ShadowDance

Уф, това беше едно от нещата, които имах предвид с абзаца си, започващ с "иначе цялата работа..." в първото си изказване. Ще помоля всички, преди да сме се отнесли в поредния многостраничен спор, да имаме предвид това, че нещата отново не са точно така, както Алекс ги представя като факти Първо, седемте смъртни гряха май са част от Стария завет, така че като че ли идват още от юдаизма, нежели християнството. После, каквото и да е мислене и обсъждане за тях ТРЯБВА да изхожда от гледната точка, че тогавашните религиозни книги са се стремели да дадат на хората указания за оцеляване - тогава евреите са били един сравнително малоброен и леко преследван и поробен народ. Така че, да, тези седем недостатъка са били нарочени за смъртни грехове с определена цел, но първоначалната цел съвсем не е била толкова подла и коварна, колкото Алекс се опитва да я изкара.

Има и още нещо - тези седем недостатъка са смятани за смъртни грехове САМО КОГАТО СА ПРЕКОМЕРНИ. За повечето от тях има по-слаба форма, която е на практика задължителна, за да можеш да оцелееш - но тази по-слаба форма обикновено си има съвсем, ама съвсем друго име

Според мен тези седем недостатъка са все така валидни и сега, в днешното ни общество, макар и погледнати през малко по-различна призма:

1. Похот - за да не разтуряме семействата и:

а) да успеем да отгледаме наши наследници, което все още за мен, а май и за повечето хора, е въпрос на лична нужда, лично постижение в живота. Да, спомням си разсъждения тип "ама глупаво е да започваш да отглеждаш деца, преди да си съвсем, напълно и абсолютно сигурен, че ще им осигуриш безгрижен и охолен живот" - е, от моя гледна точка аз никога в нищо - в каквото и да е - свързано с бъдещето, не мога да бъда напълно и абсолютно сигурен, и много бих искал да срещна човек, който може

б) да осигурим спокоен живот и на самите себе си; е, това все пак може да бъде въпрос на личен избор, но за мен, а май и за повечето хора, животът е много по-приятен, по-спокоен и по-лесен, когато до мен има някой и в добри, и в лоши моменти.

2. Лакомия - ами... дори и само от чисто здравословна, медицинска гледна точка... не мисля, че има смисъл да казвам каквото и да е повече

3. Леност - е, хубаво е от време на време някой да може да разчита на мен, че ще свърша поне нещо като хората А ако говориш за търтействане и охолен живот на гърба на другите - ми това явно си е въпрос на ценностна система, но аз лично уважавам хора, които поне от време на време поне мъничко си мърдат пръста, за да направят живота по-добър за цялото общество, а в частност и за мен

4. Алчност - отново може би въпрос на ценностна система, но аз лично предпочитам не само на мен да ми е добре, ами и на Вуте да НЕ му е зле, за да не скочи после Вуте, разярен от глад и немотия, да ограбва и убива лично мен или да вдига революция, която ще подпали и моята черга.

5. Завист - отново може би въпрос на ценностна система, но аз лично предпочитам да прекарвам времето си в правене на нещо полезно и в радост от това, което съм успял да постигна, а не в тюхкане и охкане и пъшкане и мрънкане... и завистта все пак е различна от вземането на някого за пример и стремежа да стигнеш неговото ниво, а не да го събориш до своето.

6. Гняв - отново може би въпрос на ценностна система, но аз лично предпочитам да прекарвам времето си в правене на нещо полезно и в радост от това, което съм успял да постигна, а не в тюхкане и охкане и пъшкане и мрънкане, които - и от психологическа, и от медицинска гледна точка - са просто вредни за здравето ми.

7. Гордост - виж това, което съм казал горе за прекомерното и за по-слабата форма. Себеуважението и самоувереността са хубавата, по-слаба форма на прекомерната гордост. Виж и това, което съм казал в мнението, в което обясних защо за мен именно прекомерната гордост е най-неприятният недостатък.

Шайх, за това време, дето громи християнството за пореден път, можеше да пишеш по зададената от теб тема. Бтв, не знам дали съзнаваш, че това доста бие на предразсъдъци спрямо християнството.

Иначе всяка монета си има две страни, то е ясно. И на твоите седем могат да се намерят подобни недостатъци. Обаче няма нужда, не за тва си говорим.

Благодаря, Роум. Това по-горе е ясната и валидна за всички ни страна на нещата. Така че аз трябваше да дам другата. И да разчитам, че тази няма нужда от обяснения или поне, че някой ще ми ги спести.

Морв, не е само християнството. ( И ест., че съзнавам - ако това ми беше единствената гледна точка.) Това са принципите на всяко потисническо общество, включително нашето тук - привидно на другия полюс на християнството.

Стана ми интересно как можеш да разтълкуваш превратно "моите" седем (както аз направих с християнските). Ако ти се занимава, напиши, моля. Аз в това време си изливам душата в изповед, но трябва да знаеш, че е баси гърча. Като свърша с 14-те подточки, пускам веднага.

Ревност - Да нямаш право да кажеш и дума на човек, на който си посвещаваш живота, а той ходи да рути пички - щото е ревност, лошо е.
Страх - Страхът открай време е бил начин хората да оцелеят. В много случаи е полезен.
Тщестлавие - Виж гордостта. То според мен си е вид прекалена гордост.
Предразсъдъци - Тъй като вероятно някъде в света все пак има хора с паранормални способности, предразсъдък е това, че автоматично разкарвам всяка циганка, която иска да ми каже бъдещето. И все пак не се чувствам особено сгрешила.
Омраза - Виж гнева.
Властност - Понякога някой трябва да свие сармите на орела, рака и щуката, щото иначе нищо няма да тръгне наникъде.
Лицемерие - Вместо това, нека го избием на пълна откровеност. Примерно да наричаме всеки закръглен човек "прасе" и като идем на гости да казваме на домакинята "Позагорила си яденето, прашно е, но толкова си можеш, знаем".

Несправедливост - Първо трябва да определиш какво е справедливост. И какво става когато за двама човека тя е различна.

Шайх, предишния ти пост съдържаше предразсъдъци точно към християнството, а това, че го смяташ за подтисническо също е предразсъдък. Това, че някой е използвал една религия за лоши цели не я прави лоша принципно.

И за пореден път не отговаряш по същество...

Не че изобщо има смисъл да пиша това, но... Алекс, не мисля, че можеш да твърдиш, че смъртните грехове "са се превърнали" в това, което казваш ти, и след това да казваш, че това, което казвам аз, е "валидно за всички ни". Двете твърдения си противоречат. Това, което казвам аз, е начинът, по който аз разбирам смъртните грехове, което значи, че *за мен* те НЕ СА се превърнали в това, което казваш ти А щом казваш, че моята гледна точка е общовалидна, това пък значи, че казваш, че повечето хора виждат нещата така, както ги виждам аз - т.е. НЕ ги виждат така, както ги виждаш ти - т.е. греховете НЕ са "се превърнали" в това

Айде малко повечко логика, а?

Да направиш лошо някому е единственият грях, останалите са... в най-лошия случай недостатъци на характера.

A oт изброените "грехове", аз съм бил подвалстен(в един или друг период от живота си) май на всички без властност . А като нищо може и властно да съм се държал някой път, ама да не се сещам.

Хмм, от така изброените, се колебах много силно между похот и гордост, накрая все пак избрах второто. С уговорката, че аз още откак четох статията за Старкрафт в първия брой на Уъркшопа, където наред с другите си куул качества зелотите бяха описани като "арогантни", тоя точно "грях" го приемам като похвала

А пък аз много се гневя :<

На всички

Wtf is this bullshit?

В тоя списък ми се струва, че под "грях" някой разбира "всички нормални поведенчески модели, забелязващи се при общество от неравни индивиди".

AlDim, виж втория абзац на голямото нещо, което казах по-горе - viewtopic.php?p=136534#136534 - този със "само когато са прекомерни" и с "на практика задължителна, за да можеш да оцелееш"

Гласувах за страха, защото той най-много ми е навреждал досега. Имало е моменти, когато съм избирала пътя с по-малкото съпротивление просто защото ме е било страх да заложа на това, което наистина искам. Често съм си мислила за това и мога да изброя разни случаи още от детските си години, когато впоследствие съм съжалявала за пропуснатата възможност... но не съм намерила някакво решение, нито съм успяла да избегна повтарянето на същата грешка на няколко пъти. Така че темата според мен е доста смислена и вместо за обичайните заяждания с Шайха бихме могли да я използваме по предназначение.
Между другото, вторият ми кандидат бяха предразсъдъците (в смисъл на това, че изгуби ли някой доверието ми, никога няма да си го върне), но за тях знам, че нищо не може да се направи - това е черта на характера ми, която е толкова дълбоко вкоренена, че не подлежи на промяна. Докато със страха се надявам да се преборя и дори напоследък мисля, че успявам по малко благодарение на това, че вече имам подкрепа

Elayne wrote:Аз гласувах с 'леност', като при мен еднакво греховни са както мързела, така и лакомията. Другите съм ги изпитвала, но твърде рядко, че да им обръщам внимание или да ми изникват в главата първосигнално като помисля кое ми вреди най-много ежедневно. Та... мързел и лакомия.

Същото
Само дето аз гласувах за лакомия

Моят грях е гордост. Имам повече гордост отколкото мозък и често си патя от това.
Следват лакомия, гняв и похот.
Страх - не мисля, че е грях, но ако е - и там бая черни точки съм натрупала покрай дивотиите, които преживях.
Освен това съм тщестлавна, а за съжаление (въпреки че се опитвам да го огранича максимално) - и лицемерна.

Несправедлива не съм - такъва стройна система от лични морални норми съм си спретнала, че няма накъде. А и съм зодия везна - няма как

Мързел и ревност пък ептен ми липсват

Хм, а аз може би трябва малко да доуточня Не, не съм си баш "признал гордостта" - казах, че гордостта (прекомерната!) според мен е най-сериозният от всички тези недостатъци на характера изобщо, и че е имало два-три пъти в живота ми, когато съм проявявал прекомерна гордост, и тези два-три пъти са били сред най-сериозните грешки в живота ми.

А иначе... ако става дума за мен, то всеки, който е е виждал повече от три-четири пъти, би трябвало да си е направил един-два извода - най-често проявяващите се проблеми са по-скоро свързани с леност (и в стил "това мога да го свърша и утре, крайният срок още се не види", и просто като не-преценяване на времето, което ми е необходимо да свърша нещо в стил "ооо, да, след петнадесет минути съм там"), а допреди две-три години - и с недостатъчна гордост и самоизтъкване