че ли идват още от юдаизма, нежели християнството. После, каквото и да е мислене и обсъждане за тях ТРЯБВА да изхожда от гледната точка, че тогавашните религиозни книги са се стремели да дадат на хората указания за оцеляване - тогава евреите са били един сравнително малоброен и леко преследван и поробен народ. Така че, да, тези седем недостатъка са били нарочени за смъртни грехове с определена цел, но първоначалната цел съвсем не е била толкова подла и коварна, колкото Алекс се опитва да я изкара.Има и още нещо - тези седем недостатъка са смятани за смъртни грехове САМО КОГАТО СА ПРЕКОМЕРНИ. За повечето от тях има по-слаба форма, която е на практика задължителна, за да можеш да оцелееш - но тази по-слаба форма обикновено си има съвсем, ама съвсем друго име
Според мен тези седем недостатъка са все така валидни и сега, в днешното ни общество, макар и погледнати през малко по-различна призма:
1. Похот - за да не разтуряме семействата и:
а) да успеем да отгледаме наши наследници, което все още за мен, а май и за повечето хора, е въпрос на лична нужда, лично постижение в живота. Да, спомням си разсъждения тип "ама глупаво е да започваш да отглеждаш деца, преди да си съвсем, напълно и абсолютно сигурен, че ще им осигуриш безгрижен и охолен живот" - е, от моя гледна точка аз никога в нищо - в каквото и да е - свързано с бъдещето, не мога да бъда напълно и абсолютно сигурен, и много бих искал да срещна човек, който може
б) да осигурим спокоен живот и на самите себе си; е, това все пак може да бъде въпрос на личен избор, но за мен, а май и за повечето хора, животът е много по-приятен, по-спокоен и по-лесен, когато до мен има някой и в добри, и в лоши моменти.
2. Лакомия - ами... дори и само от чисто здравословна, медицинска гледна точка... не мисля, че има смисъл да казвам каквото и да е повече
3. Леност - е, хубаво е от време на време някой да може да разчита на мен, че ще свърша поне нещо като хората
А ако говориш за търтействане и охолен живот на гърба на другите - ми това явно си е въпрос на ценностна система, но аз лично уважавам хора, които поне от време на време поне мъничко си мърдат пръста, за да направят живота по-добър за цялото общество, а в частност и за мен 4. Алчност - отново може би въпрос на ценностна система, но аз лично предпочитам не само на мен да ми е добре, ами и на Вуте да НЕ му е зле, за да не скочи после Вуте, разярен от глад и немотия, да ограбва и убива лично мен или да вдига революция, която ще подпали и моята черга.
5. Завист - отново може би въпрос на ценностна система, но аз лично предпочитам да прекарвам времето си в правене на нещо полезно и в радост от това, което съм успял да постигна, а не в тюхкане и охкане и пъшкане и мрънкане... и завистта все пак е различна от вземането на някого за пример и стремежа да стигнеш неговото ниво, а не да го събориш до своето.
6. Гняв - отново може би въпрос на ценностна система, но аз лично предпочитам да прекарвам времето си в правене на нещо полезно и в радост от това, което съм успял да постигна, а не в тюхкане и охкане и пъшкане и мрънкане, които - и от психологическа, и от медицинска гледна точка - са просто вредни за здравето ми.
7. Гордост - виж това, което съм казал горе за прекомерното и за по-слабата форма. Себеуважението и самоувереността са хубавата, по-слаба форма на прекомерната гордост. Виж и това, което съм казал в мнението, в което обясних защо за мен именно прекомерната гордост е най-неприятният недостатък.
Като свърша с 14-те подточки, пускам веднага.
